Начало
назад
Ще успее ли България да защити интересите си в новия проект на ЕК за трети Дунав мост?
Тази седмица се отбелязаха 70 години от построяването на Дунав мост при Русе. Юбилея си, старият мост посрещна с много дупки, изнервени шофьори, километрични опашки и поток, затормозен от козметичен ремонт, подготовка за основния. И след десетилетия само приказки и планове за още един мост в района, сега повечето шофьори не посрещат с оптимизъм, че процедурата, която започна Европейската комисия за трети мост ще види края си скоро. Какви са интересите на двете страни за този строеж и дали България ще успее за защити своите?
Ежедневието на моста в средата на юни е повече от напрегнато. Опашките от коли и камиони стават все по-дълги. Превозните средства преминават на сантиметри от работниците, които през ден кърпят асфалта или оправят фугите на съоръжението. Сега върви поредният авариен ремонт, който да подготви моста за основния ремонт.
"БНТ: Само преди месец тук, в нашия участък, се отвори дупка с размери 30 на 40 см, до колко е опасно състоянието на моста, до колко такива неща са ежедневие вече по него?
- Точно това е причината ние да предвидим и да започнем основния ремонт на този мост, защото тези бетонови панели, за които говоря и тази дупка, която вие казахте, тя се образува точно в този панел, а тя като отдолу панела се образува дупка, асфалтът няма върху какво да стои. Това е основният проблем на моста, защото, както знаем, той е на 70 години, въведен е в експлоатация през 1954 година, и оттогава досега основен ремонт на този мост не е правен, ще бъдат подменени изцяло бетоновите панели, които са част от носещата конструкция на съоръжението, съответно следва хидроизолация, и двата пласта асфалт. Ще бъде санирана металната конструкция на моста, която за наша радост е в добро състояние", каза инж. Стамен Савов – директор "Областно пътно управление" - Русе.
Ремонтът ще продължи 2 години и ще ни струва 37 милиона лева, но само за шосейната част, докато за железопътната изобщо не беше обявен търг. А жегата на Дунав мост допълнително изнервя чакащите. Повечето от тях са песимисти за бъдещето на втория мост при Русе - Гюргево.
"Туй са само обещания и лъжи.
БНТ: Защо?
- Защото бяха обещани пет моста да се правят."
"Аз го чакам 40 години тоя мост и го няма все още! Само обещания, обещания и нищо, никакво изпълнение!"
"В България много бавно се строят нещата. В Румъния построиха цялото околовръстно за около две години, ние в България на Видин строихме моста 20 години."
"Едва ли ще има втори Дунав мост.
БНТ: Защо?
- Кой ще го направи?
БНТ: България и Румъния.
- Едва ли, България нищо не може да направи."
Европейската комисия даде преди няколко месеца зелена светлина за финансиране на предпроектно проучване за втори мост над река Дунав при Русе - Гюргево, който трябва до няколко години да бъде построен до стария мост, който вече стана на 70 години. Но ще успеят ли България и Румъния да подпишат обещаното споразумение до средата на годината с европейската агенция, която отпуска финансирането и ще дойдат ли парите наистина?
"Създаде се смесена българо-румънска комисия, която работи в момента, провеждаше срещи един път месечно, в момента са на етап провеждане на избор за консултантски фирми от Румъния и България. ЕК е потвърдила, че ще отпусне необходимите средства, като за Румъния за формирането на такава консултантска фирма те са 5 милиона, а за българската страна те са 750-800 хиляди евро. Това нещо трябва да се случи до края на октомври – ноември – трябва да бъдат избрани тези консултантски фирми, тяхната задача ще бъде да разгледат два варианта за пресечни точки на реката, като в същото време обсъдят и другия вариант какъв да бъде мостът, дали да бъде комбиниран или само автомобилен", каза Георги Георгиев – Инициативния комитет за втори мост Русе - Гюргево.
"Този мост е част от крайно необходимото изравняване на условията на труд и на живот между севера и юга, защото, за съжаление, в последните 35 години, ние наблегнахме изключително на юга, а севера го позабравихме и го обезлюдихме. По всичко личи, че до обявяването на конкурса за избор на проект остават поне още две години, казват експертите ни от смесената комисия. И то само, ако румънската страна не се забави и ако няма обжалвания. До средата на 2027 година може би вече ще има дори избран строител. Така третият Дунав мост започва да изглежда малко по-реалистичен, вероятно защото финaнcиpaнeто е пo линия нa военния ĸoмпoнeнт нa мexaнизмa зa свързаност нa Европа. Само че, каква е гаранцията че интересите на България и Румъния ще бъдат равнопоставени в този амбициозен стратегически проект?", коментира Валери Иванов – изп. директор на ДДФ-Русе.
"Прави впечатление, че румънска страна в този нов проект за нов мост на река Дунав взима превес от гледна точка на независимите консултанти, които са наети. Така че, дали ще се постигне някакво взаимно съгласие и основно в наш интерес, разбира се, това трябва да бъде цел на Министерството на транспорта, било то в този формат или в някакъв бъдещ такъв. Има предпоставки да има сериозни затруднения на изпълнението на проекта. Когато се прави международен проект и то между две съседни държави, най-логичното и най-нормалното е всичко да бъде 50 на 50, от гледна точка на експертиза, от гледна точка на разходи и от гледна точка на отговорност. Когато едната страна има превес над другата, било то и административен или експертен такъв, то тя ще се съобрази с техните местни инфраструктурни нужди и възможности, без да взима толкова под внимание чуждестранните такива", категоричен е Мартин Янев – зам.-председател на клъстър "Зелен транспорт".
