Сериозни пробойни в тол системата установи проверка на регионалното министерство. 70 млн. лв. са загубени от необработени нарушения. Открити са проблеми с договори, организация на работа и ниски приходи.
Все още не е взето решение дали ще бъде предложена промяна в параметрите на тол системата.
През 2019 г. само от електронни винетки приходите за държавата са били 392 млн. лв. През 2020 г. въпреки въвеждането на допълнителни тол такси и маршрутни карти, събраната сума е със 600 000 лева по-малка, а тази година до май са събрани едва 205 млн. лева.
"До края на тази година трябва да съберем 185 млн., за да стигнем нулата и системата да се самоиздържа", каза заместник-министърът на регионалното развитие Захари Христов.
Според Олег Асенов бивш член на УС на АПИ сметките, обаче, не са коректни.
"От когато е започнала да работи ТОЛ системата, е събрала около 1 милиард лева. Парите, които са похарчени, за да може тя да работи към днешна дата са около 300 милиона. Простата сметка показва, че 700 милиона са влезли в държавния бюджет за пътища", каза бившият член на УС АПИ Олег Асенов.
Според регионалното министерството един от основните проблеми на системата е решението на предишното правителство за намаляване на обхвата, както и политиката на таксуване. На практика философията на старата винетна система остава същата - 2/3 от приходите идват от личните автомобили, а 1/3 от товарните.
"Пак имаме съотношение 2:1 в полза не на леките автомобили, а на товарните. Тоест отново този, който разрушава пътищата, не плаща достатъчно за тях", каза заместник-министърът на регионалното развитие Тодор Анастасов.
Според анализ на Световната банка, за да е печеливша ТОЛ системата, трябва да покрие 16 000 километра пътища. Към днешна дата обхватът е малко над 3 000. Проверката е показала също, че контролът е занижен, като от 295 контролни точки с камери, действат между 30 и 70. Причината - нарушенията трябва да се обработват автоматично, чрез софтуер, но той не е обновяван повече от година и сега всички данни се обработват на ръка.
"Хората не смогват да обработят всички данни от ТОЛ системата и тези камери не функционират в пълен размер", каза заместник-министърът на регионалното развитие Захари Христов.
Необработените нарушения в системата за една година са 200 000 на стойност около 70 милиона лева.
"Обработват се ръчно. Може би около 15 човека. Всеки ден пристигат до 3 000 нови фиша за обработка", каза Иво Иванов, БГТОЛ.
Не е ясно също така дали АПИ има резервни части да поддържа ТОЛ системата.
"Договорът е за 5 години на стойност 145 милиона лева, което като изчислихме прави по 2 милиона на месец, които АПИ плаща на КАПШ и се оказа, че ги плаща единствено за софтуерна поддръжка. Физическата поддръжка, резервните части по ТОЛ системата са абсолютен ангажимент на АПИ", каза заместник-министърът на регионалното развитие Захари Христов.
"Идеята на нашата проверка е да разберем как работи тази система, как е конструирана, колко много участници има в нея, да разберем къде тя не работи и ако може да подобрим системата. В момента това е една диагноза, която дори не е изчистена докрай", каза министърът на регионалното развитие Виолета Комитова.
"Това е политическо говорене, с което може би искат някакви внушения. Реално системата работи", каза бившият член на УС на АПИ Олег Асенов.
От декември насам проверка на тол системата прави и Сметната палата, но резултатите от нея още не са известни.
Чуй новините
Подкаст
