Семейството на Райна Княгиня: Непознатата история на една бележита фамилия

Няма българин, който да не зная коя е Райна Княгиня - жената, ушила знамето на Панагюрския революционен окръг за Априлското въстание, национална героиня, учителка, акушерка. Малцина са тези, които знаят за тежката съдба на нейните деца, на нея самата и на съпруга ѝ. Синовете на Райна Княгиня са герои от войните и имат общо 11 ордена за храброст. Те обаче са репресирани и губят живота си по време на новата социалистическа власт.

Със Здравчо Здравчев, правнук на Райна Княгиня, се срещаме в къщата музей в Панагюрище. Той е внук на най-големия син на Райна - Иван, и син на най-малката му дъщеря - Камелия. Разказът започва... след потушаването на въстанието. Младата учителка е хвърлена в Пловдивския затвор и подложена на тежки изтезания.

"Пребиваването ѝ в Пловдивския затвор дава отпечатък за живота вече на Райна Княгиня, защото там престоят ѝ е фатален за нейното здраве в бъдеще", разказва правнукът на Райна Княгиня Здравчо Здравчев.

След Освобождението Райна се жени за Васил Дипчев, по това време кмет на Панагюрище и също участник в Априлското въстание. Имат пет сина - Иван, Георги, Владимир, Петър, който умира млад, и Асен.

Васил става народен представител и семейството се мести в София. Член е на партията на Петко Каравелов.

"По времето на Стамболов е арестуван от Народното събрание, вкаран е в Черната джамия, това е днешната църква "Св. Седмочисленици", и заедно с Петко Каравелов и всичките от партията са пребити и няколко месеца след това намира смъртта си, както и Петко Каравелов", обясни Здравчо Здравчев.

През 1917 г. умира и Райна, като смъртта ѝ е следствие от мъченията в затвора. Всичките четирима синове на семейството завършват военни училища. Те имат общо 11 ордена за храброст. Най-много от медалите са на генерал Иван Дипчев, дядото на Здравчо Здравчев. След Деветосептемрийския преврат през 1944 г. той е арестуван и прекарва дълги години по лагери и затвори. После е изправен пред военен съд заради неоснователни обвинения за разстреляни през 1923 г. членове на разбойнически групи.

"Този процес е политически, преди всичко политически... Неслучайно резултатът от тоя процес, майка ми е присъствала в Ловеч, където се е провеждал, е бил, че е осъден на смърт", разказа правнукът на Райна Княгиня.

Иван Дипчев умира в затвора в Ловеч. Не се знае къде е гробът му. Третият син на Райна - Владимир Дипчев, се проявява при атаката на Одринската крепост. Изчезва безследно на 10 октомври 1944 г. Счита се, че е разстрелян без съд и присъда.

"Владимир излиза един ден от къщи и не се връща. Най-вероятно е отвлечен, предполага се, много голямо търсене има от страна на неговия син... накрая чрез Държавен вестник го обявяват за безследно изчезнал", каза Здравчо Здравчев.

Най-малкият син на Райна, полковник Асен Дипчев, е герой от Първата световна война. През 1923 г. е адютант на капитан Иван Харлаков, който залавя Александър Стамболийски. Асен не участва в убийството на Стамболийски, но след 9 септември 1944 г. е преследван от новата власт и прекарва години по лагери.

"Няма пенсия за него, много тежък живот води и накрая умира", каза още той.

Според Здравчо Здравчев по време на социализма синовете на Райна Княгиня за обявени за "фашисти", за тях се говори или лошо, или нищо.

"Напоследък... истината за тях намери път и ние си я казваме, защото трябва да се знае, че това е родът с най-много ордени за храброст", заяви правнукът на Райна Княгиня Здравчо Здравчев.

Хубавото в тази история е, че обществото започва да реабилитира рода на Райна Княгиня. В голяма част това се дължи на усилената работа на сегашните им десетки наследници.