Втори ден след смъртта на папа Франциск светът скърби за загубата на Светия отец. След вчерашния шок започна и подготовката за погребението, на което се очаква да присъстват и много световни лидери. То ще е тази събота, а очакванията са милиони вярващи да пристигнат в Рим и Ватикана, за да се сбогуват с него. Как обаче се прощават с папата служителите на Ватикана? Днес Светла Чалъкова, главен редактор на българската секция на Радио Ватикана, успя да сведе глава пред Светия отец, чието тяло е положено в параклиса на резиденцията "Санта Марта".
Ето какво разказа тя специално за "По света и у нас":
"Наистина днес се усеща повече тъгата в сравнение с вчера, който беше ден пълен с френезия, в който трябваше да се задвижи машината, която да организира всичко. И днес за мен беше доста тъжен ден, защото сутринта рано, тъй като ватиканските служители от тази сутрин имат възможност да се преклонят пред папата и да застанат в тиха молитва за няколко минути в параклиса на "Санта Марта", който беше резиденцията на папата през тези 12 години."
"И докато бях пред папата, пред отворения ковчег, през главата ми минаха толкова много спомени. Първият беше първата ми среща с него, която се състоя по време на литургия, която той отслужи за всички ватикански служители. В началото на своя понтификат той се срещна по отделно с всеки един и по групи отслужваше литургии за нас. Така, че преди 12 години през май месец аз се срещнах за първи път с него. И тогава си спомням, че бях в първите месеци на моята бременност с сина ми, който в момента е почти 12 години. И днес сутринта двамата отидохме, за да му се преклоним."
"Синът ми много се разчуства, много се развълнува. Застанахме и двамата пред ковчега на папата, горе-долу на един метър разстояние от самите тлени останки. Моментът беше много вълнуващ, много силен и наистина тъгата се усети, липсата му се усети много в този момент. Вчера, докато имаше доста шум в радиото, тъй като всеки тичаше нагоре-надолу, интервюта, да се обажда на хора, днес в радиото имаше една абсолютна тишина. Тишина, която беше не страшна, но просто тъжна…"