Очертанията на войната: Украинската контраофанзива и шансовете за успех

Анализ за БНТ на Камен Невенкин - писател и военен историк

Херсон 2

Преди дни битката за Херсон избухна с нова сила. Първоначално отхвърлях предложенията да коментирам развоя на сражението с аргумента, че още е твърде рано да се дава някаква оценка и да се правят прогнози. Но понеже живеем в динамичен свят, където събитията достигат до нас с невероятна бързина и днешната новина за нула време става вчерашна, то аз склоних отново да дам моето скромно мнение по темата. Казвам „отново“, защото неотдавна ви представих ситуацията на южния фланг на фронта, най-вече от логистична гледна точка.

• Успех или провал?

Вероятно това е първият въпрос, който повечето от вас си задават когато поглъщат поредната новина за развоя на украинското настъпление. Въпрос на гледна точка. На вашата гледна точка. А също и на това на чия страна са вашите симпатии/предпочитания/пристрастия в този вече толкова кървав конфликт.

Както често се случва, истината вероятно е някъде по средата. За момента изгледите за бърза украинска победа са по-скоро илюзорни, но, от друга страна, това което се случва в никакъв случай не може да бъде характеризирано като военна катастрофа за Украйна, както тръбят руските пропагандни медии.

29 август, артилерийски обстрел на предните руски позиции

Целият проблем е, че херсонската контраофанзива бе натоварена с изключително големи, даже нереалистични очаквания далеч преди да е започнала. Създаде се излишно напрежение в украинското общество, и то от хора които практически си нямат даже елементарно понятие от военно дело – журналисти, политици, съветници, депутати, блогъри, въобще от цялата говорилня, която по принцип постоянно сама се пъха в медиите и денонощно пребивава там. Тези хора въобще не са наясно какво означава модерна механизирана война, как се планира една битка и от какво голямо значение са обикновено пренебрегвани фактори като логистика, пътна мрежа и природни особености.

От друга страна, донякъде ги разбирам, защото страната им се намира в изключително трудно положение и всяка искрица надежда в момента играе голяма роля за поддържането на волята за съпротива сред техните сънародници. Убеден съм, че самите военни ръководители на Украйна са били против целия този шум и подобно на мен са предвиждали трудно и продължително сражение. Ако е имало някаква полза от целия този предварителен шум, то тя е че със сигурност руснаците бяха поставени в напрежение и вниманието им бе раздвоено между Донбас, където и в момента се опитват да нанесат главния си удар, и херсонския плацдарм.

1 септември, херсонски плацдарм, украински дрон Байрактар унищожава наземни цели, включително радарни станции, с високоточни ракети APKWS II. Това е първото регистрирано използване на тези нови американски управляеми ракети в руско-украинската война.

• Подготовка и планиране

Според мен подготовката за това настъпление започна още през първата половина на лятото, когато постепенно затихнаха украинските атаки срещу главната руска отбранителна линия. Към този момент силите на Зеленски бяха заели някои доста изгодни позиции на далечните подстъпи към Херсон и това им даваше основания да мислят за следващия си ход в този район. Оперативната пауза, която последва, съвпадна с пристигането на артилерийски части въоръжени със системите за залпов огън Хаймарс и 155-мм НАТО-гаубици, чието обучение наскоро бе завършило. Това позволи на украинската страна да подходи по съвсем различен начин към ситуацията и да предприеме серия от ходове по ограничаването на боеспособността на руската групировка. Безспорно са били отчетени следните обстоятелства:

а./ Снабдяването и подсилването на руската страна зависи изцяло от два шосейни и един/два железопътни моста.

б./ Руската страна има голямо превъзходство в огнева мощ, най-вече в артилерия, което й позволява да спира в зародиш украинските акции.

в./ Русия все още успява да поддържа господство във въздуха над района, най-вече благодарение на авиацията базирана в Крим, защото летищата в района на Херсон отдавна са извадени от строя от украинците.

1 септември, руски бойни самолети прелитат ниско над Херсон

Отчитайки гореизброеното, украинският генерален щаб най-вероятно е решил следното:

а./ Да се извадят от строя мостовете през Днепър, което силно ще затрудни снабдяването на групировката на противника и ще направи проблематично прехвърлянето на войски между двата бряга.

2 септември, украинска щурмова група води близък бой с руснаците на херсонското предмостие, движейки се по дъното на пресъхнал напоителен канал

б./ Планомерно да се унищожават складове с амуниции, което ще лимитира способността на руснаците да използват превъзходството си в артилерия, както и други приоритетни цели като радарни станции и щабове, което, пък силно би ограничило способността им за вземането на решения.

2 септември, унищожаване на руски склад с амуниции във Високопиля, северната част на херсонското предмостие

в./ Изваждане от строя, доколкото е възможно, на руските авиобази в Крим, с цел елиминиране на въздушната им мощ.

3 септември, масиран артилерийски обстрел на руските позиции в района на херсонското предмостие

Ако всичко това е било така както предполагам, то логично идва извода, че от юли нататък сме станали свидетели на методичното изпълнение на този план. В края на месеца, например, Хаймарсовете успяха да извадят от строя шосейните и жп мостове, периодично бяха атакувани щабове и най-вече складове с муниции, а в първата половина на август в Крим се случиха прословутите случки в авиобазите, където след серия от взривове бяха унищожени известен брой самолети както и друго важно имущество. Това, от своя страна, накара Путин, поне временно, да прехвърли авиацията си от Крим на изток, в по-безопасния Кубан. Междувременно се оказа, че украинците не само са получили антирадарни ракети AGM-88 HARM, но даже са успели някак си да въоръжат с тях своите стари изтребители от съветски тип МиГ-29. Скоро след това с тях бяха нанесени серия от удари по руски радарни станции.

Всичко това със сигурност е било само част от общата подготовка за настъплението. Другата част, безспорно, е била планирането, като и усилването на войските. Изписаха се какви ли не щуротии за мотивите довели до решението да се даде ход на офанзивата от украинска страна, най-вече, че Зеленски толкова отчаяно искал да покаже на Запада и най-вече на „американските си господари“, че все още бил способен на нещо и затова бил подкарал войската си като стадо право срещу руските дула, и какво ли още не. Ако вие сериозно вярвате в такива безумия, то ви предлагам да не четете по-нататък.

Да започнем от там, че на Зеленски въобще не му се налага да се доказва на никакви американци, защото стотици и може би даже хиляди от тях от години са в Украйна за да обучават ЗСУ, Генералният му щаб е в постоянна връзка с НАТО и Пентагона, за да си обменят информация, както и че със сигурност има някакви чужди военни съветници перманентно прикрепени към висшето военно ръководство на страната. Да не говорим, че мнението на „Запада“ и „американците“ за Зеленски въобще не зависи от изхода на това или онова сражение.

Неотдавна именно висш американски офицер сподели някои интересни детайли за процеса на планиране, като акцентира върху факта, че първоначално украинският Генерален щаб е имал намерение да проведе даже по-голяма офанзива, която да включва атаки не само срещу херсонския плацдарм, но и в друг район, предполагам от Запорожие на юг, към Мелитопол. Американците, обаче, сериозно ги посъветвали да си съсредоточат усилията ексклузивно в района на Херсон, най-вероятно за да постигнат по-голяма концентрация на сили. Както се досещате, този съвет засега изглежда да е бил правилен. Другият извод, който се налага от тази интересна информация е, че украинските генерали са счели, че са събрали достатъчно сили за решителен удар и че са били уверени в успеха му.

3 септември, унищожена руска зенитна установка „Панцир“, Херсонска област.

• Руският плацдарм

Няма данни за това, колко руски войски са събрани на десния бряг на Днепър, но най-често се споменават 20 до 25 хиляди. Това са предимно регулярни части, даже някои от тях елитни (въздушнодесантни войски използвани като обикновена пехота), макар да има и някои абсолютно безполезни, като „опълченците“ от ДНР/ЛНР. Те имат доста артилерия, значителен брой танкове и други бронирани машини, както и противосамолетни ракетни комплекси. Излишно е да казвам колко са важни тежките оръжия за воденето на модерни бойни действия – артилерията помага да се подтиска остротата на вражеските атаки още в зародиш, а бронираните машини позволяват да се води маневрен бой и да се възвръщат загубени позиции чрез внезапни контраатаки. Това, което явно имат в значителни количества руснаците (и което им позволява все още да се държат на позициите си) са муниции, а вероятно и гориво, както и храна. Това, пък, означава, че преди да бъдат извадени мостовете от строя, те са успели да домъкнат в Херсон значителни като тонаж муниции, защото са предполагали, че ще има украинско контранастъпление. А и вероятно защото не са губили надежда, че в даден момент ще възобновят собствените се атаки към Николаев, Одеса и Запорожието.

Самият плацдарм (или предмостие) в момента представлява една огромна крепост с приблизителни размери 200 на 50 км. Изградени са три отбранителни линии в дълбочина (зад фронтовата линия има още две, една след друга), всяка следваща вероятно по-солидна от предишната. Всяко село или ферма в района е подготвена за кръгова отбрана, празните пространства между тях са свързани с окопи, а подстъпите към тях – най-вероятно минирани. Отбраняват се от сравнително неголеми групи, но с много оръжия, като имат на разположение и една или повече бронирани машини. Отделно, известен брой танкове са поставени в изкопи, от където хем водят прицелна стрелба, хем са по трудни за унищожаване. Задължително всяка от групите поддържа постоянна връзка с артилерията, която вероятно е разположена частично и на далечния (левия) бряг на Днепър, за да бъде по-трудно достижима за украинските снаряди. В допълнение към всичко това, се появи информация, че в даден момент са прекарани през реката някакви предварително сглобени железобетонни бункери, които са използвани за допълнително усилване на тиловата отбранителна линия.

Самият терен в околностите на Херсон значително облагодетелства руснаците. Това е класически селскостопански район, с много ниви, поля и празни пространства. Както може да се очаква, има и голям брой напоителни канали, които автоматично забавят всяка стремителна атака. Сравнително немалка река (Ингулец) вливаща се в Днепър е друго водно препятствие работещо в полза на отбраняващите се. Широчината й варира от 40 до 110 м, което означава, че трябва да се полагат немалки усилия за преодоляването й. От изключителна важност е фактът, че ивицата земя непосредствено до брега на Днепър е осеяна с ниски хълмове, което позволява дори с просто око да се контролира цялата околност в радиус до 5-10 км. Така всяка що-годе читава сграда, или дори къща, особено ако е разположена на хълм, на практика се превръща в самостоятелна миниатюрна крепост.

Също така не бива да се пренебрегва фактът, че въпреки че руснаците не са особено добри в подвижния начин на водене на бой, те имат огромен опит в позиционните сражения придобити през двете световни войни и много добре знаят как да изградят солидни фортифицирани позиции. С други думи, те успяват за момента да накарат противника да води боя по начин, който е изгоден за тях.

• Украинското настъпление

Настъплението на ЗСУ започна на 29 Август сутринта едновременно на три направления:

- Директно срещу Херсон, покрай магистралата М14

- Срещу центъра на предмостието, по посока на Днепър, евентуално с цел предмостието да бъде срязано на две

- От североизток на югозапад, покрай брега на Днепър

Атаките, както споменавах вече в предишни материали, се извършват от много на брой, но малки като размер щурмови групи подкрепяни от танкове и поддържащи постоянна връзка с артилерията. Същевременно Хаймарсовете продължават методичните си удари по селектирани цели: складове за муниции, командни центрове, военни бази, както и мостовете през реката, включително понтоните и баржите. (Например, само за първите три дни на офанзивата са нанесени 48 точни удара по такива обекти). Има и някаква активност от страна на украинската авиация, но тя е по-скоро слаба (ок. 20 полета на ден), както и с бойни дронове, като предпочитани цели са радарите и зенитно-ракетните (противосамолетните) комплекси. С други думи, независимо от развитието на ситуацията на земята, украинската артилерия и авиация методично и упорито продължават своята работа по ограничаването на способността на отбраняващите се да оказват организирана съпротива. Колко дълго обаче тези действия ще се наложи да продължат и дали това в крайна сметка ще доведе до успех все още никой не може да каже.

