Петък 13-ти – денят, от който мнозина се страхуват, а други го смятат за най-обикновена дата от календара. За едни той носи лош късмет, за други – не се отличава по нищо от останалите дни.
Какви са най-честите прояви на параскаведекатриафобия, както се нарича страхът от петък 13-ти, откъде идва и в какво се корени той?
"Конкретно за България вярването, че петък 13-ти носи лош късмет, идва твърде късно, тъй като то се заражда в западната култура", обяснява етнологът от Националния исторически музей Димитър Василев. "Някъде доста късно през 20-и век хората масово започват да смятат, че петък 13-ти е лош ден вследствие на нарастващото влияние на този ден в САЩ", разказва той.
"Психологически погледнато човекът има нужда от суеверия, тъй като те са исторически обусловени и ни напомнят за вярата в неземни сили и влиянието им върху съдбата ни", посочва и психотерапевтът д-р Галина Кабаджова.
Една от теориите за този ден гласи, че страхът от петък 13-ти се дължи на религиозните вярвания, свързани с 13-ия гост, поканен на Тайната вечеря - апостол Юда, за когото се твърди, че е предал Исус, и с разпъването на Исус в петък, деня на екзекуцията му.
Легендите около този ден превръщат 13-ти в културен феномен, което общността възприема като суеверие, пояснява психотерапевтът.
От психологическа гледна точка, суеверията могат да повлияят дори и на тези, които не вярват в тях. И суеверните, и несуеверните хора вярват, че някога нещо лошо може да им се случи, ако заявят, че това никога няма да стане.
В този смисъл на петък 13-ти хората са склонни да вярват и придават значение на неща, които обикновена нямат някаква важност за тях. Нашият мозък работи добре с асоциациите, т.е., ако нещо лошо се случи на петък 13-ти, най-вероятно това събитие ще бъде асоциирано с точно тази дата и ще остане в съзнанието завинаги, обяснява психотерапевтът.
Снимки: unsplash.com