Стоянка Груйчева в предаването "Зала на славата"

Стоянка Груйчева среща Сийка Келбечева и двете започват тренировки по гребане в късно юношество. За рекордно кратко време успяват да покорят олимпийският връх на Игрите в Монреал – злато, а 4 години по-късно бронз в Москва. Това ги нарежда в първите редици на българското академично гребане за всички времена. Двете наред Румяна Нейкова са единствените българки в гребането с медали от две олимпиади.

„Тогава и децата в училище много спортувахме. В 7 клас треньори минаваха по училищата да оглеждат деца. Мина един треньор по баскетбол и ние се записахме няколко момичета, ходихме една година и в 8 клас, когато се разпиляхме, те се отказаха, аз останах сама. Малко ми беше неудобно да ходя сама там и спрях да ходя. След това в техникума бях трети курс. В началото на годината Милка Кулева минаваше пак да оглежда момичета. Бях дежурна на вратата, учителката беше закъсняла и Кулев се спря пред мен. Попита ме дали съм тренирала нещо и дали искам да тренирам гребане. Аз това и чаках, защото бях видяла на едно списание осморка и много ми хареса. Така започнах, беше октомври месец през 1972 година след Мюнхен“, разказва за старта на своя път една от легендите в родното гребане.

Тя разказа и за своето партньорство в гребането със Сийка Келбечева, както и за първите им успехи като двойка.

„През 1973 година бях последна година в старша възраст. Участвахме в четворка на републиканското първенство. Бях една година старша възраст, след това преминах към жените. На двойка без, за осморка. Контролното бяха, двойки бяхме, четири трябваше да се класират, ние се класирахме обикновено втори, но така им съвпадаха бордовете и там софиянки. 75-а Марияна отиде в София, стана редовна студентка и година по-рано на Сия партньорката не я повикаха в националния отбор. Тогава казаха, че аз и Сийка ще гребем заедно. Две години станахме четвърти на световното първенство в Нотингам, за много малко не взехме медал. Тогава се видя, че двойката върви много добре“, допълва гребкинята.

„В плана за нашата двойка за Олимпийските игри в Монреал беше записано четвърто-шесто място. Тренирахме много всеотдайно. На една единствена регата участвахме в Анахайм, ние станахме първи. Ние обикновено не влизахме на финал, а имахме нужда от повече гонки преди финални състезания. От веднъж не можехме да се организираме. Тогава жребия за състезанието в Монреал се разигра отново, участвахме на репешажи, влезнахме на фина. Още първата гонка бях сигурна, че ние можем да вземе медал. На финала вече всички бяха силни, но източногерманките бяха световни шампионки, западногерманките станаха първи, влязоха първи на финал от същото състезание. Имаше силни чехкини, румънки. Вървяхме, 1000 метра беше дистанцията. Толкова изразходена бях, имах болка в корема. Таблото беше доста далече, а Сия каза, че сме първи. Аз й отговорих да светне таблото. Едва се измъкнах от лодката. Това е едно от нещата, при които и да не си първи, дал си всичко от себе си“, споделя своите спомени по повод спечелването на олимпийския медал в Монреал Груйчева.

Гледайте цялото предаване във видеото!

Визитката на Стоянка Груйчева:

Родена на 18.03.1955 г. в село Старосел, област Пловдив

Първата олимпийска шампионка на Пловдив. Печели златен медал на Oлимпийските игри в Монреал, Канада, през 1976 г., на двойка без кърмчия заедно със Сийка Келбечева. На Олимпийските игри в Москва, Русия 1980 г., тандемът извоюва бронзов медал и двете стават най-успелите ни гребци в олимпийски води. В Нотингам, Великобритания, през 1975 г. за първи път излиза със своята партньорка Сийка Келбечева, където извоюват четвърто място. На Световно първенство в Амстердам, Холандия, през 1977 г. заема четвърто място на четворка с кърмчия и пето място на осморка.

За спорта я открива Милка Кулева. Продължава професионалната си кариера с Любен Голев. Нейни треньори са били още Николай Здравков и Виктор Дорофеев.

Почетен гражданин на град Пловдив от 2001 г. Работи като експерт за Пловдивска област към Министерство на младежта и спорта. Президент на Спортен клуб по художествена гимнастика „Тракия”. През 2013 г. е наградена с орден „Стара планина“.

Свързани статии:

Сийка Келбечева в предаването "Зала на славата"

Как едно изключване от националния отбор води до създаването на...

13:45, 18.05.2025

Чете се за: 03:55 мин.