Отиде си скулпторът Величко Минеков

На 93-годишна възраст ни напусна Величко Минеков, един от най-талантливите български творци.

Величко Минеков е роден на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи във ВИИИ „Николай Павлович” в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завършва през 1954 г. в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. От 1964 г. е преподавател по скулптура в Художествената академия. От 1967 г. е доцент, а през 1975 г. става професор. На следващата 1976 г. е избран за ректор на академията, като заема поста до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет.

В негова памет утре вечер, 3 август, в 22.40 часа БНТ ще излъчи документалния филм "Когато свършат думите".

Опелото е на 5 август (петък) в храм „Свети Седмочисленици” в гр. София от 12.00 часа. Погребението ще бъде в 14.30 часа на на Централните софийски гробища.

Сред учениците на Величко Минеков са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. От 1976 г. е зам.-председател на СБХ.

Величко Минеков участва във всички общи художествени изложби в България и в редица международни експозиции в Москва, Париж, Будапеща, Венеция и мн. други.

Негови творби се намират в Националната галерия в София, в Софийската градска художествена галерия, художествените галерии на Пловдив, Пазарджик, Варна, Враца, Стара Загора, Русе, както и в Италия, Германия, Русия, САЩ, Белгия, Египет, Иран. Творби на Величко Минеков са в колекциите на Световната организация по изхранването – Женева, Кенеди Център – Вашингтон, Кметството на Антверпен, Хюго Вутен – Белгия, Петер Лудвиг – Кьолн.

Награди и звания:

1956 – II награда на ОХИ за фигурата „Спартак“ – лауреат на VI младежки световен фестивал в Москва за същата фигура
1957 – I награда, златен медал на ОХИ за творбата „Почивка“
1958 – I награда на ОХИ за творбите „Майка” и „Жажда“
1960 – удостоен с орден „Кирил и Методий“ II-ра степен
1969 – присъдена му е наградата „Иван Лазаров“
1971 – удостоен със званието „заслужил художник“
1975 – става лауреат на Димитровска награда
1976 – удостоен с орден „Георги Димитров“
1976 – удостоен със званието „народен художник“
1979 – удостоен с орден „Червено знаме на труда“, II степен
1979 – обявен за почетен гражданин на Пазарджик
1979 – връчен му е Почетният знак на София
1980 – присъдена му е наградата на Съюза на архитектите в България за принос в българската архитектура
2006 – удостоен с награда „Оборище“
2006 – удостоен с орден „Стара планина“ I степен
2006 – удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на НХА
2010 – почетен гражданин на София.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube