Обезлюдяване на селата в Молдова: Надеждата е присъединяването към ЕС да обърне процеса

13% - с толкова е намаляло населението на Молдова за последните 10 години. Особено тежко е обезлюдяването в селските райони. Различни европейски програми обаче предлагат възможност за връщане на хората към по-малките населени места. А очакванията на хората е, че началото на същинските преговори за присъединяване на Молдова към Европейския съюз, които започнаха през юни, ще осигури още по-големи възможности за развитие на селските райони.

Чепъриа е едно от трите села в област Шумна. През 2004 година селото е имало 622ма жители. 20 години по-късно данни от преброяването сочат, че те са 238. Кристина и семейството й отглеждат селскостопанска продукция, за да се прехранват.

Кристина Гурунчич, жител на Чепария: "Садим разни неща - малко по малко. Сега минахме на цветя, миналата година отгелждахме домати."

В Шумна, на което е кръстена и общината, официално живеят 35 души. Обезлюдяването започна преди много години, обяснява кметът Антонина Шарбан. Голяма роля изигра и икономическата криза в Русия от 1998 година. Причината - Молдова е изгубила най-големия пазар за селскостопанска продукция.

Антонина Шарбан, кмет на Шумна: "Когато се разпадна колхозът, хората започнаха да си тръгват от селата. Защото няма работа, няма стабилност. Имахме детска градина, през 2024 година бяхме принудени да я закрием, защото нямаше деца."

Само на 25 км от Шумна е Михайлени. Тук има две детски градини, обновена инфраструктура и дори дневен център за възрастни. Според данните от 2024 година, тук живеят 2 800 души. Желанието на Молдова за членство в ЕС, както и безвизовият режим имат своята роля, но основната причина за процъфтяването на района са европейските програми и финансирането, което предлагат.

Валериан Чекан, кмет на Михайлени: "Започнахме с обществени проекти и включването на местните жители. Сградата на гимназията беше санирана, сменихме покрива и канализацията. Санирани бяха и детските градини. Ремонтирахме водоснабдителната и отоплителната системи."

Елизавета Юсану заминава да работи в чужбина през 1998 година. След 8 години се връща в Михайелни и започва собствен бизнес - зала за тържества. Дава работа на петима свои съселяни.

Елизавета Юсану, собственик на малък бизнес: "Преди години повече хора си тръгваха. Сега не е така. Мисля, че за хората животът в Михайлени става по-привлекателен."

Михайлени е дом на 45 частни бизнеса, осем от които се управляват от млади предприемачи. Един от тях е Виталие Ярмалюк. Завършил е Техническия университет в Кишинев и след бригада в Съединените щати, се връща в родното си село. През 2012 година, с европейско финансиране, започва собствен бизнес - производство на брикети от биомаса. С годините, и благодарение на европейските пари, той успява да разшири дейността си и вече произвежда и пелети. Дава работа на шест души, като средната им заплата е 750 евро. при средно заплащане за страната около 850 евро. За Виталие присъединяването на Молдова към голямото европейски семейство е от ключово значение.

Виталие Ярмалюк, предприемач: "Присъединяването на Молдова към Европейския съюз със сигурност ще създаде повече възможности. Ще имаме достъп до предприсъединителни споразумения и финансиране, което ще ни позволи да инвестираме както в публична инфраструктура, така и в бизнеса, а това ще създаде добре платени работни места.“

Според кмета на Михайелни разковничето за развитие е добрата инфраструктура.

Валериан Чекан, кмет на Михайлени:"Изграждането на път от магистралата до селото отвори възможности - хората могат да живеят тук, докато работят в областни центрове като Ръшкани или Дрокия, защото пътуването от вкъщи до работа е само 15 минути."

Надеждата и на администрацията е, че с присъединяването на Молдова към ЕС, обезлюдяването на селските райони ще намалее.

Марина Албу, председател на Мрежата за развитие на селските общности: „Европейският съюз разработи и внедри различни инструменти, насочени към забавяне на обезлюдяването на селските райони. След като Република Молдова стане член на Европейския съюз, тя също ще може да се възползва от тези инструменти.“

Така местата като Михайлени ще стават все повече.