Николай Господинов: Нион ме впечатли с дългосрочната си визия, смятам сезона с Монтана 2003 за успешен

Баскетболният треньор Николай Господинов, който отново се насочва към чужбина, заяви, че изминалият сезон с българския женски Монтана 2003 е бил един от най-трудните в цялата му професионална кариера.

Лично от моя гледна точка смятам, че годината е успешна, защото успяхме да направим напълно нов отбор, почти от нулата и в същото време успяхме да запазим същото класиране и резултати от миналия сезон, каза Господинов в интервю за БТА.

По повод новия си швейцарски тим Нион, специалистът коментира, че са го впечатлили с дългосрочната си визия за развитието на клуба, която имат и с добрите условия за работа.

- Първо, как оценяваш сезона с Монтана 2003?

- Мога да определя последния сезон в Монтана като един от най-трудните в моята кариера. Трудностите започнаха още след края на миналия сезон с отказването на голяма част от състезателките, които бяха ядрото на отбора през последните години, а също така и ядрото на националния отбор. Състезателки като Димана Макариева (капитан на Монтана 2003 и капитан на националния отбор), Христина Иванова (основен реализатор на отбора), Виктория Стойчева (характер, който все по-рядко се среща по нашите терени) преустановиха състезателна кариера, напускането на Евгения Нацкина в посока Берое, всичко това беше първата голяма трудност, пред която бяхме изправени. Знаехме, че ще бъде изключително трудно да намерим техни заместници. Бяхме принудени да сменим курса и да се опитаме да дадем начало на един нов проект с млади български състезателки. Участието ни в Адриатическата лига и завишените критерии на клуба през годините ни задължаваха да селектираме и чужденки, които да дадат нужната класа на отбора и да поведат младите и неопитни български момичета в тежките мачове, които ни предстояха.

Втората трудност беше със селектирането на класни чужденки, да ги убедиш да дойдат и да играят в първенството като българското, което не е от най- котираните в Европа. Водихме изключително тежки преговори с много обрати през цялото лято, но накрая успяхме да подпишем договори с три (смея да твърдя, доста добри баскетболистки за нивото на България и Адриатическата лига) - Моник Рийд, Анджелика Митрашинович и Алекса Харт. За първите две смея да твърдя, че са състезателки на топ ниво. Трудности имахме и с намирането на български състезателки. Това бяха дълги и тежки преговори, повечето от които завършиха с неуспех за нашия клуб. Накрая успяхме да привлече млади състезателки като Микаела Дамянова, Ванина Василева, Валерия Алексиева, Валентина Горанова, които бяха без почти никакъв опит на професионално ниво жени и Адриатическа лига. С много трудности, нерви и усилия, все пак някак успяхме да направим не лош, според мен, отбор за стандартите на България.

Но проблемите не свършиха до тук. Още след края на подготвителния период и изиграни само два приятелски мача срещу Партизан Анджелика Митррашинович се разболя (бактерия на белите дробове) и не можа да вземе участие в нито един мач до края на декември. Двете чужденки разочаровани от нивото на първенство в България най-вероятно (може и от примамливи оферти от чужбина) решиха да напуснат отбора през декември.

Това беше поредният шамар за нас. Опрени до стената, притиснати от краткото позволено време за картотекиране на състезатели (до 6 януари 2023г), трябваше да реагираме максимално бързо и адекватно в създалата се ситуация и да подпишем с поне един състезател, какъвто в момент имаше останал на пазара. Нямахме много опции за избор по това време и се спряхме на Шерин Сътерланд. Завръщането на Митрашинович от тежкото заболяване вдъхна у нас нови надежди, но за кратко, защото средата на февруари настъпиха проблеми с работната й виза и тя бе принудени да се прибере в Македония за неопределен период от време. Всички тези трудностите и промени в състава имаха и своите плюсове, защото дадоха поле за изява и повечето игрово време на някои от младите състезателки. Въпреки всички тези проблеми, смея да твърдя, че имахме един добър сезон като класиране и резултати. Запазихме същото класиране от миналата година с отбор, в който преобладаваха млади и неопитни състезателки, второ място в А група жени и класиране за финална четворка в Адриатическата лига. Същите резултати отборът имаше и в предходния сезон, с много по-опитен и класен състава (финал с Берое, загубен също 0:3 и четвърто място в Адриатическата лига). Радващото е, че дадохме път на много млади състезателки, които бяха отричани за голям баскетбол и малко хора вярваха в техните качествата. Видя се едно голямо израстване в Габриела Николова, която от помощен играч се превърна в лидер на отбора. Голямо израстване имаше и при Валерия Алексиева. Смея да твърдя, че дори Микаела Дамянова също израсна малко през този сезон и това се видя на края на сезона в пейофните срещи. Дори момичетата от школата като Йоана Иванова, Ема Савова и Преслава Атанасова израснаха доста през този сезон. Мисля, че тази година беше много полезна за младите ни състезателки, защото успяха да се сблъскат с професионалния баскетбол, със стила в Адриатическа лига и успяха да видят къде се намираме ние, къде са другите отбори и върху какво трябва да се наблегне в работата, ако искат да продължават да се занимават професионално с баскетбол. Аз смятам лично от моя гледна точка, че годината е успешна, защото успяхме да направим напълно нов отбор, почти от нулата и в същото време успяхме да запазим същото класиране и резултати от миналия сезон.

- Има ли нещо, за което съжаляваш през изминалия сезон?

- Нещото, за което мога да съжалявам през миналия сезон е, че не можахме да видим трите ни чужденки заедно в нито един мач по една или друга причина. Знам колко нерви, усилия, безсънни нощи ни костваше да ги доведем в България. Мисля, че ако всичко беше наред и отборът се бе запазил във формата, в която беше селектиран първоначално, щеше да изглежда по съвсем различен начин и имаше голяма вероятност да спечели Адриатическата лига, или поне да достигне до финал и да спечели българското първенство.

- Как се стигна до договора с Нион? С какво те впечатлиха и какво ти хареса в това предложение?

- Още в началото на март месец агентът, който ме представлява се свърза с мен и ми каза, че от Нион са говорили него и имат интерес към мен за треньор за следващия сезон. Попита ме дали имам интерес и ми разказа доста неща за клуба, за амбициите им, за организацията и как е структуриран клубът. Казах му, че искам да разговаряме с тях, когато сезонът с Монтана 2003 приключи, защото искам да бъда фокусиран изцяло върху работата ми с Монтана в този момент. Те се съгласиха и насрочиха интервю след края на сезона. Проведохме онлайн интервю, обясниха ми всичко, което ме касае относно клуба, цел, задачи, визията им за развитието в следващите години и искаха да чуят моята гледна точка и доста други неща за мен. Доста от нещата на двете страни съвпаднаха като визия за отбора и неговото развитие и така се стигна до подписването на договора.

Впечатлиха ме с дългосрочната си визия за развитието на клуба, която имат и с добрите условия за работа, както и с това, че опитват всяка година да бъдат все по-близо до лидера в Швейцария – отбора на Фрибург. Разбира се и с добрите лични условия. Основното бе дългосрочната визия и това, че не търсят бързи резултати за една година на всяка цена, а че се дава възможност на треньора да работи спокойно.

- Кога започваш там и какво знаеш за местното първенство?

- Започваме подготовка с отбора на 20 август, а първенството започва в началото на октомври. Относно първенството – има един отбор, изявен фаворит, който доминира в Швейцария през последните мисля, че 10 години и е безапелационно първи. Това е Фрибург, който всяка година участва в турнира Еврокъп. Отборите от второ до пето място са много изравнени и всеки може да победи всеки. Тази година в първенството ще има нов отбор от германската част на Щвейцария – отборът на Баден. В първенството право да играят имат по три чужденки. Изгледах доста мачове, за да се запозная с нивото и стила на баскетбол в лигата. Има много добри чужденки, които са добри атлети. В тяхната лига доминира физиката и атлетизмът. Относно Нион - най баскетболният град в Швейцария, то там баскетболът е спорт номер едно. Имат и мъжки отбор, който се състезава доста успешно в първа лига, (завършиха на шесто място), треньор е Стефан Иванович, син на известния сръбски треньор, който в момента е начело на Цървена звезда - Душко Иванович. Хората в града живеят с баскетбола и залата винаги е пълна на всеки един мач.

- Ти вече имаш опит в чужбина – какво според теб е най-трудното за един български специалист извън България?

- Най трудното е да убеди тамошните специалисти и баскетболни деятели, че и в България има доста добри треньори, които се развиват и усъвършенстват всеки ден. През годините, в които работих в чужбина, съм контактувал с доста треньори от Европа и смея да твърдя, че в България наистина има много добри специалисти, които се развиват, образоват и по нищо не отстъпват от другите в Европа (говоря за средно европейско ниво, не за ниво Евролига). Може би дългите години без участия на Европейски първенства в мъжко и женско направление повлия на имиджа на българските треньори и състезатели, а също и на тяхното самочувствие. Другото нещо, което също го има в Европа, е голямото лоби и подкрепа на всички треньори от бивша Югославия. Толкова много се подкрепят, че наистина е много трудно на български треньор да намери работа в чужбина.

- Сигурно разликите с работата в България са доста, но какви са най-големите?

- Най-големите разлики са в спортните бази, които има в държавите, в които аз съм работил (Испания и Германия) и тези в България. Без добра материална база трудно може да се постигнат големи резултати.

- Какви цели ще преследвате с отбора на Нион?

- Нямам поставена цел на всяка цена отборът да стане първи и да печели купи веднага. Както казах преди това, клуба има дългосрочен проект в рамките на три години. Целите са да бъдат социализирани колкото се може повече състезатели от състава до 19 години и втория отбор в представителния тим, да се изгради единна система за работа в школата с тази на първия отбор и естествено да стоим близо до отбора на Фрибург. Обмисля се евентуално участие на отбора в турнира Еврокъп през следващия сезон.

Накрая, искам отново да благодаря на г-н Златко Живков и на цялото ръководството на БК Монтана 2003 за доверието към мен през тези две години съвместна работа и за предоставените отлични условия за работа! Благодаря на всички състезателки, които бяха част от отбора през тези две години и на всички треньори в клуба! Благодаря и на всички фенове които подкрепяха отбора! Благодаря, късмет и успех на БК Монтана 2003!

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok