Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев изнесе онлайн лекция на тема „Ваксини, имунизации - от основните принципи към новите разработки“.
Онкоболни на химиотерапия и хора на имуносупресия, не е добре да се ваксинират, защото заради потиснатата им имунна система, тъй като няма да имат нужния имунен отговор. Ваксината не е вредна за тях, а просто няма да има нужния ефект. Затова обществото трябва да ги пази като се достигне групов имунитет, заяви професорът.
Най-добре е лекар, който познава състоянието на пациент с придружаващи заболявания да прецени коя ваксина е най-добрата за него.
Преболедувалите от COVID-19 няма проблем да се ваксинират, но най-добре това да стане поне три месеца след като е оздравял. Ако заболяването е протекло тежко, имунитетът му вероятно е потиснат и ваксината няма да е достатъчно ефективна на този етап.
Ваксинация се отлага, когато човек не се чувства добре - например ако има температура.
Той напомни, че бебетата се раждат с три пъти повече антитела от майките си. Така че е логично това да важи и в случай, че майката е преболедувала от COVID-19.
Изключително високи са изискванията за безопасност за ваксините, до степен да се жертва част от тяхната ефективност, обясни той. По-лесно според него се прави ваксина за по-вирулентните вируси, отколкото за по-малко смъртоносните.
Три са основните видове ваксини срещу COVID-19:
иРНК ваксини - те съдържат материал от вируса, който дава инструкции на нашите клетки как да произведат безопасен протеин, който е уникален за този вирус. След като нашите клетки произведат копия на този протеин, те разрушават генетичния материал получен от ваксината. Организмът ни разпознава този протеин като чужд и произвежда Т-лимфоцити и В-лимфоцити, които "ще помнят" как да се борят с вируса, ако бъдем заразени.
Всъщност иРНК технологията не е нова, но е било проблем как да се стигне до рибозомите в клетката. Именно това е революционното в този вид ваксини - използва се липозомна мастна капчица, в която се намира наночастицата РНК.
Белтъчни субединични ваксини - те включват безопасни частици от вируса вместо целия вирус. След ваксинацията имунната система ги разпознава като чужди и започва да произвежда Т-лимфоцити и антитела.
Векторни ваксини - съдържат "отслабена версия" на вируса - различен вирус от този на COVID-19 - който има генетичен материал от вируса, причиняващ COVID-19, въведен в него. Това всъщност е векторът. След навлизане на векторния вирус в нашите клетки, генетичният материал дава инструкции на клетките да произвеждат протеин, уникален като вируса на COVID-19. Нашите клетки правят копия на този протеин и организма ни произвежда Т-лимфоцити и В-лимфоцити, които "ще помнят" как да се борят с вируса, ако бъдем заразени.
Нито една ваксина не може да заразява с вируса, причиняващ COVID-19.
Съобщаване на нежелани реакции:
Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. Дамян Груев 8, 1303, гр. София
тел. 028903417
Чуй новините
Подкаст
