Премества ли се войната на Русия с Украйна към Черно море?

На фона на войната в Украйна, флотът на България, Румъния и Турция трябва да имат роля в Черно море за защита на териториалните води и за осигуряване на свобода на движение на цивилните кораби по алтернативните маршрути. Това каза специално за "Светът и ние" генерал Ерхард Бюлер, бивш висш ръководител на отдела за стратегическо планиране в германското министерство на отбраната.

Николай Кръстев: Благодаря Ви, че приехте поканата ни да бъдете наш гост, генерал Бюлер! Кажете генерал Бюлер, как ще коментирате ситуацията около случващото се в Черно море?

Ген. Ерхард Бюлер - бивш началник на военния комитет на НАТО и командващ на КFOR Косово: Това, което се случва в момента е, че украинският флот, украинските военновъздушни сили, украинските специални части работят заедно и се опитват да се борят срещу заплахата в Черно море. Опитват се да възстановят контрола над териториалните си води, за да се борят срещу разузнавателните средства, да се борят срещу агресията на руските сили в Крим и срещу петролните им платформи. Целта е да им попречат да оперират свободно в териториалните води и в близост до териториалните води на Украйна.

Премества ли Русия конфликта с Украйна от украинската територия към Черно море? Какво мислите?

- Ами конфликтът от самото начало е в Черно море. Не забравяйте, че след потъването на крайцера „Москва“, те преместиха активите от него на платформа, която е далеч навътре в Черно море, далеч от брега, от бреговата линия. Така че, всъщност не виждам разлика от самото начало. Мисля, че е законно Украйна да се бори срещу заплахата с всички компоненти, които току-що изброих.

Не трябва ли НАТО да има по-сериозно присъствие в Черно море? Какво трябва да направят България, Румъния и Турция, може би някаква форма на сътрудничество в този регион?

- По отношение на тази война, първото нещо, което искам да кажа в момента и да го подчертая е, че ние, като страни от НАТО, не трябва да сме част от нея. Това не е добре за Украйна, това не е добро и за страните от НАТО, т.е. не трябва да ескалираме войната и да участваме в нея, това от една страна. Другият въпрос е, че виждам ролята на румънския, българския на турския флот в защита на териториалните води и за осигуряване на свобода на движение на цивилните кораби по алтернативните маршрути. Тези, които се използват и в момента.

Виждаме, че Германия активно подкрепя Украйна по време на войната. Как възприемате тази промяна в германската политика в региона?

- Това наистина е промяна в политиката. Ако си спомняте времето, преди тази война, те отказваха да доставят оръжие в райони, в които имаше напрежение, а тук говорим за война. Така че, наистина това е голяма промяна. Тази промяна в началото беше доста бавна от германска страна, но междувременно Германия се превърна във вторият най-голям доставчик на оръжие, доставчик на всякакви материали в помощ на украинските въоръжени сили след Съединените щати. А ако погледнем цивилната страна, финансовата подкрепа и хуманитарната помощ, ще видим, че Европейският съюз всъщност изпреварва Съединените щати по размер на оказаната помощ.

Германия подкрепя Украйна с танкове. Как ще коментирате това?

- Както казах, не само Германия, но и други страни от Европа, а също и Съединените щати бяха доста бавни, но нещата се промениха. Вече сме много по-бързи и доставяме всъщност това, което Украйна поиска. Следващата стъпка е Украйна да бъде снабдена с оръжия, с ракети с голям обсег, крилати ракети с голям обсег, например, така че да могат да прекъснат комуникационните линии, за да прекъснат линиите за доставка на руските въоръжени сили. Да може да атакува инсталации, логистични инсталации, командни постове и така нататък, за да принуди действително агресора да изтегли военните си. По този начин, ако нямат доставки, ако нямат контролни и командни пунктове, ако нямат необходимите инсталации, защото са унищожени, не може да направят нищо друго, освен да се изтеглят.

Последният ми въпрос е има ли риск за сигурността на Балканите от активната подкрепа, която Русия оказва на Сърбия? Знаете, че Сърбия е много активна, особено в Косово и Босна и Херцеговина. Как бихте коментирал тази ситуация?

- Те се опитват да запазят влиянието си и дори да увеличат влиянието си върху Западните Балкани. Но по отношение на това дали виждам непосредствена заплаха, то аз не виждам такава. Искам да кажа, че съм загрижен за развитието на Западните Балкани и мисля, че правителството, новото правителство в Косово и правителството в Сърбия, трябва да започнат за работят за помирение, а не да играят националистическата карта.

Искам да кажа, че е в интерес на хората и на двете държави да бъдат интегрирани по едно и също време в Европейски съюз. Току-що завърших няколкоседмична обиколка из Западните Балкани и усещането ми е, че хората там са много по-напред от правителствата си по отношение на помирението, свободата на придвижване и така нататък. Трябва да гарантираме, че следващото поколение в Косово и Сърбия ще живее в мир. Това важи и за други региони и държави, както споменахте в Западните Балкани.

В Косово живее едно цяло ново поколение, което не знае нищо за войната, нищо за случилото се в края на 90-те. Тези млади хора не знаят какво се е случило в Косово в онзи момент, но те са и тези, които са много националистично настроени. От сръбска страна също. Национализмът е много важно нещо сега в Косово, а също и в Сърбия. Това риск ли е за Балканите?

- Ами в дългосрочен план Вие сте абсолютно прав, че има цяло поколение, което не е преживяло всички зверства, случили се във войната. Те не са станали свидетели на кланетата, но им е разказано и са били научени да играят националистическата карта.

Всички сърби са лоши, всички косовари са лоши. Това не е правилният начин да се гради бъдещето на децата, на което и да е поколение. И затова казвам добре, помирението трябва да започне от най-високите етажи.

На хората от най-високите нива трябва да им е ясно, че трябва да има мир и просто не е приемливо да наредим на сръбската армия да се разположи по границата с Косово. Изобщо не е приемливо. Така че междувременно мисля, че Европейският съюз и Съединените щати са предприели някои мерки за налагане на някои санкции, което е лошо за хората. И ако Европейският съюз подкрепя това, което говореше френският президент, да се откаже на Сърбия визова либерализация, да се откаже на Косово визова либерализация, това е много лошо за младите хора. Както казахте, те трябва да отидат в Европа, те трябва да имат възможност да отидат в Европа. Те трябва да имат възможност да общуват с европейските младежи, а не да бъдат затворени в своите страни. Това не е правилният начин.

Отваряне на границите, това е правилният начин. От тази гледна точка смятам, че Европейският съюз и Съединените щати правят правилните неща, но трябва да сме сигурни, че това няма да навреди на хората.

Много Ви благодаря!

Вижте интервюто на Николай Кръстев