"Румънците първо искат да си изградят мостовете на река Дунав, които са на тяхна територия. Тъй като трафикът ще минава по-дълго време на територията на Румъния ще плащат таксите само на румънската страна, а няма да ги делят от българската страна. Това е едно. Второ, техните фериботи работят доста активно и те също печелят от тези фериботи, а те се държат тези фериботи от определени хора, бизнес среди, които гледат другия интерес. Няма да имат интерес те от ферибота, защото фериботът е частен, а иначе мостът ще бъде държавен и държавата ще събира такси, а сега таксите се събират от частния превозвач", обобщи инж. Ясен Ишев - председател на УС на Научно-технически съюз по транспорта.
"Румъния е наш основен партньор, но и основен конкурент по линия на морския транспорт. Визирам пристанище Констанца. Една връзка, една добра транспортна свързаност между България и Румъния отваря вратите на нашата страна за по-голям товаропоток, който може да бъде обслужване само сухопътно, но и през нашите пристанища, разбирайте дори и Варна, което смея да твърдя, че върви в момента с едни не много завидни темпове спрямо Констанца. Да, така наречената "скрита война" за пристанищата, която винаги се води между Турция, Гърция, България, Румъния - нали те работят на един пазар, тя си е съвсем явна от гледна точка на транспортната ни свързаност с нашите комшии", каза още Мартин Янев – зам.-председател на клъстър "Зелен транспорт".
Защо България пропусна да защити интересите си дотук – от Министерството на транспорта не обясняват. Оттам има само едно общо заявено намерение на министър Гвоздейков за оптимизиране на административните процедури.
"Всичко зависи от нашата администрация - да иска непрекъснато ежемесечни срещи, на които да се поставят срокове и да се търсят отговорници. Нещата са прости. Така че - срок, отговорник и търсене на отговорност. Той, който не спазва сроковете, подписване на протоколи, разбира се не само на думи, защото на думи сме много силни. Дела, дела. Ако Европейската комисия е достатъчно настойчива, биха могли да ги принудят да си вършат работата много по-ефективно, много по делово да се взимат решения, но зависи и от българската страна, тъй като и ние имаме интерес от изграждането на този мост", заяви инж. Ишев.
"Имайте предвид, че ситуацията с военните действия в Украйна в един момент по един или друг начин тя ще приключи. След това анализите показват, че товаропотоците за възстановяването на страната ще бъдат до голяма степен по направление юг-север. Разбирайте, през България. Съседката ни Турция изявява сериозни амбиции да участват във възстановяването на Украйна. Дори като погледнете картата, се вижда откъде трябва да мине тази стока. Ние към момента не можем да поемем този капацитет. За да бъдем подготвени за товаропотоците, които могат да минат през наша територия, то това означава, че ни трябва отсега да се готвим, за да не се търси в последствие, когато вече има нужда алтернативни пътища. Алтернативни пътища, разбирайте най-просто казваме - да ни заобиколят през Черно море и да отидат пак в Констанца. И съответно България да изтърве своята възможност все пак да участва активно и да допринесе естествено и за брутния вътрешен продукт на страната", каза Мартин Янев – зам.-председател на клъстър "Зелен транспорт".
Докато се чакат процедурите по втория мост при Русе-Гюргево, търпението на пътуващите между двата града съвсем се изчерпва. А между двете населени места много години е работила фериботна линия, която сега, в този период на изчакване и бъдещо строителство, хората се надяват да бъде възстановена. От областната управа на Русе дават оптимистична прогноза, че това може да стане всеки момент, защото се чака единствено повторното отваряне на румънския граничен пункт.
"БНТ: А бихте ли ползвали ферибота?
- Разбира се, как няма да го ползваме! Както навремето имаше ферибот, ползвахме го, как!
Но ще е по-скъпо!""По-скъпо, ама за сметка на работата, да се придвижат стоките, по-бързо ще пристигат!"
На фона на всички планове и намерения за нов мост и фериботна линия, за момента 70-годишният Дунав мост, макар технически и морално остарял, продължава да е единствената шосейна и жп връзка между Русе и Гюргево. Така е от онзи паметен 20 юни 1954 година, когато тогавашните комунистически лидери Вълко Червенков и Георге Георгиу Деж прерязват лентата на уникалното за времето си съоръжение, изградено по заповед на Сталин от България, Румъния и повечето страни от Източния блок. А днес стратегическите интереси на Европейския съюз и НАТО са сред факторите, на които разчитаме, че ще ускорят появата на втория мост при Русе - Гюргево, който чувствително ще подобри живота на хората от този край на Европа.
Автор: Ивелина Белчева
Оператори: Пламен Иванов, Деян Маринов
Монтаж: Павлина Иванова, Ивайло Чилингирян
Продуцент: Мария Чернева
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
