Свръхдефицит, препоръки за данъчни промени и новият бюджет на Европейския съюз – как европейските решения ще се отразят на българските финанси? Това са част от темите, които са във фокуса на специалното издание на "Референдум" от Брюксел.
Предстоят трудни преговори между Европейската комисия, парламента и държавите членки, тъй като всяка страна ще защитава собствените си интереси. Разговорите вече започват, а решенията са не за милиарди, а за трилиони. Ще успее ли България да защити интересите си в нови европейски бюджет? И знаем ли всъщност какво искаме от Европа през следващите години?
В разговора в студиото в Европарламента участват Андрей Ковачев, депутат от групата на Европейската народна партия, избран с гласовете на ГЕРБ-СДС, Радан Кънев, депутат от групата на Европейската народна партия, избран с гласовете на ПП-ДБ, Кристиан Вигенин, депутат от Групата на социалистите и демократите, избран с гласовете на БСП, Илхан Кючюк, депутат от групата "Обнови Европа", избран с гласовете на ДПС, и Станислав Стоянов, депутат от групата "Европа на суверенните нации", избран с гласовете на "Възраждане".
На въпрос трябва ли България да се съобрази с европейските препоръки за преосмисляне на плоския данък, 47% от анкетираните смятат, че страната трябва да следва подобни препоръки, ако това е в интерес на българската икономика. Това сочат данните от допитване на "Галъп интернешънъл Болкан", направено за предаването. Други 20% подкрепят изцяло подобен подход, докато 26% са на мнение, че България трябва сама да взема решенията за своята данъчна политика.
Евродепутатът Андрей Ковачев подчерта, че данъчната политика и бюджетните решения са изцяло от компетенцията на българските институции, които трябва да изготвят балансиран бюджет с дефицит под 3% в съответствие с изискванията на ЕС.
Андрей Ковачев, депутат от групата на Европейската народна партия, избран с гласовете на ГЕРБ-СДС: "Няма обща данъчна политика в Европейския съюз. Това е абсолютно суверенно решение. Разбира се, че трябва да бъде в интерес на българската икономика, но това решава българското национално правителство, а не някой бюрократ, който пише препоръките. И тази процедура, в която влязохме съвсем наскоро, означава, че българското Народно събрание и българското правителство трябва да предостави на Народното събрание един балансиран бюджет с под 3% дефицит и то до края на този месец да бъде приет, където да може българският бюджет да влезе в рамките, които трябва да бъде."
Евродепутатът Кристиан Вигенин коментира, че плоският данък е несправедлив. Според него за намаляване на социалното неравенство в България е необходимо въвеждане на прогресивно данъчно облагане, при което най-високодоходните групи да поемат по-голяма данъчна тежест.
Кристиан Вигенин, депутат от Групата на социалистите и демократите, избран с гласовете на БСП: "Групата на социалистите и демократите принципно е против плоския данък, изначално, защото това е един данък, който не допринася за по-справедливо разпределение на тежестите. Еврокомисията, освен че препоръчва да се помисли за промяна в данъчната система и дава някакви идеи, тя изрично казва, че несправедливостта, разделението в рамките на българското общество е сериозно. Това е един несправедлив данък, който може да внесе повече справедливост, ако бъде променен. В България разделението между богати и бедни, най-бедни и най-богати е най-голямо в Европейския съюз. И за да се компенсира това, единият от начините е именно чрез въвеждане на прогресивно данъчно облагане. Много малко, най-високо доходни групи биха били засегнати. Най-богатите трябва да бъдат обложени с по-голям данък и това е техният принос към обществото."
Евродепутатът Радан Кънев също отбеляза, че данъчната политика е изцяло национална компетентност и напомни, че решенията по нея се вземат от българския парламент, а не са обвързващи от препоръките на Европейската комисия.
Радан Кънев, депутат от групата на Европейската народна партия, избран с гласовете на ПП-ДБ: "Въпросът, по който смятам, че трябва да бъдем безусловно съгласни, е, че трябва много ясно да защитаваме принципа, че данъчната политика е в сферата на национална компетентност. Това е основен постулат на европейското законодателство, на конструкцията на договорите на Европейския съюз. И, когато Комисията отправя такива препоръки, те са напълно необвързващи за българската държава. България, българското общество, българският парламент, навсякъде парламентът решава данъчните въпроси. Трябва да разгледат аргументите и да преценят кое е правилно. В момента, когато имаме един парламент категорично доминиран от една политическа сила, очевидно тя и нейните депутати ще вземат решение. Ясно е, че десницата България ще бъде за съхраняване на сегашната система с нисък дан."
Евродепутатът Илхан Кючюк подчерта, че плоският данък има ключова роля за инвестициите в България. Напомни, че в глобализирана икономика данъчната система е само един от инструментите за разпределение на доходите.
Илхан Кючюк, депутат от групата "Обнови Европа", избран с гласовете на ДПС: "Аз през годините съм защитавал тезата, че плоският данък има голяма добавена стойност към инвестициите в България. Не е възможно в една глобализираща се икономика, каквато е българската, с нейния отворен характер, да преминаваме към друг тип данъчна система. Вероятно аргументи биха имали и хората, които защитават прогресивното данъчно облагане, което далеч не изключва общата идея, че по-справедливо трябва да се разпределят средствата. Но данъчната система и данъчната политика са само един от инструментите за разпределение на тези средства."
Евродепутатът Станислав Стоянов акцентира върху необходимостта от балансиран и социалноотговорен подход на българското правителство в условията на повишен дълг и икономически рискове.
Станислав Стоянов, депутат от групата "Европа на суверенните нации", избран с гласовете на "Възраждане": "Данъчната политика е в правомощието на всяка национална държава и това трябва да остане така. Тази констатация на Европейската комисия, аз бих я нарекъл закъсняла, защото всички знаем, че тази ситуация в България не е от вчера. Говореше се и още миналата година и се знае, че бяхме над нормата и всъщност това се потвърди тази година с статистиката на Евростат. Българското правителство знае, кое е най-доброто за българската икономика. Тук става дума за баланс между бизнеса и между гражданите. И наистина трябва да си подходи социално и интелигентно, защото се намираме в много притеснителна ситуация и потвърдена дългова спирала."
Гледайте цялата дискусия в предаването "Референдум"
Чуй новините
Подкаст
