34,2% одобряват да се изучава религия християнство като задължително избираем предмет в училищата - срещу 46,5%, които не одобряват. Останалите не могат да преценят. 15,7% одобряват да се изучава религия ислям като задължително избираем предмет в училищата, но 70,1% не одобряват. Останалите не могат да преценят. 41,2% одобряват да се изучава общ предмет за добродетелите в различните религии, а 43,4% не одобряват. Останалите не могат да преценят.
Това сочи ново проучване на общественото мнение, публикувано в личния профил във Фейсбук на социолога Първан Симеонов.
"Защо тук, в личния профил, а не на страницата на Мяра? Защото продължавам да смятам, че едва когато има конкретизация на плана, той подлежи на сериозна социологическа верификация. Докато този момент дойде, всичко ще е бъде лабораторно, експериментално и дискусионно", отбелязва Симеонов.
На 807 души между 3 и 13 април е зададен въпросът: "Обсъжда се в училищата, вместо досегашното свободно избираемо изучаване на религия, да се въведе задължително избираемо изучаване на религия от най-ранна ученическа възраст. В тази задължителна програма ще може да се избира изучаване на религия или алтернативно етика, философия и история на религиите. Независимо дали сте вярващ/а и коя е Вашата религия, моля за всяко едно от следните да ми кажете дали одобрявате, или не одобрявате Вие лично?
Симеонов припомня друг скорошен сондаж по темата, проведен от 14 до 18 март сред 801 пълнолетни български граждани.
"Въпросът беше: "Обсъжда се въвеждане на задължителна програма за изучаване на религия в училищата, в рамките на която може да се избира изучаване на религия или алтернативно етика, философия и история на религиите. Моля да ми кажете Вие лично по-скоро сте съгласен, или по-скоро не сте съгласен, с въвеждането на подобен предмет в училище?". Резултатите бяха: 63,4% - "по-скоро съгласен", 33% - "по-скоро несъгласен", 3,6% - "не знам/без отговор". При филтриране на отговорите само сред родители на ученици (базата е малка: 207 души), се получава: 56,2% - "по-скоро съгласен", 40,1% - "по-скоро несъгласен" и 3,7% "не знам/без отговор".
"И така. На пръв поглед може да ви си стори, че данните сега съдържат по-скоро главно отрицание. Но аз бих ги интерпретирал като колебание, объркване, може би. Промяната спрямо времето месец по-рано показва, че дебатът е сработил, повлиял е. Ако тогава сме имали обществени инстинкти, базови нагласи, сега вече като че ли започва да личи мнение, а не просто настройка. Скоро наистина ще се формира обществено мнение и е същностно важно накъде ще тръгне дискусията. Всеки изследовател ще ви каже, че за обществения климат у нас такива разпределения "30 на 40" или "40 на 40" са вече добър атестат - на фона на традиционния скептицизъм и отрицание към всякакви властови идеи у нас. Отрицание е отчетливо само при идеята за изучаване на ислям. Тя допада повече - закономерно - на самите мюсюлмани. Те, впрочем, нямат против и изучаването на християнството. Онова, което обаче условно можем да назовем с обобщението българи - т.е. не етнически турци или други етноси, например - е видимо против възможността за изучаване на ислям", коментира социологът.
Обобщението му е, че въвеждането на предмет "Добродетели и религии" в училище не среща обществена съпротива, каквато при други управленски идеи в годините често се открива.