На самото бойно поле засега украинските успехи са минимални, очевидно най-вече заради голямата активност на руската артилерия. За момента със сигурност е освободено едно село, като вероятно са прочистени още три. Има голяма неяснота за актуалната ситуация на фронта, защото още от самото начало украинското министерство на отбраната наложи пълно информационно затъмнение за всичко, свързано с офанзивата (затова – по-долу), а руските канали, напълно разбираемо, подават доста пристрастна и противоречива информация.

Аз лично засега виждам ситуацията така: украинците „дълбаят“ коридори в руската отбранителна линия, опитвайки се да обходят селата и фермите изпречили се на пътя им, защото, както обясних по-рано, всяко от тях вероятно отдавна е превърната в крепост. Руснаците, от своя страна, постоянно засипват така издълбаните коридори с ракети и снаряди, а освен това ги контраатакуват по фланговете с подобни щурмови групи подкрепяни с бронирана техника, опитвайки се да ги прережат като с нож. Помага им и руската авиация, която е активна поне (ако не и повече) от украинската. Ако украинците успеят да удържат коридора, те имат големи шансове постепенно да го удължат и удебелят и така да обкръжат населеното място. От там нататък за руснаците няма да има измъкване. Ако, пък, руснаците успеят да срежат коридора – то украинците ще попаднат на свой ред в капан и т.н. Като сами се убеждавате, кашата е пълна.

Не е ясно колко време ще могат украинците да продължат да атакуват със същата интензивност. Когато и да утихне офанзивата, то налице ще са първите пукнатини в херсонската „крепост“ на руснаците, които те най-вероятно няма да успеят да „запълнят“. Твърде е възможно именно от тези „пукнатини“ да продължи следващото настъпление на украинците, след определена пауза нужна за попълване и възстановяване. После може да има и нова пауза, после трето настъпление и така докато предмостието бъде буквално натикано в самия Херсон. Никога не забравяйте, че в момента възможностите на руснаците да се снабдяват и попълват са силно ограничени заради ситуацията с мостовете. А това го знаят и двете страни в конфликта и, вярвайте ми, непрекъснато мислят за него.

• Загубите

Като „доказателство“, че украинската офанзива се е провалила, говорителят на руското МО генерал Конашенков през първите три дни на битката буквално затрупа медиите с „данни“ за „катастрофални“ украински загуби. Беше заявено за около 2100 убити украинци, а само за 31 август руснаците твърдяха, че са унищожили почти 100 единици украинска техника (включително 31 танка).

Отсега ви казва, че това категорично не е така. Първо, защото руснаците не владеят бойното поле, т.е. не са в състояние да преброят нищо на място. Второ, защото кръглото число е винаги някаква оценка, а не точна бройка, а при тях всички ежедневни рапорти за нанесени загуби на противника (и не само в тази война), неизвестно защо са само кръгли числа (всъщност, вие много добре знаете защо...).

Да не говорим, че 2100 убити означава поне още три пъти по толкова ранени. И трето, защото аз от 2008 година почти всеки ден изучавам руски документи отнасящи се до Втората световна война и имам категорично мнение по въпроса за съветския „начин“ за отчитане на загубите нанесени на противника. Вместо да ви го разяснявам в подробности, ще си позволя да възпроизведа част от интервю на Василий Брюхов, танкист получил званието Герой на Съветския Съюз, сражавал се именно в този район на Украйна през пролетта на 1944 г.:

Когато войната свърши, дойде заповед да се обобщят всички операции на бригадата. Начертаха карта и бригадният командир проведе съвещание, на което от началник-щаба беше докладвано за загубите на врага и нашите собствени. Беше наистина трудно да се преброят нашите загуби - не винаги точно записвахме колко танка бяха унищожени. Но лесно бихме могли да изчислим загубите на врага от нашите ежедневни отчети. Изведнъж началникът на щаба каза: „Ако вярвах на всички доклади на командирите на батальони Брюхов, Саркесян, Отрошенков и Московченко трябваше да сме завършили войната шест месеца по-рано, тъй като щяхме да унищожим цялата немска армия. Така че аз винаги намалявах наполовина всички числа в отчетите си и едва тогава ги изпращах към щаба на корпуса.“ Мисля, че щабът на корпуса също е намалявал наполовина докладите преди да ги препрати към щаба на армията и т.н. Предполагам, че след цялото това намаляване докладите в крайна сметка се оказвали малко по-достоверни.

