Промяната в Конституцията на РСМ - ще бъдат ли вписани българите в нея?

Събранието в Република Северна Македония решава дали да започне процедурата по промяна на Конституцията с цел вписване на българите в нея. Ако промените станат факт до края на ноември, Скопие отваря пътя си към същинските преговори за членство в ЕС. Това се случва една година, след като беше договорено “френското предложение” в тристранни преговори с България и ЕС.

Ще продължи ли Република Северна Македония по пътя към ЕС съвместно с Албания, или ще изостане и началото на същинските преговори с Брюксел ще бъдат отложени за неопределен период от време. Този е въпросът, който в идните месеци трябва да решат и управляващи, и опозиция в Скопие.

Вписването на българите в Конституцията на страната е само първата от поредица договорености, които страната пое ангажимент да изпълни преди година. ЕС и САЩ дадоха да се разбере, че нова преговорна рамка и по-добро предложение няма да има.

Депутатите в Събранието решават дали да допуснат въпроса за разглеждане. 61 от 120 депутатите трябва да одобрят дневния ред. Започват дебати, които може да продължат максимум 10 дни. След това 80 от 120 депутати могат да отворят процедурата по промени в Конституцията.

Промените са в Преамбюла и в членове 49-ти и 78-и и гласят, че към вече вписаните народи в РСМ се добавят български, хърватски, черногорски, словенски, еврейски и египетски. Така правата и възможностите за активно участие в политическия живот на страната на българите ще бъдат конституционно гарантирани.

Управляващите от СДСМ и ДУИ имат 74-има депутати, които не стигат. Премиерът Димитър Ковачевски предупреди, че единственият път на Скопие към Брюксел минава именно през промяна в Конституцията. Опозицията от ВМРО-ДПМНЕ смята това за наложен български диктат и поиска предсрочни избори.

Игор Библиовски знае корените си:

"Прадядо ми е от Тетово, ама е служил в София како бугарски войник за време на Втората светска война."

Докато търси из архивите във Велико Търново документи за дядо си, очаква промените в Скопие. Българите най-после да бъдат вписани в Конституцията.

Игор Билбиловски: "Добро ке биде, първо, за Македония, за европскиот пат, за да се поминат тие уставни промени. После ке биде добро за бугарската народност в Македония."

Вписани в основния закон, българите ще имат не само по-добре гарантирани права, но и възможност за участие в политическия живот на страната.

Игор Билбиловски: "Сега, ако ги излегуваат списоците зо допослуване во държавата, има се бара македонец, албанец, сърбин, теа що се бара во Уставот демек. Така ке може утре некой со бугарска народност да се пусне во държавна администрация."

снимки: Александър Марков

Христо Капсаров е автор на няколко книги за отношенията между София и Скопие. И е по-скоро песимист за бъдещето:

"Тоа што било, ке остане. Значи климата е таква."

Според Христо Капсаров, проблемите на българите в Република Северна Македония и тук и в отношенията между двете страни надминават езика и историята:

"Не е проблем ни македонски язик, ни македонци. Нормално е сите да са македонци овдека. Е, сега, що се случи? Се случи България да, българите да станат малцинство во Македония."

В последен опит да убеди депутатите да подкрепят конституционните промени премиерът Димитър Ковачевски, който се срещна с американския посланик Анджела Агелер, посочи, че страната му може и да изостане сериозно по пътя към ЕС.

"Всички 120 депутати трябва да покажат държавническо поведение, да бъдат на нивото на задачата си и да вземат решение, което ще направи възможно по-добро бъдещето за идните поколения, за нас, за нашите деца. Депутатите са преди всичко представители на гражданите, а те искат да живеят в ЕС", заявява Димитър Ковачевски, министър-председател на Република Северна Македония.

Опозицията обаче, е непреклонна. Промени под “български диктат” няма да има.

"Мнозинството, Владата на СДС и ДУИ ке види, дека нема мнозинство, две-третинско мнозинство, за да го турка овой процес. Нема да има по-натамо дополнителна политичка гимнастика и дека по тоа единствена легитимна тема, що се однесува до политичките теми, ке биде одържувание на привременни парламентарни избори", каза Християн Мицкоски, лидер на ВМРО-ДПМНЕ.

Процедурата ще започне с гласуване - 61 от 120 депутати трябва да решат да разгледат въпроса. А след 10 дни дебати - 80 от 120 да дадат начало на промяната в Конституцията. Управляващите имат 74.

"Яз съм убеден, дека во македонскиот Парламент овая инициатива за промена на Уставот нема да помене. Нема доволно дво-третинско мнозинство от 80 пратеници. И по-нататъка се отварят много прашалници во нашиот иден развой като държава", каза Михо Пановски, бивш депутат от ВМРО-ДПМНЕ (1990-1994 г.)

Прогнозата е на един от първите депутати от ВМРО-ДПМНЕ от основаването ѝ Михо Пановски.

"Ако ние не го променим Уставот, кой що е основен услов да ги започнем същинските преговори со ЕУ, ние рискуваме Албания, со коя сега сме в пакет, да ги започне своите преговори и да останем дружество со най-проблематичните държави в Европа после разпадот на Югославия - Косово и Босна и Херцеговина", каза още Михо Пановски.

Външният министър Буяр Османи изпрати писмо до депутатите с призив да подкрепят промените, с които щели да покажат, че не дискриминират българите и че македонският и българският са два отделни народа. ЕС и САЩ ясно заявиха пред Скопие, че нова преговорна рамка няма да има. И че всичко, записано в т.нар. "френско предложение" от юли миналата година, трябва да бъде изпълнено. Промяна на учебниците, чествания на личности и събития от общата ни история и спиране на говора на омразата.

Вижте повече в прякото включване на Александър Марков от Скопие