Всяка година в почит към Апостола на свободата хора от Ловеч и околностите тръгват на поход към Къкринското ханче - мястото, където е заловен Васил Левски. Най-търсеният човек в Османската империя е разпознат по снимка, но според документи от Османския архив турските власти са били наясно с дейността му месеци преди обира на хазната в Арабаконашкия проход. Легендата съпътства образа на Апостола, тя е и по местата, през които е преминал.
Времето между залавянето на Левски в Къкрина и обесването му в София е по-малко от два месеца. По-малко от половин денонощие е времето прекарано от него в ханчето с дървения плет, както го знаем от картинките в учебника. Това е първото и последно посещение на Апостола тук.
Пламен Мяшков, историк: "За съжаление това не е оригиналното Къкринско ханче. Старото Къкринско ханче по документи е построено в началото на 60-те години на 19 век. Построява го местният търговец Вълчо Сяров с цел за лична печалба."
През 1871 г. Левски дава предложение верен на делото човек да вземе хана под наем, за да се вършат там под прикритие комитетски дела и да има къде да пренощуват заетите с тях хора. Христо Цонев Латинеца е избран за ханджия.
Пламен Мяшков, историк: "Той се съгласява, взима го в началото на май 1872 г., държи го до тяхното залавяне 27 декември същата година. За съжаление, обаче от това нищо не произтича, селският комитет си остава на хартия."
Следват години на забрава. Левски е увиснал на бесилото. 62-ма комити са осъдени на каторга. Организацията е в колапс след обира в Арабаконак. А през 80-те години на 19 век по невнимание селяни, палейки стърнища, унищожават до основи ханчето. И мястото на историята се превръща в мястото на обикновения имот, който се продава и купува. До 1901 г., когато в Ловеч за втори път пристига, вече като старши лекар д-р Параскев Стоянов - български учен хирург, с интересите на краевед.
Пламен Мяшков, историк: "Виждайки незаслуженото отношение и незаслужената съдба на т. нар. поборници революционери, на какво унижение са подложени, той решава да проучи и осветли тяхното поборческо минало, за да покаже кои са истинските революционери, а не тези, които се кичат с борческите пенсии. Така попада на Никола Цвятков, все още жив - спътника на Левски. Ханджията Латинеца умира 1881 година без да оставя почти никакви спомени. На 20 септември 1901 г. д-р Стоянов с Никола Цвятков пристигат на место, разчистват бурените и трънаци и отдолу излизат основите на ханчето. Той прави архитектурна скица на него и прибирайки се в Ловеч прави скица на цялото ханче."
И поставят тази плоча, за да има памет мястото. По-късно друга отбелязва не 26, а 27 декември като деня на залавянето на Левски, в резултат на нови исторически проучвания. Граждански комитет, отново оглавяван от лекар - д-р Никола Сяров, се залавя с грижата за ханчето. Само за 6 месеца то е възстановено, работи се по скицата на Параскев Стоянов.
Пламен Мяшков, историк: "Хората се хващат сами в ръце и си го построяват. Аз лично съм разговарял преди доста години с - те вече не са живи хората, възрастни, които си казваха как техните бащи, дядовци сами са идвали тук доброволно да работят на ханчето. Изминават още 4-5 години докато се събират вещи и предмети, близки до епохата на нашето Възраждане и когато всичко е било готово - 10 май 1931 г. ханчето е най-тържествено открито. Това е първият музей в България, посветен на Левски. Като дори родната му къща в Карлово е две години по-късно възстановена."
Но ханчето вече е с по-големи размери от оригинала. С преместена врата и с повече колони. През 1949 година в съдбата на сградата се набърква и новият обществен строй. Ханчето е временно затворено за посещения с решение на Околийския народен съвет.
Пламен Мяшков, историк: "Мотивите били - сградата не е истинска, мястото е предателско и в това отношение партията не е казала своето дали да има музей или не. Е, в онези години така беше кат не каже партията, не може. Тогава върви тази теза - Левски е предаден от поп Кръстьо. Водят се спорове и чак 52-ра започва някакво раздвижване."
Ханчето е реставрирано 10 години по-късно след планове и разработки, които окончателно го разделят от оригиналния му вид. Зазидани са вътрешни врати, премахва се вкопаният зимник.
Пламен Мяшков, историк: "Как са решили да го махнат при положение, че тогава няма къща, хан, дюкян и каквото и да е без зимник. Казах ви - това е хладилникът на епохата. По-късно директорът Коста Дрангов се аргументира с това, че е било решено да се премахне зимникът, за да се стеснят размерите на онова, което е било оригиналното ханче - твърде наивно обяснение, но така е. Така осакатено."
Едно дърво обаче е останало от онези времена - брястът свидетел на залавянето на Апостола. Макар и разцепен на две и укрепен след буря през 1997 година, винаги е бил там. Така истински, както са истина спомените на Никола Цвятков, записани от д-р Паскал Стоянов за часовете преди залавянето:
"...Като стигнали до местността Пазимост видели турски жандари на кон на 200-300 крачки от тях."
Останалото, украсено или не, всеки българин знае. За неизвървяния път на Апостола от Ловеч към Търново в опит да спаси документацията на Ловешкия революционен комитет.
снимки: БТА
Чуй новините
Подкаст