Нашите ежедневните доклади бяха написани по следния начин: „Атакувахме врага тук и тук. През деня напреднахме толкова и толкова километри на толкова и толкова широк фронт. Стигнахме линията в толкова и така. Загубите на противника: толкова и толкова танкове. Брояхме ги точно, защото ни плащаха бонуси за тях, но миномети, артилерийски оръдия и персонал – кой да си прави труда да ги брои? Никой. Просто щяхме да пишем „около петдесет пехотинци“. Когато бяхме в защита, и просто стреляхме по германските позиции, записвахме „две оръдия и един миномет, унищожени от нашия огън“.

Има и други аргументи за моите твърдения. Самите украинци непрекъснато заявяват, че се стремят за съхранят живота на всеки войник и затова избягват да атакуват челно руските позиции, а търсят слабите места в тях. Те даже наричат необмислените директни атаки „жуковщина“, по името на сталиновия „маршал на победата“ Георгий Жуков. Освен това тях от години ги обучават американци, които абсолютно не толерират този начин на водене на офанзивни бойни действия. Крайната цел поставена от американските инструктори е да бъдат съхранени в строя колкото се може по-голям брой опитни бойци (а за такива се считат тези успели да оцелеят около половин година на фронта), които ще съставляват основата, около която ще се гради боеспособната украинска армия версия 2023-2024 година.

Иначе за себе си съм убеден, че украинските сили в тази операция до момента са претърпели някои сериозни загуби, но в никакъв случаи не са абсурдните числа обявени от Конашенков. Като доказателство може да служи, например, призивът на тази украинска журналистка да се помогне на големият брой тежко ранени.

• Правилно ли беше...

Трябваше ли да започне сега това настъпление или трябваше още да се изчака? Да, трябваше, защото на война на противника не бива да се оставя нито миг покой. Руснаците щяха да се укрепят още повече, а и щяха да имат възможност да поправят повредените мостове и по този начин да елиминират основното предимство на украинците. Това от своя страна, ще означава, че рано или късно командирите на Путин ще успеят да прехвърлят още войски на плацдарма и от там да възобновят опитите си за превземане на Одеса, Николаев и Кривой Рог. Украинското разузнаване, например, е установило, че в момента на плацдарма има приблизително 22 руски батальонно-тактически бойни групи, което горе долу съответства на числеността, която указах по-горе (поне 20 хил. души). Но освен това, в момента има още 27 такива групи на левия бряг на Днепър чакащи да се появи възможност да бъдат прехвърлени в Херсон, всяка от които има до 50 бронирани машини плюс артилерията. Това означава в даден момент руската групировка на Херсонското предмостие да набъбне до невероятните 50 хил. души плюс още над хиляда танка и друга бронетехника, с всички произлизащи от това последствия.

• Трябваше ли да Украйна да налага информационно ембарго?

Да, трябваше. Както споменах в началото, създаде се излишно напрежение в резултат на постоянната врява вдигана от откровено некомпетентни във военно отношение хора и определено беше нужно някакво спокойствие.

Украинската армия разполага с още приблизително около 6 до 8 седмици сухо време, което тя ще се опита максимално да оползотвори преди да настъпи есенния дъждовен период и земята да се превърне в море от кал. Как ще реагира на това руската групировка, очевидно страдаща заради затрудненото снабдяване, и колко време ще успее да издържи е много трудно да се прогнозира. Очевидно ще стане свидетели на една дълга и изтощителна битка.

ОЩЕ АНАЛИЗИ НА КАМЕН НЕВЕНКИН ЗА ВОЙНАТА В УКРАЙНА ЧЕТЕТЕ ТУК

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube