Сова Харис: 84% от българите искат главният прокурор да се избира от хората

Вече втори месец протестите в големите градове на страната са централното събитие, което вълнува българската общественост. Макар че не са особено масови, протестите получават широко одобрение, което ги превръща във важен фактор на вътрешно-политическата сцена у нас. Това показва проучване на "Сова Харис", проведено по поръчка на в."Труд" в периода 19-25 август 2020 г.

Протестът извади на повърхността много потулени проблеми, предизвика разместване в политическите предпочитания, като същевременно в своето развитие търпи и промяна на отношението към себе си. В началото гражданското недоволство предизвикваше спонтанна реакция на симпатия и подкрепа от общественото мнение, но постепенното му политизиране води до известна ерозия и колебания в отношението към него, посочват социолозите.

Първоначално над 60% от пълнолетните граждани напълно подкрепяха протестиращите. Сега регистрираме, че безусловната подкрепа е слязла до 48%, като още около 25% симпатизират, но с известни условности. Когато става дума за радикализиране на действията и проявата на гражданско неподчинение, по-голямата част от хората вече се отнасят с неодобрение – 46% срещу 38% одобряващи. Очевидно протестиращите трябва да намерят точната мяра, ако искат да останат във фокуса на общественото внимание. В противен случай рискуват сами да се компрометират, допълват в анализа си "Сова Харис".

Идеите, които премиерът извади на показ чрез предложението си за свикване на Велико Народно Събрание (ВНС), изместиха центъра на публичния дебат. По същество предложението му съдържа неща, които отдавна витаят в публичното пространство, но поради несъгласията на едно или друго политическо лоби, не намираха развитие до краен резултат. Представени пред широката общественост, без да се споменава първоизточника им, те получават одобрение от „квалифицирано“ мнозинство.

Тезата, че главният прокурор трябва да бъде задължен да се отчита пред Парламента на всеки 6 месеца, се подкрепя от 84% от хората. Мандатът на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища трябва да се намали от 7 на 5 години според 81%. Предложението броят на депутатите в НС да бъде намален от 240 на 120 се подкрепя от 78%. 68% са съгласни, че съставът на ВНС трябва да се редуцира от 400 на 200 души. Съгласни, че трябва да се въведе задължително машинно гласуване, са 65%. Дистанционно гласуване по Интернет и по пощата трябва да се въведе според 62%.

Делът на избраните от професионалната квота във ВСС трябва да е по-голям от този на избраните по политически признак, според 60%. Съгласните, че ВСС трябва да се раздели на два независими органа – на съдиите и прокурорите, са 48%, като 45% са заявили, че не могат да преценят. Явно тази материя се възприема от масовия гражданин като тясно специализирана. От пръв поглед се отхвърля единствено идеята президентът да се избира от Парламента, а не чрез пряко гласуване – 17% са „за“, докато 66% са „против“. От идеите, които ВМРО лансира, колебания има само за задължителната наборна военна служба – 41% одобрение срещу 44% неодобрение. Одобрението на въвеждането на задължително военно обучение е 62%, на въвеждането на образователен ценз за гласуване - 61%.

Идеята следващите парламентарни избори да бъдат за ВНС, макар и първоначално издигната от протеста, не се възприема еднозначно. 32,5% са „за“, докато 35% са против“. Предпочитаната теза е, че е достатъчно да се направят поправки в действащата Конституция. Така смятат 43% от хората; 17% са на мнение, че трябва си остане действащата Конституция без промени, а 18% са считащите, че е необходимо да се приеме нова Конституция.

Получените резултати показват, че в обществото има преобладаваща представа за това, какви трябва да бъдат промените и за това, как трябва да протекат реформите. Голяма част от обявените предложения могат да бъдат решени и от обикновено Народно събрание. Спорният въпрос е кой е легитимен да извършва промените. Чрез поставянето на проблемите за обществена дискусия Премиерът направи опит да си върне инициативата. Тези, които смятат, че основната цел на предложението на Бойко Борисов е поставянето на важните проблеми в страната за дискусия, са 22%. Това означава, че поддръжката на Премиера консолидира симпатизантите на ГЕРБ и партниращите й партии.

За 61% основната цел е печелене на време и оцеляване във властта. Нещо повече, засега протестиращите продължават да удържат тезата, че първо управляващите трябва да подадат оставка, а после да се мисли какво да се прави - 50% от гражданите в страната са съгласни с това. Несъгласие с тази теза изразяват 31%. Който и да дойде на власт, ще се справя по-добре според 48%. Несъгласие с това твърдение заявяват 29%. Установяваме, че засега тезите на протеста имат надмощие, но същевременно е в ход и консолидация на хората, които имат опонираща гледна точка.

Разпределението на влиянието на двата лагера личи най-добре в позицията какви трябва да бъдат следващите парламентарни избори у нас. Този въпрос е в центъра на политическото противопоставяне, въпреки че времето за провеждане в двата варианта почти съвпада. За редовни избори през март 2021 г., организирани от действащото правителство, са 35,5% от избирателите. За предсрочни избори, организирани от служебно правителство, са 47%.

Явно доверието между двата лагера е на кота нула. Протестът продължава да има заряд да влияе на нагласите в обществото. Същевременно тече и процес на консолидация на опониращите на тезите на протестиращите, които залагат на основния си аргумент – сигурността. Очевидно е, че Борисов трябва да отстъпва. Това е нормално за края на трети управленски мандат. Очевидно е, че ръководената от него партия остава фактор при решаването на основните проблеми в страната и останалите политически играчи ще трябва да приемат това.

Какви са електоралните нагласи?

В условията на представителна демокрация е изключително важно за всеки политик да има ясна представа за електоралната подкрепа, която стои зад него. Да може точно да преценява кого представлява, какви са интересите на избирателите му и съответно каква е политическата му тежест според количеството на хората, които са му делегирали представителство. В момента всички – и управляващи, и опозиция, и протестиращи – говорят от позицията на народа, надценяват своята роля. Така по учебник се изразява една политическа криза – ситуация, в която никой не си знае мястото. Излизането от подобно положение се осъществява с избори.

Данните от изследването дават моментна снимка на изборните нагласи. Трябва да се отбележи, че вследствие на протестите политическите страсти са приповдигнати аналогично на навечерието на избори. Заявление, че са напълно сигурни, че ще гласуват, дават 54% от избирателите. Още 18% - че в известна степен са сигурни и вероятно ще отидат до урните (или машините). Конкретен отговор за кого ще гласуват дават 64% от гласоподавателите. Това е сравнително висока степен на активност за нашата страна.

Изострената ситуация не само е повишила интереса към политическата сфера, но води и до размествания в политическите предпочитания. ГЕРБ продължава да е първа политическа сила с 17,8%, но според нашите изследвания губи 3,5% от началото на юли. При коалиционния партньор в управлението ВМРО и обикновено подкрепящата мнозинството в парламента "Воля" също има известно понижение. Съответно декларираната подкрепа за БСП е 15,7%, което е нарастване с 3,5%. Най-голям е прогресът при „Има такъв народ“ – с 4,9% спрямо юли. Това прави партията на известните шоумени трета политическа сила с 10,1% подкрепа. ДПС също разширява своето присъствие до 5,9%.

„Демократична България“ може да разчита на вота на 4,5% от избирателите, което удвоява политическата й тежест. „Изправи се.БГ“ получава 2,9%, което е с 1,5% повече от подкрепата й през юли. Резултатите на Обединените патриоти (ОП) и „Изправи се.БГ“, преизчислени спрямо тези, които биха гласували, са малко над бариерата от 4% за влизане в следващия парламент. И двете формации обаче имат допълнителни възможности, за да осигурят своето присъствие в следващото НС. Според данните евентуална коалиция на ВМРО и "Воля" би могла да получи 5% от всички избиратели. „Изправи се.БГ“ заедно с АБВ и „Движение 21“ биха могли да разчитат на 4,6%, което е значително над прага за преминаване на бариерата, обобщават данните социолозите.

Регистрира се процес на значително разместване на политическите пластове и на налагане на нови субекти. Това обаче не означава, че съществуващата структура е рухнала и утвърдените политически сили ще слязат от сцената. Вариант, при който ГЕРБ и БСП не присъстват в следваща управленска коалиция, е предпочитан от 36% от гласоподавателите. Същевременно, е по-добре България да бъде управлявана от дясноцентристка коалиция с участието на ГЕРБ смятат 19%. А че по-добре е България да се управлява от лявоцентристка коалиция с участието на БСП – 18%. Широка коалиция между ГЕРБ и БСП предпочитат 5%, което показва, че този вариант не е популярен сред избирателите.

Ако до следващите парламентарни избори не настъпят съществени изменения, с голяма вероятност може да се предположи, че в следващото Народно събрание ще присъстват 7 политически субекта. Някои от тях са съставени от сложни коалиции. Това предполага изключителна раздробеност, при която съставянето на парламентарно мнозинство ще бъде задача с повишена трудност. Излъчването на консенсусно реформаторско мнозинство, което да направи радикални реформи в структурата на управлението на страната, явно ще трябва да се отложи за неопределено бъдеще.

Рейтинг на политическите партии, личности и институции

По показателя „доверие“ новата партия „Има такъв народ“ стои най-добре от всичките си опоненти с показател 22,5%. Това се дължи на факта, че тази формация привлича симпатизанти от целия политически спектър. За превръщането на това благосклонно отношение в изборен резултат обаче в периода до изборите са необходими сериозни доказателства пред избирателите за политическа коректност и компетентност, посочват анализаторите и допълчват, че потенциалът на организацията е изключително голям.

При БСП има значително нарастване на доверието почти до 20%, като при това положение са изпреварили дори ГЕРБ, макар и с по-малко от процент. Изглежда, социалистите са напът да преодолеят кризата на доверие, в която бяха изпаднали в началото на епидемията от COVID-19.
Доверието към ГЕРБ се е свило до дела на гласуващите за тази партия – 18,8%. Същевременно обаче регистрираме мобилизация на твърдото ядро симпатизанти на управляващата партия.

Значителен прогрес при разширяване на атмосферата се регистрира при „Изправи се.БГ“ – 12,5% и при Демократична България – 9,9%. Доверие, което представлява потенциал за увеличаване на електоралната тежест, има още при ВМРО (9,5%), ДПС (7,7%), НФСБ (7,5%), ВОЛЯ (5,9%) и АБВ (5,4%).

Динамика има и в отношението към водещите политически фигури у нас. Президентът Румен Радев в ролята си на критик на статуквото преодоля кризата на доверието към него в началото на епидемията и вече се доближава до обичайния рейтинг за държавен глава. С 48% доверие той измества от първата позиция председателя на Националния оперативен щаб Венцислав Мутафчийски, който е с 37%. Слави Трифонов вече е на трета позиция с 31% доверие.

Персоналните атаки към премиера явно дават отражение и при него се наблюдава значителен спад до ниво на доверие от 20%, което е съотносимо с дела на симпатизантите на ГЕРБ.

Същевременно се регистрира повишаване на доверието към други водещи фигури в управляващата партия като Йорданка Фандъкова (26,4%), Томислав Дончев (20,5%), Цвета Караянчева (13,1%), Деница Сачева (12,2%). Значително повишение по този показател има при Мая Манолова (24,6%), което показва, че присъствието й в общественото пространство е придобило по-голяма тежест. Сравнително висока степен на доверие получават и двамата основни конкуренти за председателския пост на левицата: Корнелия Нинова (16,9%) и Кирил Добрев (11,8%). И двамата обаче са под нивото на одобрение на организацията, която представляват.

Значително е подобрил своя публичен образ Христо Иванов, който по този показател от място в дъното на таблицата достига до място сред първите 10 с 16,9% доверие. Рейтинг, който надвишава този на представляваната от тях организация, имат още Красимир Каракачанов (13%), Веселин Марешки (9,7%), Валери Симеонов (9,1%), Мустафа Карадайъ (7,9%), Румен Христов (8,0%).

Протестите раздвижиха и отношението към институциите в българското общество. Европейският Съюз се очертава като опорната точка, на която се доверяват повече от половината пълнолетни граждани на страната – 52,4%. Президентството бележи значителен ръст, достигайки до 44,5% доверие. По същество Президентството е втората институция след ЕС, която има положителен рейтинг – доверието към нея превишава недоверието. Силовите институции НАТО (30,9%), МВР (27,2%) и МО (22,6%) поддържат прилична норма на доверие.

Доверието към правителството в сегашната ситуация се свежда главно към подкрепата на избирателите на ГЕРБ и коалиционните им партньори (19,3%). Прокуратурата и съдът не успяват да пробият леда, който е сковал доверието към тях: в Прокуратурата то е 16%, а в съда – 11,4%. Доверието в Парламента е твърде ниско дори за институция, която е в края на своя управленски мандат – 11,4%.

Изборът за нов лидер на БСП

Широката общественост (41,1%) не смята, че резултатът от вътрешнопартийните избори в БСП ще възстанови единството в партията. Тези 15,5%, които вярват в обединителния резултат от изборите, са по-малко дори от симпатизантите на БСП. Като основен конкурент на сегашния председател измежду четиримата претенденти се откроява Кирил Добрев. С

Според общественото мнение БСП би могла да постигне по-високи резултати на предстоящите избори с Корнелия Нинова. И по този показател обаче също проличава разделението, тъй като сборът на подкрепата за останалите претенденти надвишава този на сегашния лидер.

Пандемията COVID-19

Светът продължава да живее под знака на заплахата от COVID-19. И институциите, и обществото досега реагираха гъвкаво и България сравнително успешно се справи с бедствието. 31% е делът на тези, които заявяват, че стриктно спазват, а други 57% - че се съобразяват с наложените ограничения. Това показва един адекватен отговор на предизвикателството.

Смущаващо е увеличението на дела на хората, които заявяват, че не спазват предпазните мерки – от 6% преди два месеца на 9% в настоящия момент. Явно за да не се получи пробив в системата е необходимо мерките, осигуряващи обществената безопасност, да се затягат.

Голямата опасност, която носи епидемията, разбира се са икономическите последици. В общество, в което голяма част от хората изпитват съществени трудности за покриване на ежедневните си нужди, допълнителният икономически натиск може да има катастрофални последици. Повече от половината от пълнолетното население у нас имат опасения, че доходите им ще намалеят (52,1%), а 57,2% - че спестяванията им ще се стопят. Според 39,6% положението им може да се влоши до степен да не могат да се издържат.

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от "Сова Харис" по поръчка на вестник "Труд" в периода 19 – 25 август 2020 г. сред 1000 български граждани. Изследването е реализирано по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента.