В Естония откриха най-стария известен прилеп от вида на Брандт

Учените откриха в пещерите Пиуса в Естония най-стария известен прилеп от вида на Брандт. Находката го нарежда и сред вторите най-дълголетни прилепи, регистрирани някога в Европа, независимо от вида.

Оливър Калда, млад изследовател в областта на биоразнообразието и екологичната устойчивост в Университета на Тарту, разказва, че откритието е направено почти случайно. В края на 80-те и началото на 90-те години в пещерите Пиуса са маркирани голям брой прилепи в рамките на изследвания, посветени на привързаността им към определени местообитания, преживяемостта и продължителността на живота им.

„Когато прилепите се връщат на едно и също място за зимуване и ние отново ги преброяваме, можем да съберем информация за възрастта им“, обяснява Калда.

Днес учените се възползват от данните, събрани благодарение на маркирането в началото на 90-те години.

През февруари миналата година Калда и колегите му посетили пещерите, за да проведат зимно преброяване на прилепите по поръчка на Естонската агенция по околна среда. Целта на изследването е да се проследят промените в популациите на различните места за зимуване. Пещерите Пиуса се наблюдават на всеки три години.

„Когато открием маркиран прилеп, до който можем да достигнем – защото невинаги е възможно да свалим животно, намиращо се високо в пещерата – проверяваме маркировката, за да установим възрастта му, дали е маркиран именно в Пиуса и други подробности“, разказва Калда.

Снимка: Пещери Пиуса

Маркировките на птиците и прилепите обикновено са съвсем семпли и съдържат единствено уникален номер. Чрез него в специална база данни може да се открие информация за датата и мястото на маркиране, вида, възрастта, теглото и размерите на животното.

Първият прилеп в Естония е маркиран на 9 ноември 1947 г. Това е кафяв дългоух прилеп (Plecotus auritus), зимуващ в тунелите на Лаагри, близо до Талин. Между 1947 и 1996 г. в страната са маркирани над 16 000 прилепа. Около 2000 са маркирани през последното десетилетие, а през последните няколко години броят им е намалял до няколко десетки годишно.

„През последните години маркирането е свързано основно с изследванията на здравето на прилепите, които провеждаме в Университета на Тарту. Маркираме животните, за да знаем кои вече сме изследвали и, ако имаме късмет, да можем да проследим промените в здравословните показатели на едно и също животно през различни години“, обяснява Калда.

Най-възрастният известен прилеп от вида на Брандт бил открит случайно по време на преброяването. Този път маркировката се виждала ясно още в светлината на фенерчето.

„Понякога крилото с маркировката е обърнато към пукнатина и не можем да я видим, или пък прилепът се намира дълбоко в някоя дупка. Този обаче беше сам, отделен от останалите, и маркировката веднага привлече вниманието ни“, разказва изследователят.

Снимка: Номерът на маркировката може да се използва за търсене на информация кога и къде е бил маркиран прилепът, неговия вид и възраст в база данни

Установено е, че прилепът е на възраст най-малко 36 години и седем месеца. Калда обяснява, че определянето на точната възраст на тези животни невинаги е лесно. През лятото и ранната есен тя може да бъде приблизително установена чрез изследване на вкостяването на ставите. При младите прилепи, родени през същата година, в краищата на костите все още се виждат растежните пластинки.

Рекордният прилеп обаче е бил маркиран през зимата, когато вече не може да се установи дали е роден през същата година или през предходното лято.

„Затова можем да кажем със сигурност, че е на възраст поне 36 години и седем месеца“, уточнява Калда.

Това го прави най-стария регистриран представител на вида на Брандт в света. Предишният рекордьор е бил на 32 години.

Според Калда точната продължителност на живота на тези прилепи все още не е напълно изяснена.

„Въпреки че прилепите могат да живеят изключително дълго, обичайно изследванията посочват продължителност на живота от около пет до десет години. При благоприятни условия обаче те могат да достигнат значително по-голяма възраст“, казва той.

Откритието е не само впечатляващ рекорд, но и важен принос към научните познания за дълголетието на прилепите.

Тези животни представляват особен интерес за изследователите на стареенето, тъй като живеят изключително дълго в сравнение с размера на тялото си. Прилепите от вида на Брандт например тежат едва между 7 и 9 грама, докато гризачите със сходни размери обикновено живеят само няколко години.

„Фактът, че прилепите могат да достигат такава възраст, дава възможност на учените да изследват и сравняват тяхната генетика и физиология, за да разберат защо живеят толкова по-дълго от други дребни бозайници. Трябва да съществува определен биологичен механизъм, който обяснява това“, посочва Калда.

Дълголетието на прилепите прави особено важно и дългосрочното опазване на местообитанията им. Според Калда едни и същи животни се връщат в пещерите Пиуса за зимуване в продължение на десетилетия. Рекордният прилеп е наблюдаван там най-малко четири пъти.

Изследователят обяснява, че прилепите са животни на навика и проявяват силна привързаност към познатите места. След миграция те често се връщат в същите колонии, в които са родени, както и към вече познатите си места за зимуване.

Пещерната система Пиуса е уникално и изключително важно местообитание за зимуването на прилепи. Тя е сред най-големите подобни обекти в Северна Европа по отношение на броя на животните, които приютява. През миналата зима там са зимували над 4200 прилепа.

Снимка: Рекордният прилеп от вида Брандт беше сам, когато беше открит, и маркировката му беше веднага видима

С наближаването на зимата Калда напомня, че в районите, където прилепите зимуват, важат ограничения за достъп. В Естония влизането в редица големи подземни обекти, включително тунелите на морската крепост на Петър Велики край Талин, е забранено в периода от 1 септември до 1 май. Целта е да се предотврати безпокойството на зимуващите животни.

„Ако прилепите бъдат обезпокоявани и събуждани през зимата, енергийните им запаси се изчерпват много по-бързо. Самото събуждане изразходва значителна част от енергията, която им е необходима, за да преживеят зимата“, обяснява Калда.

Затова той препоръчва хората да избягват зимни екскурзии и преходи в райони, в които има ограничения за достъп с цел опазване на прилепите.

Прилепите са сред най-дълголетните дребни бозайници. В Естония представителите на вида на Брандт (Myotis brandtii) предпочитат гористи местообитания. За раждане и отглеждане на малките си те обикновено избират сгради, заобиколени от гори. Подходящи местообитания за тях са и районите около водоеми. Видът е предимно уседнал и прекарва както лятото, така и зимата в Естония.

По-големите изкуствени пещери, включително подземни военни съоръжения и минни тунели, също осигуряват подходящи условия за зимуване.

През 70-те и 80-те години на миналия век прилепите от вида на Брандт са били рядкост в местата за зимуване. Оттогава обаче числеността им в пещерите значително се е увеличила. На някои места те вече са най-разпространеният вид.

Научното изследване е публикувано в списание Mammalia.

Автор: Сандра Саар (ERR). Статията е публикувана първоначално на 4 ноември 2026 г.