Второто издание на турнира „Лига на нациите“ официално завърши, а шампион в турнира стана отборът на Франция. „Петлите“ триумфираха в надпреварата след успех с 2:1 срещу Испания на финала в Милано, макар победният гол на Килиан Мбапе да дойде при доста спорни обстоятелства.
Но дали крайният изход от тази среща не е бил предрешен още преди нейното начало?
В последните години Рафаел Варан напълно заслужено се превърна в постоянна величина в отбраната на „петлите“, а мнозина определят 28-годишния защитник на Манчестър Юнайтед като един от най-добрите на своя пост в света.
Юношата на Ланс обаче може да се похвали и с един любопитен рекорд, на който би му завидял всеки един спортист – в цялата си кариера Варан няма нито един загубен голям финал при 11 спечелени. Тук става въпрос единствено за битките за трофей, които са били решени в само един сблъсък.
В това число влизат финалите, в които той е участвал за вече предишния си клубен отбор Реал (Мадрид), както и тези с националния отбор на Франция.
Бранителят има шанс да изиграе своя първи финал през сезон 2012/13, но тогава Жозе Моуриньо го оставя извън групата в битката за трофея в Купата на Краля срещу Атлетико (Мадрид), загубена с 1:2 от „Кралския клуб“.
Първият триумф, в който Варан взема участие пък е спечелването на същия трофей през месец април 2014-та година след успех срещу Барселона. Няколко месеца по-късно той започва като титуляр и във финала на Шампионската лига, спечелен с 4:1 след продължения срещу тогавашния шампион в Ла Лига - Атлетико (Мадрид).
В края на годината Варан играе в двубоя, който коронясва "Кралския клуб" за световен клубен шампион след победа с 2:0 срещу аржентинския Сан Лоренсо.
През сезон 2015/16 Реал отново триумфира в Шампионската лига след успех с дузпи срещу градския съперник Атлетико. Този път обаче Варан не играе заради контузия в бедрото.
Именно тази травма вади бранителят и от тима на Франция за домашното Евро 2016, когато, случайно или не, „петлите“ губят именно в спора за трофея от Португалия.
Рафаел Варан обаче е на линия в следващите успехи на Реал (Мадрид), които включват спечелването на Шампионската лига през 2017 и 2018, както и на Световното клубно първенство през 2016, 2017 и 2018 година.
По този начин стигаме до Световното първенство в Русия през 2018 година. Този път защитникът е на разположение на селекционера Дидие Дешан и той му се доверява напълно, като Варан играе във всяка една минута за Франция на шампионата, който завършва със спечелването на световната титла след победа с 4:2 срещу Хърватия на финала на 15 юли в Москва.
В края на 2018 година Варан и Реал се връщат към успешните си представяния в големи финали, като те вдигат трета поредна Световна клубна титла след успех с 4:1 срещу Ал Аин.
Бранителят участва и при триумфа на „Кралския клуб“ в турнира за Суперкупата на Испания през 2020 година, когато надпреварата се проведе в нов формат, при който шампиона беше определен в един финален двубой. Разбира се, Рафаел Варан играе във всичките 120 минути при още една победа срещу Диего Симеоне и неговия Атлетико.
От онзи момент, който предшестваше пандемията от COVID-19 изминаха почти две години, в които френския защитник не взе участие в нито един голям финал. Това обаче се промени снощи, когато 28-годишният футболист започна като титуляр при триумфа на Франция срещу Испания в Лигата на нациите.
Сухата статистика показва следното: Рафаел Варан е участвал пряко в 13 двубоя за спечелването на трофей, като той е загубил само един единствен. Във всичките тези мачове французинът е започвал като резерва в само в два от случаите.
Със сигурност тези цифри говорят достатъчно не само за успехите на Варан, но и за класата, с която той разполага и заради която треньорите му се доверяват в най-важните мачове.
Само бъдещето ще покаже дали бранителят ще продължи с отличните си резултати във финалите, а навярно в Манчестър Юнайтед стискат палци затова предвид факта, че „червените дяволи“ са без трофей вече четири сезона.