Ще успее ли опозицията в Грузия да се консолидира до изборите?

Грузия е на кръстопът след като спорния закон за чуждестранните агенти окончателно влезе в сила. Опозиционни медии в страната писаха, че правителството се готви да възстанови дипломатическите отношения с Москва, прекъснати през 2008 г., след като Русия нахлу в Грузия под претекст, че провежда операция за налагане на мир, и призна Южна Осетия и Абхазия за независими държави. Управляващата партия "Грузинска мечта" отрече това да е истина.

В Тбилиси Николай Кръстев разговаря с дипломата и бивш финансови министър на Грузия Валерий Чeчелашвили. Сега той е генерален секретар на Организацията за демокрация и икономическо развитие ГУАМ.

- Как действието на закона за чуждестранните агенти ще се отрази на ситуацията в Грузия?

- Този закон не е единствено атака срещу неправителствените организации, не само срещу нашия вектор на проевропейска и прозападна външна политика, това е атака срещу базовите свободи на грузинското общество, срещу свободата на изразяване на мнение, срещу свободата на мисълта. С влизането в сила на този закон престава да съществува онази Грузия, с която сме свикнали, защото, въпреки честите смени на политическите елити, ние винаги сме живели като свободно общество. Точно затова за младите е абсолютно невъзможно да приемат тази нова реалност. Това че някой от някого ще изисква предоставянето на лични данни, ще решава кой как да работи и така нататък. Ще сложим точка и ще видим къде сме на 26 октомври. На другия ден ще се събудим или в свободна Грузия, или в Беларус.

- Каква ще е съдбата на Вашата организация – и вие сте под ударите на този закон?

- Да, така е. Законът току що влезе в сила и имаме някъде около два месеца, през които да решим как ще се държим. По принцип имаме само две възможности: да се регистрираме като организация под чуждестранно влияние и прокарваща интересите на чужди държави, подтекстът на което означава, че значи действаме срещу интересите на Грузия. А това е лицемерие и изобщо не отговаря на действителността, защото всички донорски програми от Европа и Съединените Щати, които подкрепят нашите проекти, са ориентирани към превръщането на Грузия в институционална демокрация от европейски тип. Без това няма как да се приближим до Европейския Съюз и да станем негов член, а това е главната ни цел – това е записано в Конституцията ни.

На практика става въпрос за забрана на дейността ни. Във всеки един момент могат да дойдат в офиса ни и да приберат всички носители на електронна информация, да изискат от нас предоставянето на лични данни не само на нашите служители, а и на тези, които участват в нашите програми. А това не възможно да се направи. Затова изобщо не изключвам възможността през август или септември нашата организация, като много други да е принудена сама да се разпусне или да бъде закрита от Министерството на правосъдието.

- Проруското поведение на управляващата партия как ще се отрази на процесите в обществото в страната Ви?

- Протестите на обществото имат много ярък масов характер, в най-активната им част повече от 200 000 души едновременно излизаха на улиците, не само заради закона, макар че обществото в Грузия се чувства много грубо излъгано и е много негативно настроено към него. Допитванията показват, че средно 75% са настроени негативно към закона, а 25 % го подкрепят. Между другото, трябва да поздравим за това „Грузинска мечта“, явно много сериозно поработиха през тази година, особено в провинцията, и докараха този процент до 25% в полза на закона.

Протестите обаче не са само срещу закона, а и заради външнополитическата ориентация на Грузия. Защото „Грузинска мечта“ слезе до нивото на антиевропейската и антизападната риторика и това я постави в едно много сложно положение. Един голям масив от неутрален електорат досега не излизаше на избори, тъй като смяташе, че Грузия криво-ляво с всичките грешки се движи все пак в посока на Европейския Съюз. Имаме безвизов режим и сме асоциирани членове, имаме статут на кандидат и затова дали едните ще са на власт или другите, фактически вървим в правилната посока. Сега вече това усещане липсва, защото всички наши партньори казват: „Допускате много груби грешки!”

И сега този неутрален електорат, който не гласуваше и позволяваше на „Грузинска мечта“ да побеждава, включително и благодарение на своя административен и финансов ресурс, сега е активиран. Тези хора непременно ще излязат на избори и абсолютно сигурно няма да гласуват за „Грузинска мечта“. Не знаем кого ще подкрепят, предстои да видим. Но това е електорална опасност за „Грузинска мечта“.

- Според Вас как влияе войната срещу Украйна на Грузия и има ли опасност за Грузия?

- Разбира се, съществува риск пред Грузия – ако руснаците, каквито бяха плановете им, бяха превзели Киев за три дни и бяха настанили там я Янукович, я Медведчук, я някакъв друг такъв прокси лидер и бяха превърнали Украйна в сателитна държава като Беларус, никой нямаше да се занимава сериозно да противодейства на руското влияние в Южен Кавказ. Регионът еднозначно щеше да се окаже под влиянието на Русия с всички произтичащи от това последици. Но благодарение на героичната борба на украинския народ, който отстоява не само своята свобода и независимост, но и свободата и независимостта на цяла Източна Европа, включително на Грузия и Южен Кавказ, днес получаваме шанса да се приближим към Европейския Съюз и получихме статут на кандидат.

Преди беше абсолютно невъзможно това да се случи. Сега вече всички ние, не само Грузия и Южен Кавказ, но и Източна Европа, както и цялата нова система за сигурност в европейското пространство, зависим от това, как ще приключи тази варварска война на Русия срещу Украйна.

Или заедно с Украйна целият цивилизован свят ще победи руския империализъм и варварската му политика и ще може да се изгради нова система за сигурност в Европа и в цял свят, или ни чакат много лоши времена, много лоши новини за всички ни, не само за Южен Кавказ, но и за цялата територия, защитавана от НАТО. Защото руснаците в рамките на 21-ви век ни демонстрираха, че нямат намерение да спират – започнаха през 2008 година в Грузия, след това през 2014-а запонаха войната в Украйна, която приключи с анексирането на Крим и на 22 февруари 2022 година дойде пълномащабната война в Европа, която мнозина, и аз включително, трябва да признаем, че не очаквахме.

Очаквах някакви локални сблъсъци в Донецка, в Луганска област, защото Путин имаше амбицията да разшири зоната си на влияние до административните граници на тези области – но да има война като сегашната и през ум не ми минаваше. Сега обаче виждаме, че Русия няма спирачки и ако постигне целите си в Украйна, никой от нас няма да може вече да спи спокойно.

- Спомням си едно изказване, едно интервю на Путин, в което говореше, че вижда бъдещето на Грузия като конфедерация. Това беше отдавна, през 2006 или 2007 година. Това е нещо много опасно.

- Не вярвам в това. В различни формати съм водил преговори с руснаци, някъде около 25 години - и като участник в междуправителствени преговори, след това бях посланик в Русия и този мой опит ме научи на няколко неща. Първото е, че ако руснаците получат контрол върху нещо, никога не го връщат. И второ, имаше най-различни преговарящи от тяхна страна, някои бяха много умни, талантливи, компетентни хора, а някои не чак толкова, но се усещаше, че всички тях ги дразни самото присъствие на Грузия на масата за преговори и грузинския флаг. Усещаше се подтекстът - "вижте с кого сме принудени да водим преговори!". Като изхождаме от това настроение съм убеден, че нищо смислено като конфедерация няма да ни бъде наложено.

Между другото директно това го заяви Борис Григориевич Карасин, който е главният преговарящ от страна на Русия с Грузия и каза, че всички мисли за нещо такова са от Лукавия, цитирам го: "и по-добре се захванете със закона за чуждестранните агенти и намерете, идентифицирайте онези чуждестранни агенти в Грузия, които работят срещу вас".

- Всички говорят за възможността да бъде организиран референдум в Грузия след приемането на закона, той би ли могъл да промени политическата ситуация в страната ви в навечерието на избори на 26 октомври?

- Тази идея е неосъществима, защото, първо, за да бъде проведен референдум, се изисква съгласието на премиера. Президентът сам не може да вземе решение за провеждане на референдум. Второ, смятам, че няма смисъл сега да бъдат изразходвани време и ресурси, по-добре е да се фокусираме върху избирателната кампания, върху процеса на изборите. Грузинският народ ще издаде присъдата си на 26 октомври, защото самите избори ще се превърнат в референдум.

Ние сме на кръстопът - или тръгваме към Европа, ползваме се от статута си на кандидати и правим всичко възможно да започнем преговори за присъединяване към Европейския Съюз, или замразяваме този процес и за Грузия няма друга алтернатива освен Русия и от части Китай, но преди всичко Русия.

- А би ли могла да се обедини опозицията?

- Мнозина от опозицията смятат, че трябва да се обединят и да участват с обща листа срещу управляващата партия. В това има логика, защото тогава ще бъде много по-трудно да бъдат манипулирани резултатите от изборите.

Това е невъзможно сега, но трябва да се отбележи, че „Единно национално движение“ на бившия президент Михаил Саакашвили е стигнало много напред в съставянето на обща листа. И ако опозицията успее да излезе на избори с три колони, различните партии имат много добри перспективи да преодолеят пет-процентната бариера. Това би означавало на практика поражение на „Грузинска мечта“. Има вариант за такова развитие, но много ще зависи от това, колко ефективно ще се прегрупират политическите партии от опозиционния блок. Предстои да видим.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News