Вече изминаващият сезон за Реал Мадрид се оказа един от най-разочароващите в модерната история на клуба. След последния уикенд и поражението в Ел Класико титлата в Ла Лига изглежда невъзможна мечта. Преди няколко седмици Купата на краля беше загубена по най-болезнения начин, а съперник отново беше Барса на Ханзи Флик. Отпадането от Арсенал в Шампионската лига изглеждаше напълно заслужено за почти всички, а дни след това "топчиите" от Лондон не бяха дори близо от финал в турнира, след като се препънаха в Пари Сен Жермен. Накратко... славният испански клуб ще приключи сезона без поне един от трите най-значими трофея. Суперкупата на Европа едва ли е утеха, след като тази на Испания беше дадена в ръцете на Барселона след изключително тежко поражение.
Сякаш логичното се случи. Карло Анчелоти напуска "белите". Карлето е точният треньор за Реал. Или всъщност беше... В два престоя той спечели 3 пъти Шампионската лига, по 2 пъти Ла Лига и Купата на краля и още 8 по-малко славни трофея, които все пак отидоха във витрината на мадридчани, а не на някой друг. Но Анчелоти няма сили за повече. Той изпусна контрол върху отбора си и това пролича многократно. Когато обаче една формула работи, защо да я променяш? Флорентино Перес взе решение да привлече за нов треньор следващия Анчелоти - Чаби Алонсо.
На пръв поглед сравнението изглежда абсурдно. Между двамата има достатъчно разлики в произхода, поколението, поведението, стила на игра и т.н. Освен това и двамата са достатъчно големи фигури, за да не бъдат сравнявани с други от света на футбола. Но няма ли достатъчно прилики между тях?
Започваме от класата. Тя блика и от двамата. Независимо дали ще говорим за джентълмена с костюм и вдигната вежда, или за диригента с небрежно облекло и съсредоточена усмивка. Футболните им гласове звучат еднакво! Водят останалите с тишината, спокойствието и увереността. Отличават се като треньори, които уважават играчите си, а не ги мачкат с егото си. Вярват в баланса между наставник и футболисти, както вярват и в баланса между атака и защита. За тях човекът е единица от системата.
И двамата обичат играта не като хаос, а като съзнателна подредба. Всъщност футболът им прилича на шах. Те местят фигурите си с гросмайсторски умения и изолират излишната драма. Знаят, че тя пречи. Отстрани изглежда, че притеснението не им е присъщо. Може би го познават, но никога не го признават с действията си. Няма крясъци. Те са замени от футбол, разум и точност.
Най-голямата прилика обаче е, че когато говорят, големите звезди в отборите им мълчат. Нека не забравяме какви футболисти бяха. Случайно или не и двамата преподаваха в полузащитата на звездните си отбори. Достигнаха до най-значимите тимове в страната си и записаха редица участия за националните си отбори. На терена говореха с мозък, а не с мускули. Както правят и край тъч линията...
Сега единият от тях ще отстъпи ролята си в следващото представление на европейския футбол. Татко Карло потегля към Южна Америка, за да поеме националната селекция на Бразилия. Наследникът му е бивш негов възпитаник. Не в един, а в два отбора. За начало в Реал Мадрид, а след това и Байерн Мюнхен. Колко ли е запомнил Чаби от Карло? Ще разберем съвсем скоро! Един ученик на Анчелоти вече преуспя като треньор в Реал Мадрид. Става дума за друг магически халф от миналото - Зинедин Зидан. Ще успее ли и Маршалът, както го наричат в Испания?
Чуй новините
Подкаст
