Шампионката по обездка Мирела Райкова: Не мога да си представя и един ден без конете

Мирела Райкова е състезател по конен спорт в дисциплината обездка. Тя е на 24 години, а от 11 години се занимава с конен спорт, който неминуемо се превръща в неизменна част от живота й. Състезател на ЕСК "Конкур".

Преди 8 години е избрана в националния отбор по обездка, първоначално при юношите, а след това и като млад ездач, за да стигне и до най-високата категория "мъже/жени". Мирела Райкова има множество участия и успехи на национални и международни състезания.

Разговаряме с талантливата ни ездачка дни след като стана шампион на България.

- Мирела, наскоро стана държавен шампион за първи път в най-високия клас, как премина състезанието за теб, за да стигнеш до златото?

- Състезанието премина добре и по план. Закарахме конете, минахме ветеринарния преглед, който е първата стъпка от състезнието, за да се провери дали всички коне са в добро здравословно състояние, за да участват и след това започна състезанието. То се проведе в рамките на 3 дни от които всички състезатели събираха точни за финалното класиране, което обяви шампионите в дисциплината за няколко категории.

- Очакваше ли да спечелиш златото?

- Спортът ме е научил никога да не тръгвам с някакви очаквания, защото по този начин хората се пренавиват и това води до грешки. В конния спорт е още по-деликатно, защото конете са много чувствителни и усещат, ако техният ездач има напрежение и това може да доведе до грешки в изпълнението на упражненията по време на състезанието. Нашите партньори са живи същества и понякога се случват непредвидени ситуации дори по време на състезание, лека контузия от транспорта или по невнимание на коня, докато е бил в конюшнята, може да те извадят от състезнието за миг. Случвало ми се е и то не един път, но това е част от играта.

- Има ли конкуренция у нас в тази дисциплина?

- Да, има конкуренция, макар и не много голяма. През последните няколко години дисциплината се развива в положителна посока и бележи добри резултати в национални и международни състезания. Надявам се това развитие да се запази и да расте само нагоре и в положителна посока.

- Каква година изпращаш, като успехи и преживявания?

Като цяло годината беше успешна за мен, въпреки, че в средата на сезона бях възпрепятствана да участвам на състезания, поради здравословен проблем на моята кобила Бруклин. Въпреки това с помощта на екипа, който стои зад мен успяхме да преодолеем тези трудности, за да се завърна на състезателната арена и да запиша още един успешен сезон в моята история. Успехите в конния спорт винаги се дължат на екипна работа от ветеринар, подковач, треньор, кон и ездач.

- А как започна да се занимаваш с конен спорт?

Започнах да се занимавам с конен спорт покрай моята по-малка сестра Сияна. Тя от малка е любител на конете и една от мечтите ѝ беше да язди. Започнахме да посещаваме конна база НИЕСА, за да водим Сияна на уроци по езда. Аз в началото нямах никакъв интерес, дори ходих с нежелание, но с течение на времето това се промени на 180 градуса. Не само започнах да яздя, а заобичах конете повече от нея.

- Кога попадна в националния отбор по обездка?

За мен това беше едно от най-неочакваните преживявания. Станах част от отбора за юноши до 18 години през 2016 г. Явих се на държавното първенство за юноши до 18 г. и след показаните от мен резултати бях избрана за член на отбора. За мен това беше голяма изненада и признание, тъй като конкуренцията беше голяма, но усиленият и постоянен труд дават своя резултат в даден момент.

- Коя е най-ценната и най-сладката ти победа въобще?

За мен всяка една победа е ценна, защото това е показател и доказателство за многото положени усилия и отделено време. Емоционално, бих казала, че най-сладката ми победа бе сребърния медал от Балканиадата по обездка в Загреб през 2017г. Това беше първият ми медал от голямо международно състезание и първата година в която се състезавах с Бруки.

- Разкажи ни повече за Бруклин, от колко време се състезаваш с нея, какви успехи имате заедно?

Кобилата Бруклин стана част от моето семейство преди 7 години. Тя е холандска топлокръвна порода и тази година навърши 17 години. Тя е първият мой състезателен кон. С нея имаме много национални и международни успехи - 3 пъти сме били държавни шампиони в различни категории, имаме сребърен и бронзов медал от Балканиади, медали от отборни участия и много други призови места.

