"Референдум": Могат ли да се подобрят отношенията между София и Скопие?

Отношенията между България и Северна Македония отново са на фокус, след като напрежението между двете държави се покачи след отлагането на доклада за напредъка на Скопие за членството в Европейския съюз. За това настояха всички български членове на Европарламента.

В студиото на "Референдум" темата коментираха евродепутатите Андрей Ковачев от ЕНП/ГЕРБ и Станислав Стоянов от Европа на суверенните нации/"Възраждане". В дискусията участваха и историците и дипломати от Съвместната мултидисциплинарна комисия между България и РСМ - проф. Ангел Димитров, доц. Наум Кайчев и Любомир Кючуков – бивш зам.-министър на външните работи.

Проучване на "Галъп" за "Референдум" пита какъв е основният проблем на отношенията между София и Скопие. 28% от анкетираните заявяват, че е политически, 18% - исторически, а почти половината от отговорилите смятат и двата за еднакво значими.

"Българите, по всички исторически данни, са били най-голямата етническа група в географската област Македония. Тя е един шарен килим от най-различни етноси - българи, гърци, турци, власи, роми. Нашите сънародници са подавали заявления за българско гражданство последните 30-35 години след промените у нас и някъде около 120 000 - 140 000 са доказали българския си произход и са го декларирали пред държавата с формуляр, по който се носи и наказателна отговорност", коментира евродепутатът Андрей Ковачев.

Затова групата на ГЕРБ настоява за промяна в закона за българското гражданство и да се създаде регистър на хората, които се самоопределят като етнически българи. По думите на Ковачев българите в Северна Македония са маргинализирани и произходът им се използва за компроматни войни.

48% от участниците в проучването на "Галъп" определят отношенията между двете държави като "по-скоро лоши", а едва 4% - като добри.

Евродепутатът Станислав Стоянов раязсни защо всички български представители в ЕП са поискали отлагане на доклада за членството на Скопие в ЕС - заради теч на информация. По думите му обсъжданията на комисията за доклада достигат до премиера Християн Мицкоски, който ги обявява публично.

"Той самият твърди в едно интервю, че от 10-12 месеца неговата администрация работи с доклада. Самият докладчик също не го скри и заяви, че Скопие разполага с него, преди ние да го имаме. Страна, която е предмет на доклад, не би трябвало да може да влияе върху неговото съдържание. Говорим за процедурно правни нарушения, които обезсмислят съществуването на този доклад и компрометират институцията Европейски парламент".

Според проф. Ангел Димитров бъдещето на преговорния процес за Северна Македония зависи от фактори, които са извън двустранните отношения - като изхода от войната в Украйна и събитията в Сърбия - дали президентът Вучич ще задържи още дълго властта там. Той смята, че в ЕС достатъчно добре познават същността на българо-македонските отношения.

56% от анкетираните в проучването на "Галъп" не смятат, че отношенията между България и Северна Македония ще се подобрят, дори ако съседката ни започне преговори за членство в Европейския съюз.

Чест прави на нашите дипломати, че са извоювали формулировката "обща история" в Договора за добросъседство, коментира доц. Наум Кайчев, защото и в съвместната комисия, и на политическо ниво има опит да се прокарват термини като "споделена", "преплетена" и т.н.

Любомир Кючуков отчита грешки и в поведението на българската страна. Макар да смята реакциите на София за доклада и преговорната рамка като адекватни, отбеляза, че крайната цел на преговорите между двете страни е подменена.

"Целта беше борбата с македонизма, с инструмента, който сега се свежда до включването на българите в конституцията на РСМ. За съжаление в момента наблюдаваме една истерична антибългарска кампания. Проблемът е, че допреди тази наша основна промяна в позицията, ние аргументирахме нашите позиции и спорехме с македонските институции, а сега това се превърна в настроение на македонското общество. Затова аз смятам, че македонизмът там победи".

Цялото предаване гледайте ТУК