Норайр Нурикян си отиде от този свят на 76-годишна възраст след тежко заболяване.
Норайр Нурикян е един от първите българи, покорили върховете във вдигането на тежести. Единственият, който е спечелил две олимпийски титли. Срещата му с щангите става случайно в родния Сливен. След ученическите му увлечения по гимнастиката и баскетбола, той попада в групата на младия и амбициозен треньор Иван Абаджиев, който тогава започва кариерата си в града на стоте войводи.
„По онова време бяха прословутите тренировки на Иван Абаджиев, много часове в залата. Аз първият ден като отидох в залата, след това три дни не можах да стана от леглото. Целият бях в мускулна треска. Но полека-лека се свиква. Повече часове в залата, повече тренировки“, споделия Нурикян.
Успехите идват бързо, за да покажат колко голям талант е Нурикян. Той печели първото си отличие от европейско първенство през 1969 г. До игрите в Мюнхен 72-ра обаче така и не успява да изкачи заветния връх. Фаворит за олимпийската титла е съветският щангист Дито Шанидзе. В първото движения от трибоя - повдигането Нурикян и Шанидзе завършват с равни тежести, но роденият в Грузия щангист има предимството на 100 грама по-малко лично тегло. В изхвърлането Шанидзе повежда с 2 кг и половина. В изтласкването обаче се препъва в третия опит, което дава шанс на Нурикян да атакува златото.
„Аз с първия си опит станах втори. Дито Шанидзе имаше още два опита, не успя. И аз отидох да го бия. Сребърният медал вече ми беше в кърпа вързан. Успях. След това всички ми казваха, че не са вярвали, че ще го вдигна. Никога не съм го вдигал преди това на тренировка. /Нурикян прави световен рекорд в изтласкването – 157,5 кг/ Но това е един момент, един миг, успяваш и взимаш олимпийски медал“, разказва легендарният щангист.
След Мюнхен Норайр Нурикян така и не успява да достигне до златото на световни и европейски първенство. С Иван Абаджиев решават да рискуват и да свалят категорията на 56 кг. 7 месеца преди Игрите в Монреал 76-та, щангистът чупи ръката си, което в първия момент смята, че е края на олимпийските му надежди. Успява да пребори както контузията, така и себе си. В канадския град той е категоричен и печели златото с 10 кг пред Гжегож Чиура от Полша. Така Нурикян става третият българин с две олимпийски титли.
„Два мига в човешкия живот, които никога няма да се забравят. Предполагам това е като два пъти да отидеш до космоса, като Гагарин. Много щастие, много радост“, споделя Нурикян.
Великият шангист напусна този свят на 11 март 2025 г. на 76-годишна възраст.
Поклон пред паметта му!
Румен Радев: Норайр Нурикян покоряваше не само олимпийските върхове, но и сърцата на всички