Социалните партньори остават разединени в позициите си за бюджета

Постарали сме се да предложем проектобюджет, който отговаря на обществените изисквания. Не се предвижда увеличаване на данъците, няма въвеждане на нови такива, няма замразяване или намаляване на доходи и пенсии, така че бюджетът е възможният бюджет. Това каза финансовият министър Теменужка Петкова след тристранния съвет за проектобюджета за 2025 година.

Тя благодари за конструктивния диалог на социалните партньори.

„В рамките на съвета е представен проекта на бюджет за 2025 година. Той отговаря изцяло на изискванията за публичните финанси. Предложеният проект е с дефицит до 3% от БВП, разходите са до 40% от БВП", отбеляза Теменужка Петкова.

Вицепремиерът Томислав Дончев също подчерта, че това е "възможният бюджет".

Томислав Дончев, вицепремиер:

"Приключи заседанието на съвета, на който бяха гледани трите бюджетни закона с необходимата доза полифония, аз бих се притеснил, ако работодатели и синдикати са на едно и също мнение, това е подозрително. Постигнато е общо убеждение, че това е възможният бюджет."

Борислав Гуцанов, министър на труда и социалната политика:

"Най-уязвимите слоеве в България да останат спокойни, така че да знаят, че през цялата година всички социални придобивки ще бъдат запазени, включително и за пенсионерите да бъдат осъвременени пенсиите по швейцарското правило. Тоест в тази тежка ситуация успяхме да направим така че да бъдат спокойни всички граждани на републиката."

Социалните партньори остават разединени в позициите си за бюджета за тази година.

Васил Велев, председател на АИКБ:

"Работодателите подкрепихме усилията на кабинета за овладяване на бюджетния дефицит, консолидиране на бюджетните разходи, възстановяване на финансовата стабилност, така че да е възможно и членството на България в еврозоната от 2026 г. В същото време АИКБ не подкрепи нито един от трите бюджета, тъй като смятаме, че недопустимо се увеличава преразпределителната роля на бюджета, изземват се много повече доходи от домакинствата и предприятията, от реалния сектор, от икономиката и се изливат в нереформирани системи, като по този начин не се увеличава конкурентноспособността на икономиката и не се създават предпоставки за увеличаване на икономическия растеж, оттам трайно увеличаване на доходите на хората и жизнения стандарт. Заложено е увеличаване на най-високия данък у нас, данък труд. Данък труд е 53% у нас и ще стане 57% в следващите няколко години, причини за това са прекомерните харчове. Ние направехме предложения към увеличаване на възнаграждения да се отива в бюджетната сфера само при съответните съкращения, тъй като хората, заети в бюджетната сфера не намаляват при намаляващо население на страната през последните 10 години. Особено крещящ е примерът със системата на обществен ред и сигурност, където всъщност средните разходи за труд надвишават три пъти разходите за труд в икономиката. Тоест хората, заети в икономиката са три пъти по-малко платени, от тези в тези системи. Смятаме, че това е несправедливо и са нужни реформи за оптимизация на възнагражденията."

Добри Митрев, председател на БСК:

"БСК подкрепи с резерви и трите бюджета. Положителните неща в бюджетите – повишение в бюджетите на ДОО и на НЗОК. Това е възможният бюджет и ясно отчитаме крехкото мнозинство в българския парламент. Явно е, че не можем да видим големи реформи в този бюджет и на фона на 4-годишната разпасаност в българския парламент по отношение на бюджетните разходи, особено в частта възнаграждения. В края на 2028 г. се очертава да имаме дълг приблизително 90 млрд. лева, което е 36% от БВП, което е доста обезпокойтелно. Притеснения за събираемостта на преките и косвени данъци. Възразихме срещу повишаване на максимално осигурителния доход. Смятаме, че трябва да бъдат увеличени доходите на онези администрации, които пряко работят с гражданите и с бизнеса и поради ниски възнаграждения има липса на хора, които да извършват такава дейност."

Пламен Димитров, председател на КНСБ:

"Имаме ясна позиция и тя поставя под условие евенуална подкрепа и на трите бюджета. Числата и рамката, която ни притиска и като разходи ще ни сложат на масата час по-скоро за един сериозен разговор за данъчно-осигурителната система, от кого какво вземаме и къде го даваме. Постигнахме 21% от БВП са разходите за социална защита и здравеопазване за 2025 г. , рекордни и като дял от БВП. При среден процент в ЕС 24%."

Очаква се проектобюджетът да бъде гласуван днес в Министерски съвет и да бъде внесен в Народното събрание.