Оденке Абей

Всичко започва през 1968 година някъде в столицата на Гана. В Акра се ражда момченце, наречено Оденке Абей. Биологичният му баща първоначално не го припознава и като повечето африканци в онези години Абей живее доста бедно. Майка му е продавачка в местен магазин, но това едва ли е гарантирало особен приход за семейството. И ако безпаричието е трудно за преглъщане, то това, което в крайна сметка кара чашата на търпението на Елизабет Ади (майката на Оденке) да прелее и тя да вземе кардинално решение за собствения си живот и битието на децата си, се оказва многобрачието на бащата, което тя не иска да търпи повече. Съдбата й дава възможност да се запознае с френския консул в страната, който е отзован по-рано от очакваното и през 1972 се прибира в Нант.

Дали от чисто благородство или от вече изградените по-солидни връзки със семейството, дипломатът отвежда със себе си Ади, както и децата й, сред които Оденке и полубрат му Сет Одонкор. Историята на това семейство ще се промени завинаги. Оденке приема ново име – това на новия си френски баща, с което ще се прочуе години по-късно.

Като типичен представител на висшата класа, френският дипломат не иска малкият Оденке да се занимава със спорт в ранните му години и непрестанно го окуражава да учи, да бъде по-старателен в клас и да мисли по-сериозно за бъдещето си. Абей все пак решава да се запише на тренировки по плуване, но се оказва, че има рядко срещана алергия към водата и бързо приключва с това начинание. По-големият със седем години брат – Сет Одонкор – заиграва в школата на Нант и окуражава по-младия си роднина да го последва и да пробва късмета си във футбола. Именно при първите си стъпки с топката в крака (която доведеният му баща иронично не спира никога да нарича "яйце"), Оденке се запознава с Дидие Дешан. Двамата стават най-близки приятели, като дори и не подозират какво ги очаква в следващите 20 години. Оденке научава отлично френски, макар у дома да продължава да използва френския и разновидността на ганайски, която се е употребявала в Акра. Всичко върви повече чудесно – през сезон 1982/1983 с брат му Сет Одонкор в редиците си Нант става шампион на Франция с убийствена преднина от 10 точки пред пълния със звезди отбор на Бордо. Но отново – всичко изведнъж прави завой в неочаквана посока в един миг. На 18 ноември 1984 г. Сет Одонкор загива в катастрофа, при която животът си губи още един играч на Нант, а трети от футболистите на тима оцелява, но никога повече не се връща на терена. Със задачата да каже за преждевременната кончина на брат му е натоварен Дидие Дешан…

Оденке изживява трудно случилото се, но все пак успява да си стъпи на краката и прекарва още няколко години в Нант, преди да е забелязан от Олимпик Марсилия, с които печели Шампионската лига. После отива в Милан в златната епоха на "росонерите" и отново печели Шампионската лига, като на два пъти триумфира и в Серия "А". Сетне поема към английския Челси, където и до ден днешен е изключително уважаван.

Изиграва 116 мача за Франция, като редом до най-добрия си приятел Дидие Дешан печели европейската титла през 2000 и става световен шампион през 1998. През 2004 Пеле го поставя в класацията за 100-те най-велики живи футболисти. Телевизионен анализатор за най-големите английски телевизии, член на Laureus Academy, посланик на OrphanAid Africa Lifetime и на УНИЦЕФ за Гана. През 2011 отваря комплекса "Лизи Спортс" в Акра в памет на и кръстен на майка му, където ганайските деца да започнат да се занимават със спорт. Невероятната, но напълно реална история на Оденке Абей. Познат навсякъде по света с другото си име – Марсел Десаи.

Автор: Стефан Георгиев

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok