Начало
назад
Стратегическо равноденствие на украинския фронт
Камен Невенкин анализира тактиката на украинската армия при поредното унищожаване на руски кораб в Черно море
Коя бе голямата новина свързана с Украйна през изтичащата седмица? Може би потопяването на поредния руски кораб, в случая "Сергей Котов"? Не това определено вече не новина, а по-скоро рутинна практика, досадно упражнение от страна на ЗСУ (украинските въоръжени сили) повтарящо се с ужасяваща за агресорите цикличност на всеки двайсетина дена.
Може би обстрелът, под който попаднаха в Одеса Зеленски и високопоставения му гост Мицотакис? И това определено не е, по-скоро е за изостряне на вашето внимание от страна на медиите. Унищожаването на първия "Хаймарс" от страна на руснаците? Е след две години война рано или късно и това трябваше да се случи. Дори от гледна точка на статистическата вероятност. Въпросът по-скоро е – това ли са възможностите на т.нар. втора армия в света, по една Авдеевка на всеки 12 месеца и по един "Хаймарс" на всеки 24?
Турция и Индия свиват покупките на руски петрол поради страх от вторични санкции? И това няма как да е, бавното удушаване на руската икономика е дългосрочен процес, не е започнало вчера и няма да приключи утре. Поредният горящ руски завод или петролна база някъде, поредните ударени населени места дълбоко в украинския тил с поредните невинни жертви? Това отдавна вече е еженощие.
Залужни посланик в Лондон? Или може би просто елегантно отстраняване на най-сериозния конкурент на Зеленски за политическия трон? Далече от очите – далече от сърцето. И най-вече - от народната любов. Защото доскорошният главнокомандващ на ЗСУ оглавява всички рейтинги в момента в Украйна. Но и това няма как да е централното събитие на седмицата.
Но стига съм ви разкарвал напред-назад из новините, нека да ви споделя и моето виждане. На второ място в динамичната ми седемдневна класация е предстоящата доставка на 800 000 артилерийски снаряда за ЗСУ от страна на неформалната коалиция европейски държави оглавена от чешкия президент Петер Павел. Така хем ЕС ще изпълни и даже преизпълни поетия ангажимент към Киев да осигури 1 милион снаряда до пролетта на 2024 г., хем ще даде възможност на украинското главно командване да си поеме малко въздух и да планира по-спокойно и най-вече дългосрочно предстоящите военни операции. И отново опираме до старата максима, че когато налице е желание, винаги има и резултат.
А ето го и моето събитие на изтичащата седмица – руската зимна офанзива забуксува в украинската кал и спря като скърцаща стара машина. Аз вече писах по въпроса в последния ми анализ, споменавайки, че наблюдавам всички характерни симптоми, а ето, че това вече е факт. През тази седмица агресорите на нито един участък на фронта не отбелязаха значителен прогрес, навсякъде търпяха ужасни загуби, а в някои сектори в Донбас даже бяха принудени да отстъпят в резултат на контраатаките на ЗСУ. С настъпването на пролетта войната се застопори в поредната си равновесна точка. От тук насетне ще наблюдаваме със затаен дъх как се развива следващият й брутален цикъл.
И понеже не искам да се повтарям, а и едва ли мога да добавя нещо повече от споделеното миналата събота, този път ви предлагам една подводна разходка до останките на прясно потопения руски патрулен кораб, но с известен футуристичен привкус.
- Номер 27 – „Сергей Котов“
Руският патрулен кораб „Сергей Котов“, който отиде на дъното по-рано тази седмица, е 27-ият боен съд на Черноморския флот поразен от ЗСУ от началото на войната насам. Това което значително го отличава от предшествениците, споделили съдбата му, е възрастта и предназначението му. Един бърз преглед на списъка на украинските морски победи показва, че повечето от руските кораби извадени от строя от украинците до момента са спуснати на вода към края на т.нар. зрял социализъм и впоследствие са периодично ремонтирани и модернизирани. „Сергей Котов“ обаче е спуснат на вода едва в началото на 2022 г., т.е. той практически е връстник на руската агресия. Той е един от шестте кораба от този клас на Черноморския флот, като два от тях все още се дострояват.
От гледна точка на сполетялата го съдба още по-любопитно е предназначението му. Той е създаден с идеята да действа като патрулен кораб и да се бори с подводници и малки надводни съдове на противника, включително и катери. С други думи – да се противопоставя и на морски дронове, т.е. на оръжието, което в крайна сметка го унищожи.
От това следват поне три извода. Първо, по време на война технологиите и новите оръжия, в които те се вграждат се развиват с невероятна скорост. Военното „вчера“ се изнизва много по-бързо от мирновременното „вчера“. Когато са проектирали корабите от този клас, руснаците може и да са си мислели, че ще имат ефикасно средство срещу всякакви „малки“ заплахи по море, но когато в рамките само на около година се сблъскват с няколко поколения невероятно бързи дронове, всеки от които е по-модерен и по-разрушителен от предишния, в един момент се оказва, че просто нямат адекватен отговор и непоправимото се случва.
Снимки: БГНЕС
Вторият извод произтича от първия – руснаците в момента (а и в обозримо бъдеще) нямат адекватен отговор на украинската дронова заплаха по море. Засега всеки път, когато са атакувани по този начин екипажите на техните кораби се опитват да се отбраняват с налично стрелково оръжие (картечници и автомати Калашников). Това, както сами се сещате, си е обречена работа. Първо, защото атаките обикновено се случват нощем, когато видимостта е силно ограничена. Второ, защото дроновете не идват по един, а на групи от до десет, движейки се на неголямо разстояние един от друг. Действат като глутница вълци нахвърляща се върху плячката си. Така дори и руските моряци да успеят да унищожат някой от тях, моментално се появява следващият. И трето, освен че се движат с изключително висока скорост, дроновете непрекъснато и маневрират защото са управлявани от оператор в реално време.
Третият извод се налага от само себе си: тази година Русия няма да може да осъществи блокада по море на украинския зърнен износ. Даже няма и да опитва. Всичко най-вероятно ще се ограничи до поредните ракетни обстрели и атаки с дронове по украинските терминали в Одеса и другите пристанища. На което, сигурен съм, в Киев от сега умуват как да се противопоставят. Защото именно патрулните кораби като „Сергей Котов“ трябваше да вършат тази работа. Но след като той вече е на дъното, други почти не са останали. Два се дострояват и въобще не е известно дали ще бъдат някога напълно боеспособни, един - „Павел Державин“ е сериозно повреден, един е в Средиземно море и няма как докато трае войната да бъде пуснат от турците да се върне обратно и само един - „Василий Биков“ засега, като че ли е в строя, но украинците отдавна са му вдигнали мерника и вече на два пъти му нанесоха сериозни повреди. А и с оглед настоящата беззащитност на флота им, руснаците едва ли ще се осмелят да изпратят в западната част на Черно море не само патрулни но и някакви други кораби.
Много често, когато прочетете новина подобна на тази за гибелта на „Сергей Котов“, отдавате това на късмета, на благоприятното стечение на обстоятелствата, на човешка грешка или на нещо друго. Всъщност никога не бива да се забравя, че успехи като тези са резултат от къртовски труд и много сериозно планиране. Всичко обикновено започва с продължително разузнаване и постоянно наблюдение, както от страна на ЗСУ, така и от страна на партньорите на Украйна, които постоянно изпращат в Киев информация получена от въздушно наблюдение и сателитни снимки. Много често руските кораби се намират в добре защитени пристанища като Севастопол, Феодосия и Керч и за да ги накарат да излязат от там украинците провеждат една, а даже и повече, въздушни атаки с крилати ракети и летящи дронове. И едва накрая, когато руските кораби се видят принудени да напуснат базата си, за да избегнат поразяване от въздуха и излизат в открито море, биват пускани и морските дронове. Най-вероятно в резултат на подобен сценарий и взаимодействие е бил „хванат в крачка“ и злощастният „Сергей Котов“.
И за да затворя тази тема, ми се иска да кажа няколко думи и за новото чудо-оръжие – дроновете. Най-актуалният в момента морски дрон на ЗСУ е MAGURA V5. Той е с дължина 5,5 метра, развива скорост от 40 до 80 км/ч. В носовата му част има експлозив с тегло около 200 кг и разбира се, се управлява в реално време по интернет като операторът наблюдава случващото се чрез видео връзка. Интернет сигналът се осигурява едновременно от две глобални световни спътникови мрежи – Starlink, доставян от Пентагона, и Kymeta – като съответните антени са инсталирани на корпуса на лодката.
Някой би попитал защо на дрона са му нужни едновременно два интернет - доставчика, още повече, че така или иначе той е камикадзе, т.е. е предвиден за еднократна употреба? Поради две причини: Първо заради надеждността, ако едната връзка откаже, веднага да се ползва другата. Второ, защото самите доставчици са различни. Starlink осигурява изключително високоскоростен интернет, но все още има “бели петна“, които остават извън обхвата му, докато Kymeta е известна с невероятното си глобално покритие и работи практически навсякъде.
Особено впечатляващ е радиусът на действие на „Магурите“ – до 800 км, което означава че не само Крим, но дори и Новоросийск е вече в зоната на поражението им. Това също така показва къде е най-сигурно за все още непотопената част на руския флот да намери надеждно убежище, за да е извън обсега на украинските оръжия – в кавказките пристанища Туапсе, Сочи и Сухуми.
Бъдете сигурни, че MAGURA V5 далеч няма да е последната дума в развитието на морските камикадзе дронове. Отсега се говори, че ще бъде усилено челното им брониране, за да бъдат по-трудни за унищожаване от руските екипажи. Появи се също така информация, че в обозримо бъдеще на лодките ще бъдат поставяни и оръжия за дистанционно поразяване, т.е. дроновете първо ще разстрелват целта от разстояние, а след това ще я довършват взривявайки се в нея. Също така не след дълго очаквам да чуем или прочетем, че морските безпилотници са „поумнели“ и вече ползват елементи на изкуствения интелект. А иначе най-належащият технически проблем, който украинските инженери трябва разрешат в обозримо бъдеще е трисекундното забавяне при получаването на сигнала от камерата към оператора управляващ камикадзето. Не е много, но понякога и една секунда дели успеха от неуспеха.
- Бъдещето е тяхно
Ако се замислим, без да го осъзнаваме, ставаме свидетели на поредната техническа революция. Сега този тип дронове се използват предимно за военни цели и то най-вече от Украйна. Рано или късно безумната война, разпалена от Путин, ще свърши. За украинските военни и цивилни специалисти занимавали се с производството и управлението им в реални бойни условия ще се отвори работа в цял свят.
„Сергей Котов“ струва около 65 милиона долара и се нуждае от 80-членен екипаж. MAGURA V5 струва по-малко от 300 000 долара и се нуждае само от един оператор. Поддръжката на двата морски съда е в подобни пропорции. Единият се нуждае от сух док за ремонт и голям брой различни тесни специалисти, другият най-вече от надежден хангар за съхранение и помещение с високоскоростен интернет. Освен това един кораб флот не прави. Нужни са доста, различни по размер и функции, което на практика означава, че действително великите морски сили и за в бъдеще ще се броят на пръстите на двете ръце.
Това обаче не означава, че по-малките държави вече ще се чувстват толкова беззащитни откъм атаки от морето. По примера на Украйна те със сигурност ще заложат много на придобиването и разработването на собствени дронови флотилии. Отбранителните им възможности допълнително ще бъдат засилени с противокорабни ракети подобни на тези потопили крайцера „Москва“ преди две години недалеч от Одеса.
Сигурен съм че върху подобна морска отбранителна стратегия денонощно се трудят в Тайван, където живеят под постоянната заплаха да бъдат атакувани по море от „големия брат“ Китай. По стъпките на Украйна вероятно ще тръгнат и много от по-малките европейски държави с морска ивица, включително и България. Украинският опит ще бъде детайлно изучен и в цяла Южна Америка, както и в по-мъдрите държави в Африка, Близкия Изток и Азия. Като че ли ще бъде излишно да ви убеждавам, че случилото се в Черно море е вече много внимателно анализирано и ще бъде внедрено във флотовете на големите морски сили, включително и Русия. Те, освен че рано или късно ще пристъпят към създаването на собствени дронови флотилии, ще отчетат събрания до момента опит при усилването на отбранителните възможности на собствените си надводни сили, за да не могат съдовете им да бъдат потапяни с такава лекота. И тук не става дума само за евентуални бъдещи войни. Все пак не бива да забравяме, че радикални и терористични организации с достъп до море също гледат какво се случва в момента с руския Черноморски флот и може в един момент да опитат да го приложат срещу някой голям "империалистически" кораб.
С риск да прозвуча като Жул Верн, ще акцентирам и върху евентуалното невоенно приложение на морските безпилотни апарати. Това, може би ще ви се стори леко смахнато и научнофантастично, но се замислете колко много от предметите които ползваме в ежедневието си първоначално са имали чисто военно предназначение.
И така, четирите най-перспективни сфери на приложение на морските дронове сега и в обозримо бъдеще са:
Наблюдение на околната среда: Малки дронове за еднократна употреба могат да се използват за събиране на данни за качеството на водата, нивата на замърсяване или за наблюдение на застрашени морски видове. Те могат да имат достъп до отдалечени райони или опасни среди, неподходящи за управляеми от човека кораби.
Търсене и спасяване: Безпилотните морски апарати могат да бъдат разгърнати бързо за търсене на изчезнали хора или кораби в беда, особено в обширни райони. Това, че са предвидени за еднократна употреба може да бъде изгодно в ситуации, в които изтеглянето на дрона може да бъде трудно или рисковано.
Инспекция на инфраструктура: Тези дронове могат да се използват за подводни инспекции на тръбопроводи, нефтени платформи или други потопени структури. Тяхната маневреност и еднократна употреба може да са подходящи за достигане до затворени пространства или опасни среди.
Мерки за борба с пиратството: Могат да се използват автономни дронове за възпиране или наблюдение на потенциална пиратска дейност в стратегическите морски пътища. Въпреки това ще са необходими внимателен подход, международни споразумения и протоколи за действие, за да се избегне ескалация и да се осигури отговорната им употреба.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
