Прераждането на Рафиня

На 18-ия си рожден ден Рафиня се взира в телефона си, докато се намира в стаята си във Флорианополис. Няма обаждания, няма съобщения, няма честитки и поздрави. Току-що е освободен от юношеския състав на Авай и за него бъдещето всъщност не изглежда никак приятно и розово. Или поне футболното му бъдеще. По подобие на много други бразилски деца най-великата игра е спасителният пояс за Рафиня да избяга от фавелите на Порто Алегре. Надеждата започва да напуска младежа, когато отнякъде долита гласът на вярата: „Ако сега се откажеш, ще трябва да живееш цял живот тук и по този начин. Готов ли си за това?“ – пита го най-големият му поддръжник и почитател. Майка му.

Превърта ме лентата на живота доста напред, за да открием бразилеца в Испания, където той е сърцето на футболния Барселона. Една история за пътя от Порто Алегре до Каталуния, която е пример за дисциплина, издръжливост и продължително самоусъвършенстване. Да, той със сигурност е талантлив, но успехът се дължи и на воля, саможертва и никога негаснещо желание за прогрес. Ако след няколко месеца Барса стигне до триумф в Шампионската лига, това би било и изключително лично постижение за бразилеца, който беше на косъм от това да се превърне в разменна монета през миналото лято, за да може на „Ноу Камп“ да пристигне Нико Уилямс.

В квартал, в който насилието и разпространението на наркотици е ежедневие, Рафаел диас Белоли отлично е знаел, че футболът не е просто път навън. Той е единственият път навън от Порто Алегре. Често е разказвал в интервюта, че е виждал с очите си доста талантливи деца и негови приятели, които обаче са поемали в грешната посока. А той е имал благословията да се радва на подкрепата на своето семейство. Майка му работи непрестанно и неуморно, за да може да му купи футболни обувки и да осигури транспорта му до тренировъчните игрища. Играещ често на бос крак срещу по-възрастни от него момчета му помагат да развие издръжливост и технически умения под напрежение. Впоследствие това стават и най-характерните за Рафиня качества. В началото той е отхвърлян от клубове като Интернасионал и Гремио заради крехката физика. Сякаш това само повишава енергията и дори спортната му злоба, за да докажа на всички, че грешат. Успява да се задържи в Авай, но контузия поставя на карта бъдещето му в този спорт. За да дойдат онези думи на майка му, които окончателно го обричат на вечна дисциплина и отдаденост. И за разлика от много други бразилци, Рафиня не започва да блести в родината си, изграждайки кариерата си в Европа от скромните към великите клубове.

В Португалия първо впечатлява във Виктория Гимараеш, а по-късно и в Спортинг Лисабон, където очарова с умението си да създава положения, докато в Рен вече е със статута на човек, който може да решава мачове. Привлича погледа на един от най-необичайните, но и уважавани треньори в занаята – Марсело Биелса, за да дойде авантюрата в Лийдс. Там и физиката му заздравява, става все по-издръжлив и целеустремен. За да дойде и трансферът в Барселона и договор за пет години за сумата от 50 милиона паунда. Но и там началото не е съвсем спокойно. Шави го вижда по-скоро като футболист от разширения състав, отколкото като ключова фигура. Финансовите проблеми на каталунците също сложиха Рафина в списъка с потенциални играчи, с които отборът ще се раздели, за да „закърпи“ поне временно положението. За два сезона бразилецът започна в 42 от 76 срещи, беше използван и 11 пъти като резерва. От клуба сякаш му казваха: „не искаме да те загубим, но сякаш трябва да си тръгнеш.“.

Всичко обаче се промени с назначението на германеца Ханзи Флик, позволил му да играе с по-голяма увереност. Вече все по-рядко губеше топката, по-сполучлив е пред гола. До момента през кампанията той има, забележете – 24 гола и 18 асистенции в 39 срещи, вкарвайки във всеки мач от Шампионската лига, в който е записал минути.

Рафиня вече е сред най-ценните и важни играчи на Барселона, а името му се спряга дори сред кандидатите за Златната топка. Лентата на каталунския клуб също се озовава на ръката му в определени моменти, като доверието към него се изразява в това да е четвърти „по старшинство“ след тер Стеген, Араухо и де Йонг. Ламин Ямал заяви открито, че Рафиня е менторът на отбора. И гласът му се чува все по-силно. Като онзи глас, който някога му прошепна, че не бива да се отказва.