Премиерът: Заели сме се с тежки реформи, които обаче трябва да се случат

Заели сме се с тежки реформи, които обаче трябва да се случат. Това заяви премиерът акад. Николай Денков, който участва в "Среща на бизнеса с правителството: Очаквания и прогнози за 2024 г.", организирана от "Капитал".

Премиерът акад. Николай Денков очерта основните дейности на правителството през следващата година и половина, като ги групира в три групи.

"Първата група е свързана с усъвършенстване на българските институции, които имат забавени реформи от години. Всички ги знаем. Но по една или друга причина тези реформи не се случват или се случват половинчато. Имам предвид на първо място правосъдната система, където през последните месеци всички виждате, че има много активна работа и съществен напредък. Тук са държавната и областната администрация, които трябва да бъдат дигитализирани. Това означава да се променят и нагласите и подхода на хората, които работят в тях. Тук са и образованието и здравеопазването като основни области, в които ако обществото не успее да отиде на съвременно ниво, няма шанс да се справи с другите си задачи. Това са тежки промени, които трябва да бъдат реализирани и смея да кажа, че имаме доста ясен план как да се случат. Единственото затруднение е, че не може всичко еднакво интензивно да се движи и затова през последните седмици нашият фокус беше насочен изключително към правосъдната реформа, където заедно с колегите от Народното събрание успяхме да направим няколко съществени крачки", каза премиерът.

По думите му втората група дейности, по които се работи, е интегрирането в различните международни институции.

"Често става дума за амбициите ни да влезем в Шенген и еврозоната. По-малко се чува за амбицията да влезем в ОИСР, но и там имаме напредък, както и в някои структури на ООН", отбеляза акад. Денков.

Третата група дейности е свързана с модернизацията на българската икономика.

"Ние имаме дълбокото убеждение, че нашият регион - България и съседните страни - трябва да работим заедно и имаме амбицията да станем водещ регион в Европа", каза Денков.

Ако войната в Близкия изток не ескалира, инфлацията в България ще остане на ниски нива, заяви още министър-председателят. Вицепремиерът Мария Габриел посочи, че страната ни е в контакт с посолствата ни в региона и следи ситуацията там в тясна координация с ЕС и НАТО. Тя още веднъж посочи, че България остро осъжда терористичното нападение на Хамас над Израел.

"България по категоричен начин осъжда терористичните атаки на Хамас в Израел. Реагирахме много бързо с екипа ни и българите, които пребивават краткосрочно там, изтеглихме. Сега трябва да следим хуманитарната ситуация и като международна общност да допринесем да се срожи край на насилието", каза Габриел.

Николай Денков обясни, че датата 1.01.2025 г. е реалистична за присъединяването на България към еврозоната.

"Има едно вътрешно противоречие между изискването за конвергенция - повишаване на доходите и ниска инфлация. Тези две изисквания имат вътрешно противоречие. Това е донякъде осъзнато от партньорите. Има варианти да се оцени, че в нас инфлацията е привлечена отвън от международните пазари и че това не е изцяло в ръцете на българското правителство. Инфлацията се успокоява и съм умерен оптимист, че ако няма ескалиране на конфликта в Близкия Изток, инфлацията ще продължи да пада у нас и през 2024 г. ще имаме добър конвергентен доклад. Така че това е напълно реалистично", заяви премиерът.

Той допълни, че правителството е решило да увеличи таксите за руския газ през България, за да бъдат намалени приходите за войната на Русия срещу Украйна.

"Ако трябва да предложа една причина, защото те са няколко, тя е различна. Русия успява да предлага на Унгария и Сърбия по-евтин руски газ в сравнение с течния газ, с който работят др. държави, като това е и средство за въздействие върху тях. Не е случайно, че Газпром спря газа на България първо. Именно, защото Газпром иска да използва енергоносителите, като средство за натиск върху различни държави. През последната една година Газпром издейства различните дерогации за нефт, за газ, като опит за въздействие върху политиките на определени държави, създавайки нелоялна конкуренция на цената в тези държави", каза министър-председателят.

"В договора на служебното правителство с турския газов оператор БОТАШ има съответна такса - регазификация, и това са реални разходи, които трябва да бъдат направени. Цената е по-висока, отколкото трябва да бъде, но има логика защо има такива такси. Докато Русия се възползва от това, че има достъп до тръбите и пуска газ без такси. Така че, с тази такса връщаме конкуренцията на пазара и ние не очакваме да се повишат цените в Сърбия и Унгария, а да намалим печалбата на Газпром, да намалим средствата, които влизат в бюджета на Русия, за да води войната, и създаваме лоялна конкуренция с втечнения газ", обясни Денков.

В Министерски съвет по-късно премиерът Николай Денков свиква Съвета по сигурност предвид сложната ситуация след избухването на войната между Хамас и Израел.

Миналата седмица по този повод се проведоха две такива срещи. Едната при президента, но без представители на парламента. И председателски съвет, свикан от председателя на Народното събрание.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok