Нобелова награда за физика беше присъдена на Сукуро Манабе и Клаус Хаселман за физическо моделиране на климата на Земята, количествено определяне на променливостта и надеждно прогнозиране на глобалното затопляне. Лауреат в категория "Физика" стана и Джорджо Паризи с откритието му за взаимодействието на хаос и колебания във физическите системи от атомни до планетарни мащаби.
Постиженията на Манабе и Хаселман са помогнали човечеството да започне да разбира такива сложни системи като атмосферата и океаните, да се изработят методи за моделирането им и да се прогнозира какво се случва с тях при определени промени. Това е и една от важните крачки към създаване на стабилна научна основа за прогнозиране на глобалната промяна на климата и оценка на ролята на човешката дейност за този процес, подчертават от шведската академия.
Паризи е отличен за това как се отнасят хаотични състояния и флуктуации във физическите системи - от атомно до планетарно ниво. Това няма пряко отношение към моделирането на климатичните промени, но също е принос към разбирането им - например, какви са последиците, ако се добави повече енергия към сложната атмосфера.
От Шведската академия обясниха, че на практика това може да изглежда като две Нобелови награди за различен принос към физиката, но в действителност са отличени постижения, която имат общо помежду си.