Себастиан Коу - един от кадидатите за поста президент на МОК

В края на юни 2025 година президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах приключва своя последен мандат. Неговият наследник ще стане ясен през март, когато членовете на МОК ще имат шанса да избират между 7 кандидати с различни профили, професионална и спортна биография, управленски опит и дори различна харизма. Ще ви запознаем с тях по азбучен ред. Това са Давид Лапартян /Франция/, Кристи Ковънтри /Зимбабве/, Моринари Ватанабе /Япония/, Себастиан Коу /Великобритания/, принц Файсал бин Ал Хюсеин от Йордания, Хуан Антонио Самаранч-младши /Испания/ и Юхан Елиаш /Швеция-Великобритания/. През януари кандидатите ще трябва да представят своите концепции. А на 143-та сесия на МОК в Атина от 18 до 21 март ще стане ясно кой ще оглави най-голямата спортна организация в следващите 4 години.

Вече ви представихме Давид Лапартян /Франция/, Кристи Ковънтри /Зимбабве/ и Моринари Ватанабе /Япония/.

Днес ви срещаме със Себастиан Коу /Великобритания/.

Може би една от най-силните кандидатури за президент на Международния олимпийски комитет е тази на британеца лорд Себастиан Коу. По всички показатели той има позитиви, които могат да бъдат изтъкнати и да спомогнат за избора му – той е изключително успешен спортист, дори по-успешен от сегашния президент на МОК Томас Бах, който стана първият лидер на организацията триумфирал с олимпийското злато. Е, Коу има два златни медала в бягането на 1500 м от Москва 1980 г. и Лос Анжелис 1984 г., като притежава и две сребърни отличия на 800 м. Той е и харизматичният председател на организационния комитет на Игрите в Лондон 2012 г. и с вечната си усмивка създава такова впечатление, сякаш британците с лекота успяват да организират брилянтно най-големия спортен форум – с огромен интерес, както към състезанията във всички спортове, така и към забележителните церемонии по откриване и закриване на Игрите.

През 2015 г. се преборва за лидерската позиция в най-голямата федерация в олимпийските спортове – Международната асоциация на атлетическите федерации, днес Световна атлетика, като преодолява конкуренцията на друго легендарно име в Царицата на спортовете Сергей Бубка. Интересен факт е, че въпреки огромния си досег с олимпийското движение Коу става член на Международния олимпийски комитет чак през 2020 г. 4 години по-късно обаче той вече е един от най-мощните кандидати да оглави комитета.

Себастиан Коу е роден през 1956 г. в Лондон, а пътят му на пистата може би е предопределен от факта, че баща му Питър е треньор по атлетика. На 20 печели първата си европейска титла в зала в испанския град Сан Себастиан. Целият му път в атлетиката е белязан от едно съперничество, което започва още в далечната 1972 г. в училищен крос, където той губи от Стив Овет. Тяхната борба в средните бягания продължава до края на кариерите им през 1989-90 г. На Себ Коу това му носи 4 медала от олимпийски игри и още толкова от европейско първенство на открито, победа в световната купа – 1981 г., а през същата година поставя и рекорд на планетата на 800 м, който стои начело на ранглистите 16 години.

Почти веднага след края на кариерата си, неговата известност като спортист му помага да бъде избран като депутат през 1992 година като представител на Консервативната партия, но не бива преизбран и напуска Камарата на общините след само един мандат през 1997 г. През септември 2003 година той е поканен за вицепрезидент на комитета по кандидатурата на Лондон за домакин на Олимпийските игри през 2012 г., но само 8 месеца по-късно американската бизнесдама Барбара Касани, която оглавява структурата отстъпва мястото си в полза на Коу.

Оттук нататък започва да се развихря големият организационен талант на британеца, който сякаш вече е изградил в спорта необходимите му качества за този пост – дисциплина, издръжливост, прецизност, тактика, умение да взима правилни решения за части от секундата – все незаменими елементи от атлетическите средни бягания. През 2005 г. Лондон успява да убеди членовете на МОК в предимствата на кандидатурата си, като печели с минимална преднина пред Париж – 54:50 гласа, като преодолява конкуренцията и на още три мегаполиса – Мадрид, Москва и Ню Йорк. Следват 7 години дълъг, но позитивен път, след който столицата на Великобритания организира едни от най-успешните издания на най-големия световен форум и именно Коу е в основата на цялата тази мащабна структура като председател на Организационния комитет. Ласкавите отзиви за работата на бившия бегач му носят лидерското място в Британската олимпийска асоциация, което той заема в края на 2012 г.

Междувременно през 2007 г. той става вицепрезидент на Международната асоциация на атлетическите федерации, пост, който заема 8 години преди да наследи Ламин Диак на президенсткото място. Получава нелекото наследство да изведе организацията, която обединява 214 страни, след един период на спад на интереса към олимпийски спорт №1. Коу има сложната задача от една страна да запази традицията в този предимно консервативен спорт, а от друга – да го направи по-атрактивен за поколението от ХХI век. Той обаче показва завидно хладнокръвие в решаването на сериозни ребуси, които могат дори да преобърнат атлетиката. След дългогодишно и задълбочено изследване световната организация забранява на жени с високо ниво на мъжки хормони да се състезават наравно с останалите дами, за да, както казва Коу „защити женския спорт и правото на състезание при равни условия“.

Въпреки това британецът търпи критики, че действията му не са достатъчни за повишаване на интереса към спорта, който ръководи, че не успява да развие най-комерсиалната верига– Диамантената лига, че най-добрите състезатели прекалено рядко се изправят един срещу друг и с това атлетиката трудно може да задържи вниманието на зрителите и да бъде атрактивна.

Едно от решенията на Коу буквално е напът да взриви олимпийското движение в началото на 2024 г. Световната атлетика обявява, че ще отдели 2,4 млн. долара, за да премира всеки олимпийски шампион с по 50 хиляди долара. Тази новина буквално смразява всички останали организации, които до момента не са си позволявали да обявят награда за победа в Игрите, чийто принцип винаги е бил за некомерсиализъм. Изказването на олимпийския шампион от Москва и Лос Анжелис е прието като едностранчиво, необсъдено с нито един друг ръководител и подкопаващо олимпийските устои. Това е и един от негативите, които могат да повлияят отрицателно на кандидатурата на Коу да оглави МОК – непредвидимостта в каква посока ще поеме организацията.

Другият минус пред номинацията на лорд Коу е възрастта – той е на 68 години, а според правилата на МОК не може да бъде избиран след като е навършил 70, тоест дори получи правото да ръководи организацията през март 2025 година Коу, няма гаранции, че ще има възможността да изпълни 8-годишния си мандат, а ако се спазват стриктно правилата, това изглежда невъзможно. Наблюдателите сочат, че ако не успее да спечели председателското място, усилията на британеца ще бъдат в посока успешно да довърши третия си мандат начело на Световната атлетика, който започна да тече през 2023 г.

Дали лорд Себастиан Нюболд Коу – олимпийски шампион, успешен организатор на олимпийски игри и президент на една от най-големите спортни федерации, ще оглави МОК, ще стане ясно през март.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: