Страсти по свободата - думи за Беларус

от БНТ
22:35, 18.09.2020
Чете се за: 03:52 мин.
По света
страсти свободата думи беларус

Дълги години беларуската писателка и Нобелов лауреат Светлана Алексиевич записва човешки истории. За да съхрани спомена за онези, от които историята не се интересува. Непрекъснато пита: „Какво е свободата?" И признава: “Учеха ни само как да умираме за нея. Не и как да живеем."

Преди дни в дома ѝ нахлуха маскирани. Всички европейски дипломати в Минск отидоха при нея. За да не бъде сама. Тя е последният останал на свобода член на Съвета на беларуската опозиция.
Малцината беларуси в България днес гледат отдалеч препълнените площади в родната си страна. Всеки от тях има своя история на не свободата.

Анна Янч: „Да изляза на улицата без да изпитвам страх. Така си представям свободата. Без да се оглеждам, че ще ме арестуват. Свободата е спокойно да кажеш това, което мислиш. Свободно да отидеш на митинг. Свободно да ходиш на работа и да знаеш, че ще ти платят. Да не ти се налага да работиш на 5 места, за да изхранваш семейството си.“

Олга Димитрова: „На човек му се ще просто да излезе от къщи и да знае, че ще се върне. Нито един беларусин не е сигурен в това. Можеш да отидеш за хляб и да не се прибереш. Имаше такива случаи. Късмет е, ако просто се окажеш в затвора, а не те намерят обесен в някой парк или някоя гора. Не искам съгражданите ми да ги убиват, да ги изнасилват. Колко случаи на изнасилвания на жени, но и на мъже има в арестите?! Това е страшно..." Започва почти шепнешком: „Този произвол на полицията, произвола на властите е непостижим за ума, непоносим е ...Такова нещо не бива да става...“

СНИМКА: БГНЕС

Анна и Олга са част от малката беларуска общност в България. Техният протест тази вечер е, за да прекъснат собственото си мълчание. Заради близките и приятелите си в Беларус.

Анна Янч: „Майка ми постоянно участва в демонстрациите, ходи всяка неделя. Разказа ми, че последния път са ги обкръжили изцяло. Извличали хора от тълпата - деца, възрастни, пенсионери. Майка ми е на 50 години. Прескачала огради задно с другите, за да се спаси от полицията."

Цели поколения в Беларус не познават никой друг начело на държавата, освен Александър Лукашенко. Александър Ковш казва, че нито едно зло не се случва просто така. Бездействието на смелите ражда диктаторите, безразличието на умните - лошата политика.

Александър Ковш: „Мислил съм много за това как дойде диктатурата... Не стана изведнъж. Не се случи като в Латинска Америка или Африка. Постепенно се отнемаше свободата. Под някакви обяснения, че е за доброто на хората. След Съветския съюз бяхме толкова бедни... Хората вярваха, че ще стане по-добре. Но аз съм разбрал едно: когато управник започне да обещава хубаво бъдеще, като казва: изтърпете няколко решения, макар и малко авторитарни – значи лошото вече е на път. Започва се с малки промени в пресата, съда, прокуратурата. И става така: ако не се бориш, ако позволиш всичко това, идва следващото зло и следващото, и следващото...“

Роден в Беларус, работил във военен завод в Русия. Дошъл в България, за да види дъщеря си Анастасия, която пристигнала като студентка тук. После със съпругата си Лика решили, че ще се установят в страната ни, понеже имали нужда от място, където има слънце, да са близо до детето си и да дишат свободно. Изобщо не съжаляват.

Александър Ковш: „Беларус е красива страна, но България е уникална. Има всичко - море, планини, минерални извори. Древна история. В България постоянно можеш да откриваш, да откриваш нещо ново. Мисля да продължа да откривам страната ви... Чакайте и това да ви кажа.... Българите могат да бъдат много добри приятели. Да направят всичко за теб. А това е невероятно."

Вече имат къща в пловдивско село. Днес са пътували от там, за да дойдат на протеста на беларусите в центъра на София. Знаят, че и в България се протестира. Приемат го като част от свободата, която са срещнали тук.

Александър Ковш: „Знаете ли каква е разликата с Беларус? Българите имат избор. Ние нямаме. В България ще дойдат следващите избори. Можеш да гласуваш за когото си поискаш. Ще дойде друг премиер. Нали! В Беларус няма такава възможност. Изборите са фалшифицирани с такова нахалство, с такава лъжа, че дори е трудно да си представиш, че е възможно! Това не са избори, а фарс. Самата страна е фарс. Парламентът е фарс, медиите са фарс. Ето срещу това са хората. Срещу лъжата! Стигнахме до някакъв предел, когато хората вече не желаят тази лъжа. Създаде се критична маса от хора, които имат достойнство.“

В официална позиция Европейският съюз обяви, че не признава изборите в Беларус. В Сочи Лукашенко и Путин се срещнаха и скрепиха дружбата си с договор. Въпреки арестите площадите в Минск са препълнени.

На демонстрацията в София един руснак протестира заедно с беларусите. Тук е и един българин.

Тимур Гумеров: „И в Русия, и в Беларус властта е принципно еднаква. Политическа диктатура. Затова подкрепям народа на Беларус в искането за честни избори. Възмутително е това, което се случва там. Абсолютно безобразни действия. Руските политически активисти, които са били на място, признават, че е имало полицейски произвол и изтезания. В Русия си се знае, че изтезават политическите активисти, за да си признаят нещо. В Беларус обаче е било още по-страшно и масово."

СНИМКА: БГНЕС

Калин Кръстев: „Видно е колко дни продължават протестите в България. Десетки дни хората излизат спокойно и протестират, за което искрено се радвам, че всеки българин може да изрази позициите си. За хората, които отблизо следят това, което се случва в Беларус, е видима разликата по отношение на това, което се случва там - хората ежедневно биват тормозени, бива спирано тяхното право на мирен протест.“

Като човек, роден и израсъл в социализма, Александър Ковш разбира колко различен е светът за неговото поколение и това на дъщеря му. Признава, че днес битката е на младите, които искат да счупят статуквото от несвободата на своите родители.

Александър Ковш: „Живял съм в Съветския съюз, помня го онова време, вече бях голям. Гледах картата на света и разбирах, че никога няма да отида там, където мечтая. Гледах филми и разбирах, че никога няма да видя тези места. За първи път се почувствах свободен, когато се качих на самолет. Можех да отида на мястото за което съм мечтал. Беларуският народ е много търпелив. Преживял е много трудности. Всяка война, която се е водила в Европа, е преминавала през Беларус. Хората са живели много зле. Никога не са били свободни. Дълги години не сме имали никаква култура на гражданско общество. Но младите, които израснаха, са различни, защото са видели света. Искат да живеят в свободна и демократична страна.“

Днес Александър Ковш гледа площадите на Беларус от България. Вижда сред лицата от протестите близки и познати. Роднини. Сигурен е, че ще успеят.

Александър Ковш: „Страхувам се, че диктаторите не си тръгват просто така… Това, което знам със сигурност е, че промяната е необратима. Обществото е друго, хората са други. Те вече са свободни“.

Протестът в София е към края си. Приключва с беларуска шарлота. Ще останат още малко. За да послушат как едно момче пее в парка „Представи си" на Джон Ленън. И ще си представят…

Автор: Катя Тодорова

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Съветът по правата на човека към ООН прие резолюция за Беларус
Съветът по правата на човека към ООН прие резолюция за Беларус
Изборните правила - позициите на Александър Иванов от ГЕРБ и Стоян Мирчев от БСП
Изборните правила - позициите на Александър Иванов от ГЕРБ и Стоян Мирчев от БСП