Остарели ли са вече данните от националното преброяване?

Година след националното преброяване излязоха данните от него - но само част от тях. Чакаме информация за жилищния фонд, образоваността и здравния статус на населението. Има опасност докато се публикуват, данните вече да са остарели и да не дават стабилна база за адекватни политики.

Този път данните се обработват и публикуват по-бързо в сравнение с предишни преброявания, когато докато се анализира събраната информация и идва ред за новото преброяване. Така или иначе и темпът на живот на хората се ускорява и информация за това кой къде живее към септември 2021 година няма как да помогне на общините да разпределят таксата "смет" по-справедливо - на база реално изхвърления боклук, а не на база данъчната оценка на имота.

Затова дори от Националния статистически институт казват, че бъдещето на подобни статистически изследвания е да се събират от вече наличните дигитални регистри на институциите. А у нас всяка администрация трябва да даде само около 30 хиляди лева, за да стане това реалност.

Населението се топи и застарява, все повече региони в страната се обезлюдяват. На всеки 10 години националното преброяване отчита тези факти недвусмислено и в цифри. Но вместо да ги използват като основа за промяна, политиците продължават да пишат стратегии, които остават на хартия. И така - до последното преброяване от есента на 2021 г.

"Резултатите показват, че ние имаме едно намаляващо население, и то с бързи темпове. За последните 10 години - над 11 процента намаление. Освен това населението застарява, има региони, в които обезлюдяването е по бързо. Например региони като Видин, където населението намалява с около 1/4 само за 10 години", коментира д-р Атанас Атанасов, председател на НСИ.

Сухите цифри на статистиката доказват това, което отдавна знаем, но за първи път отчитат една добра тенденция.

"Началото на прехода беше съпроводено с интензивна емиграция на млади хора. Липсата на млади жени, които са в детеродна възраст, се отрази и по тази причина имаше едни много ниски кохорти, възрастови групи, които могат да раждат деца. Раждаемостта беше много драматично спаднала по време на хиперинфлацията. Сега сме в границите на средноевропейските показатели по отношение на раждаемостта, дори с по-добри показатели по отношение на плодовитост. Просто жените, които са във възраст да раждат, не са много, защото сега пък раждат онези жени, които са родени в средата на 90-те", казва доц. Алексей Пампоров, Институт по философия и социология на БАН.

Данните подсказват, че освен мерки за стимулиране на раждаемостта, е нужен подробен анализ на причините, които карат хората да напускат страната. И ако хората от Видинско, например, работят в градините на Европа, а зеленчукопроизводството тук гине, защото няма работници, дали работещата мярка не е да се стимулира този отрасъл и да върне хората там обратно?

Последното преброяване в България, от което първи резултати видяхме този месец, отново ще даде детайлна снимка на живота на хората, които все пак са останали да живеят у нас. А те са точно 6 519 789.

Ще успеят ли обаче институциите да използват цялата тази информация, за да създадат адекватни на проблемите решения? Или ще я използват, за да оправдаят провалите и бездействието си? Защо да се строят детски градини във Видинско например, или да се развива земеделие, като хората ги няма? Или пък нежеланието на общините за въведат ефективно управление на отпадъците и стимули за разделно събиране, скривайки се зад липсата на статистика от преброяването?

"Общините също се интересуват, защото важен въпрос за тях е например как да си определят такса "смет". Те трябва да знаят как е разпределено населението", казва доц. д-р Атанас Атанасов, председател на НСИ.

БНТ: От проучването се разбира къде на практика живее човек. Такса "смет" обаче се определя на база адресна регистрация?

Доц. д-р Атанас Атанасов: Но оттук нататък общините имат ангажимент те да поддържат информацията във времето. Тоест, те ще си използват преброяването и ще си актуализират всяка година информацията, за да определят такса "смет".

БНТ: Ама то е към 2021 г. преброяването - аз към 2023 г. може да живея другаде?

Доц. д-р Атанас Атанасов: Затова те ще си актуализират информацията всяка година оттук нататък.

БНТ: Ама тя и към момента вече може да е остаряла?

Доц. д-р Атанас Атанасов: Така е!

Как обаче общините да поддържат актуална информация за това кой къде живее, като обичайна практика у нас е да не си смениш адресната регистрация, когато се преместиш?

"Данните ги има, но не са актуални или коректни. Гражданската регистрация, която би трябвало да е основен източник на тази информация, всъщност е доста нереформирана и има доста некоректни данни в нея. Сума хора живеят на адреси, които изобщо не са декларирали. И не защото не искат, а защото това е административна тежест. Ако можеш да си смениш адреса с едно натискане на телефона, много хора ще обявяват актуалните си адреси. Но сега трябва да отидеш в общината, да носиш различни документи", обясни Божидар Божанов, бивш министър на електронното управление.

Така че вместо общините да чакат данните от преброяването, които определено биха им дали грешна картина, би трябвало да настояват за данни в реално време. Или да надградят съществуващите възможности за адресна регистрация онлайн, за които никой не знае.

"Аз моята регистрация съм я сменял онлайн. Въпросът е, че това става с квалифициран електронен подпис, който много хора нямат, а тези, които имат, някои не го ползват, защото е много сложно. А и много хора не знаят за тази услуга, защото тя е скрита някъде из сайтовете на общините. Затова като въведем електронната идентификация, всеки ще има безплатно удобно средство в джоба си", коментира Божанов.

Електронната идентификация е заложена да стартира с мобилно приложение, което в момента би трябвало се разработва от "Информационно обслужване". С него всеки ще може от телефона си да провери наличната за себе си информация във всички държавни и общински дигитални регистри. И така в профила на Иван Петров, например, ще има данни за това къде живее, работи, какви имоти притежава, какъв е неговият здравен статус и т.н.

Но за да може персонализирана информация да се използва като статистически данни, а оттам и като база за правене на политики, трябва да се направи още една малка технологична стъпка - да се надградят вече изградените у нас дигитални регистри на институциите. Надграждане, което ще позволи когато се търси информация по дадена тема, тя да се извлича от всички налични регистри. Звучи сложно, но не е. Това би струвало на всяка една институция само 30 000 лева.

Липсата на такава система съвсем наскоро породи огромен проблем, когато трябваше да се вземат бързи мерки с бежанската криза. А ако насочим усилията си към актуализирана и интегрирана информация в регистрите, преброителите вече ще може да се ползват в райони с ограничен достъп до дигитални услуги. В последното национално преброяване те не влязоха именно в част от тези райони и използваха информация, която няма как да е актуална и пълна.

Дигитализацията на административните процеси и интеграцията на данните от различни регистри със сигурност ще реши 2 проблема. Да не се чака 10 години за вече остаряла към момента на публикуването си информация и да се освободи ресурс за районите с концентрация на бедност, където единствено прекият котакт може да даде актуална информация.

И колкото и да е странно, за да се постигне това, не са необходими никакви промени. Просто трябва да се спази вече съществуващото законодателство. А от администрацията зависи направените след 18-ото национално преброяване заключения да се променят. И ако тя не разбере каква е ползата от адекватна статистическа информация, отсега е ясно какво ще ни каже и 19-ото преброяване на населението след 10 години. Независимо как е направено то.

Вижте още в репортажа

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube