Нищо не започва от днес: Политически скандали в българския парламент в миналото

Скандалите и ударите под кръста не са нещо ново в българския парламент. Поглед назад във времето показва, че това е неизменна част от взаимоотношенията между партиите. А някои сблъсъци даже завършват с фатален край.

Още в първото Народно събрание след Освобождението - Учредителното, в Търново се разпалва сериозен спор между либерали и консерватори какъв да е характерът на Конституцията. Налагат се либералите. Обаче първият български княз Александър Батенберг е на страната на консерваторите. За да постигнат целта си, той прибягва до крайна мярка.

"През април 1881 г. извършва държавен преврат и разпуска доминираното от либерали Народно събрание. И тогава се появява за първи път в националната ни история Държавен съвет. Ето това е манифестът, с който Александър Първи Батенберг провъзгласява създаването на този орган", разказва Евгени Еков - старши експерт в Държавна агенция "Архиви".

Търканията между монарх и депутати периодично се разгарят през годините. При откриването на Великото народно събрание през 1911 г група народни представители, начело с Александър Стамболийски, се опитват публично да унижат княз Фердиданд като му отнемат правото да открие новия парламент. Скандалът се раздухва от вестниците.

"За това свидетелства една публикация - статията на д-р Никола Генадиев за скандала в парламента от 1911 г. Става дума за откриването на поредното Велико Народно събрание в Търново, при което Стамболийски и представители на тесните социалисти опитват да бламират монарха - новия български княз Фердинанд Първи, като искат думата преди той да прочете тронното си слово за откриване на заседанието, позовавайки се на един пропуск от Търновската конституция", казва Еков.

В споровете Александър Стамболийски не остава длъжен на опонентите си. Като премиер той иска от министъра на правосъдието да подведе под съдебна отговорност негови противници, заради нанесени му преди време обиди.

"Ето това е писмото на Стамболийски до правосъдния министър и виждате отдолу неговия оригинален подпис. Обидите не ги цитира, но казва, че те са от личен характер. Можем да се досетим само, защото писмото е единствен източник и че е бил обвинен, че е откраднал 60 млн. лева 1915 г. и затова бил пратен в затвора".

Стамболийски прокарва и закон за съдене на виновниците за двете национални катастрофи от 1913 и 1919 г. По силата на прилагането на неговите разпоредби в затвора се оказват няколко десетки бивши министри от правителствата на Христо Данов, Васил Радославов и Александър Малинов.

Така Стамболийски си връща за трите години прекарани в затвора, пращайки своите довчерашни политически противници там,където той е бил. Тази политика довежда само до настройване на радикалните среди сред буржоазните партии и офицерството. Така се стига до деветоюнския преврат, на който не само е свалено неговото правителство, но са пратени специални екзекутори, които убиват самия Стамболийски.

След Септемврийското въстание от 1923 г. страстите в парламента се разгорещяват. Депутати от левите сили отправят множество питания към управляващите, свързани с репресиите и потушаването на бунтовете. Конкретни отговори не получават.

"В крайна сметка повечето от авторите на тези запитвания са били ликвидирани един след друг. Това е Петко Д.Петков, Димо Хаджидимов, Хараламби Тачев, т.е. отговорът на властта е бил с куршуми, а не с писмени или словесни отговори на техните запитвания", коментира Евгени Еков.

Промени в изборния закон непосредствено преди вота и в полза на управляващите също са стар прийом. Архивите пазят писмо, в което се настоява кандидат- депутатите да имат право да се борят за парламента от няколко избирателни района, а не само от един. Това предложение не минава, но е повод за поредния сблъсък.

"Ето това писмо, описващо поредния скандал за промяна на изборния закон преди предстоящи избори. Това не може да бъде прието като патент на сега управляващите. Всеки парламент в края е правил това, което правят и парламентите от най-новата ни история", обясни експертът.

След 9 септември 1944 г. в продължение на 45 години в парламента всичко е тихо и спокойно, тъй като има само една управляваща партия и тоталитарен режим, в който място за спорове няма.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube