Сийка Келбечева в предаването "Зала на славата"

Сийка Келбечева е олимпийски шампион по гребане от Игрите в Монреал през 1976 г. в дисциплината двойка заедно със Стоянка Груйчева. Четири години по-късно двете печелят бронз в Москва 1980. Пътят им към олимпийския връх минава и през четвърто място на световното първенство в Нотингам през 1975 г.

Въпреки всичките тези успехи, нашата главна героиня разкри, че любовта ѝ към гребането е започнала на по-късна от обичайното възраст.

"Аз започнах да спортувам много късно. На 19 години бях студентка първи курс в Плодивския университет с математика. На базата ме доведе една моя състудентка. "Ела да виж каза колко е хубаво на базата", ми каза тя. Наистина много ми хареса и започнах редовно да идвам на базата", сподели олимпийската ни шампионка.

Келбечева разказва и каква роля е изиграл нейният първи треньор - Антон Собашев.

"Той беше академик, клубът беше "Академик" също, защото всички бяхме студенти по това време. Той е първият човек, който ме вкара в лодката. Започнах да идвам редовно на базата и да тренирам. Много ми харесваше", продължи тя.

Келбечева влиза в националния отбор през 1972 г. Преди всички успехи обаче нашата гребкиня сподели за трудностите по нейния път.

"През 1974 г. участвах на четворка на световното първенство в Швейцария. Тръгнахме с големите кошници. Бяхме много подготвени, много ентусиазирани. Там обаче се получи някакъв срив и завършихме осми. След това ме освободиха от националния отбор", спомня си Келбечева.

"Беше много тежка зима. Аз бягам покрай р."Марица" и почвам да плача. Много, много тежко ми е било тогава. Много ми беше криво и тежко, защото несправедливо ме отстраниха от националния отбор", добави гребкинята ни.

Както казва тя обаче "всяко зло е за добро" и така Сийка Келбечева започва нейния легендарен тандем със Стоянка Груйчева.

"Отборът беше много голям за Игрите в Монреал 1976 г. Продължихме си тренировките и в крайна сметка - репешажи, полуфинали и дойде финала. Финалната гонка беше наистина нещо уникално. Ние по принцип на старта винаги закъснявахме, но този път тръгнахме навреме. Някъде към 700-750 метра, много пъти съм го споделяла, започнало умората да ме натиска. Имах чувството, че на гърба ми един камък започва да тежи. И сама си казах, че трябва да издържа до края, заради моята партньорка Стоянка. Тя, когато никога не се е обаждала по време на тренировка, изведнъж каза "Давай, Сио!". Трябва да ви кажа, че в този момент падна тежестта от мен", разказа Келбечева.

"Свърши гонката и от лявата ни страна се виждаше едно голямо табло. Тогава те изписваха първия, който е пресякъл финалната линия и виждам, че изпистват България. Само казах "Таня, първи сме!"", добави олимпийската ни шампионка.

Гледайте цялото предаване във видеото!