- С какво те грабна обездката?

Моята история с обездката беше съвсем непредвидена, както и повечето хубави неща, които се случват в живота на човек. Когато купихме първата ми кобила Шакира, трябваше да избера някои от треньорите на базата с когото да работя, защото аз бях начинаеща, а кобилата не беше много лесна за езда. Избрах Райко Гануков - дългогодишен състезател по обездка и треньор с много опит, като идеята беше да яздя само любителски. В процеса ни на работа и тренировки, той видя някакъв потенциал в мен и ми предложи да опитам нещо повече от любителска езда, а именно обездка. Съгласих се, но пред нас се изправи големият проблем, че нямах подходящ кон за тази дисциплина. Няколко седмици по-късно Райко дойде при мен и каза, че е говорил с една от собственичките на базата – Златолина Мукова и тя се е съгласила да ми предостави един от нейните лични коне, който е подходящ да тренирам обездка – кобилата Лукреция. Тук е моментът за пореден път да изкажа моите благодарности към Райко и Злати, защото без тях нямаше да съм тук, където съм днес! Така започнах да тренирам с кобилата Лукреция, започнах да се явявам на състезания съвсем скоро след това, без да имам някакви големи очаквания, тъй като бях нова в обездката. Една година след началото на това ново и непознато за мен начинание и усилията които положихме ни направиха част от националния отбор за юноши по обездка през 2016 г. Така се явих и на първата ми Балканиада по обездка, която се проведе в Атина и спечелихме бронзов медал отборно. След това състезание родителите ми взеха решение да ми купят мой личен кон за обездка и така се появи Бруки с която вече 7 годни работим заедно.

- Кое прави толкова красива тази дисциплина?

За мен хармонията която съществува между коня и ездача е най-красивото нещо. Отстрани излежда сякаш ездача седи отгоре и само се вози, което и много пъти съм чувала от мои прители или спортисти от други спортове „Е, какво му е толкова трудното на ездата, ти само седш и се возиш.“ Това далеч, не е така, ние общуваме с конете чрез невербалка комуникация и езика на тялото. Всяко наше помръдване на тялото, крак или ръка е сигнал за конете и всичко това траба да става незабележимо за публиката. Най-атрактивно и красиво за публиката в обездката е когато изпълняваме нашите т.нар. програми "Свободен стил" под съпровод на музика, така изглежда сякаш коня танцува, изпълнявайки упражнения по обездката. Много е важно музиката да е специално продбрана и обработена за всеки различен кон, за да може движенията и музиката да са в синхрон и когато всичко това се получава с лекота и незабележимата намеса на ездача, наистина изглежда много красиво.

- Кое е специфичното в нея?

В природата на конете им е по-естествено да скачат, а обездката се занимава с движения, които не са естествени за тях в природата. Затова се изисква много време и търпение, за да се подготви един кон за обездка.

- Кои са останалите хората, които стоят зад твоите успехи и те подкрепят?

Споменах вече за Злати и Райко. Искам да благодаря и на родителите ми, че повярваха в мен и ми дадоха възможността да яздя моята прекрасна Бруки. От 4 години насам главен „виновник“ за моите успехи е моята треньорка Веселина Соколова – национален селекционер по обездка. Искам да ѝ благодаря за това, че винаги ме подкрепя и е вярва в мен, дори когато аз самата не мога. През последните години постигнах успехи, за които дори не съм си мечтала и това е благодарение на ежедневните ми тренировки с нея. Нейната отдаденост и упоритост е най-големия пример, който трябва да следвам.

- Какво означава за теб клуба, в който тренираш?

Ездови клуб „Конкур“ е моето второ семейство и втори дом. Израстнах в този клуб и създадох много приятелства и невероятни спомени и се надявам това да не спира за в бъдеще.

- Разкажи повече за конната база и как минава един твой ден там?

- Тренирам в конна база НИЕСА, в град Ихтиман, както вече казах. Ходя на тренировки 6-7 дни в седмицата. Обикновено яздя по един или два коня всеки ден или дори и да не яздя, задължително извеждам конете. Те се нуждаят от всекидневни грижи и раздвижване, не е добре да седят затворени в конюшнята цял ден. Всеки мой ден протича различно в зависимост от ангажиментите които имам през деня, но всеки ден прекарвам минимум 2-3 часа на конната база. Понякога се е налагало да тръгвам в 5:30 сутринта или да се прибирам 23 часа вечерта, за да мога да съчетая тренировките с училище и университет. Понякога е изморително и ми се иска да мога да поспя малко повече, но винаги съм успявала да стана и да отида на време за тренировка, защото толкова много обичам тези четириноги създания, че не мога да си представя и ден без тях.

- Как се справяш с тренировките и учението?

Понякога е трудно да се комбинира, защото конете изискват ежедневни грижи и усилия. Предвид, че конната база се намира извън София е необходимо допълнително време за придвижване, но с желание и добра организация всичко се получава. На базата има над 20 деца, които ходят на училище и на тренировки всеки ден. Организацията на времето понякога е предизвикателство, но това не спира никой от нас да продължава напред и да постига успехи.

- Какво искаш да постигнеш като резултати, какво би ти донесло най-голямо удовлетворение?

За мен най-важно е личното надграждане на умения и развитието по собствения ми път. Никога не е било най-важно за мен това дали ще стана първа или втора и дали изобщо ще влезна в класирането. За мен най-голямото удовлетворение е когато завърша всеки един мой старт на състезание и изляза от манежа да чуя от Веси (треньорката ми) – „Добре беше!“, това е най-голямата награда за мен. Конният спорт е единствения олимпийски спорт в които човек и животно се състезават в тандем, затова и понякога успехът не зависи само от нас хората, конете също са живи същества и имат своите добри и лоши дни, както и някакъв капацитет и възможности. В обездката е много важно да имаш качествен кон, които да има добри алюри и визия. За съжаление в България, често виждаме деца и юноши, които имат много потенциал, но нямат подходящи коне, защото конният спорт е скъпо удоволствие, а спонсори у нас трудно се намират. Затова смятам, че всеки трябва да гледа собствения си път и да се състезава със себе си, да расте по своя път и това трябва да му носи най-голямото удовлетворение, защото всеки има своята, различна история и възможности.

- Какво е твоето послание към хората, които не знаят много за конете, спорта, и в частност за обездката, как би предизвикала интереса им?

Първият досег с конете е свързан с много емоции и понякога страх, защото те са красиви, големи и респектиращи животни. Човек докато не опита, няма да разбере какво е усещането и специалната връзка, която съществува между кон и ездач. Началото може да е трудно за някои, но удоволствието от ездата идва с течение на времето, когато напреднеш и можеш да контролираш коня си сам. Посланието ми към хората е да опитат да се докоснат до тези прекрасни създания, дори и без да яздят.

- С какво те промени конния спорт?

Спортът като цяло ме научи на много ред, дисциплина и отговорност. На това, че за да постигнеш резултати трябва много да се трудиш и най-вече да се състезаваш със себе си и да надграждаш своите умения. Конният спорт е много различен от всички други спортове, защото нашите партньори са живи същества и те имат нужда от нашата ежедневна грижа. Затова се изисква голяма отговорност и отдаденост, защото за тях не е добре да стоят затворени в конюшнята нито един ден, те не са топка или тенис ракета, които може да оставиш в шкафа за няколко дни, трябва всеки ден да си там и да се погрижиш за тях, независимо дали е почивен ден или празник, винаги отивам да ги разходя, дори и да не ги яздя. Откакто се занимавам с езда, целият ми живот е подчинен на това и приоритетите ми се промениха. На първо място са конете, тренировките и състезанията и след това се планират почивките и забавленията, в малкото свободно време, което остава.

- Какво е чувството да яздиш, да се състезаваш?

Не мисля, че може да се опише с думи, трябва да се опита. Да подчиниш това голямо и силно животно само с езика на тялото, то да ти има доверие и да изпълнява твоите команди, звучи като мечта, която не можеш да си позволиш, но е реалност.

Автор Вяра Илиева

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok