Студентите у нас продължават да намаляват

Броят на студентите в България продължава да намалява. Това показва изследване на Министерството на образованието и науката. Според данни на рейтинговата система на висшите училища у нас, през 2020 г. броят на студентите е с 18% по-нисък от 2013 г.

В 16 направления спадът е с над 40%. Сред тях попадат и две от трите най-масови професионални направления - „Икономика“ със спад от 41% спрямо 2013 година и „Администрация и управление“ със спад от 45%.

В същото време за последните 7 години в 13 направления има увеличение на броя на студентите, като в 8 от тях увеличението е с над 30%. Най-голямо увеличение на броя на студентите има в направленията „Медицина“ (108%), „Военно дело“ (59%), „Стоматология“ (52%), „Педагогика“ (42%), „Национална сигурност“ (38%), „Здравни грижи“ (37%) и „Театрално и филмово изкуство“ (35%).

Това обаче са и специалностите с най-голям брой чуждестранни студенти.

Висок остава процента на чужди студенти и в още три специалности. Данните на министерството на образованието показват, че общо чуждестранните студенти у нас са 8% от всички студенти.

Петте най-масови професионални направления през 2020 година са „Икономика“ с 30 916 действащи студенти, „Педагогика“ (15 388), „Администрация и управление“ (13 373), „Медицина“ (12 434) и „Комуникационна и компютърна техника“ (8 316).

За първи път в Рейтинговата система направление „Право“ със 7331 действащи студенти отпада от петте най-масови професионални направления и се нарежда на 7 място, включително и след направление „Информатика и компютърни науки“, в което се обучават 7913 действащи студенти.

През 2020 година професионално направление „Педагогика“ измества „Администрация и управление“ като второто най-масово професионално направление в страната.

През пролетта на 2020 година най-много студенти са се обучавали в СУ „Климент охридски“ – над 19 200, следван от УНСС с около 18 960 действащи студенти и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с около 16 000 студенти.

Данните в новото издание на Рейтинговата система, което е десето по ред, показват, че през последните 7 години броят на студентите по медицина в България се е удвоил от около 6 000 през 2013 година до близо 12 500 през 2020 година. Повече от половината от тях обаче са чужденци.

Общо във всички професионални направления, които подготвят кадри за сектора на здравеопазването, включително и в направленията „Стоматология“, „Фармация“, „Здравни грижи“ и „Обществено здраве“ през 2020 година се обучават над 28 000 студенти, представляващи близо 13% от всички студенти в страната.

За сравнение, през 2013 година в тези професионални направления са се обучавали малко над 19 000 студенти, представляващи едва 7% от студентите в страната.

В частни висши училища се обучават 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалното направление „Театрално и филмово изкуство“ - над 69%.

23 български висши училища предлагат обучение в 88 съвместни програми с чуждестранни партньори, в които през пролетта на 2020 година са се обучавали близо 3400 студенти.

На фона на икономическите ефекти от пандемията, свързана с разпространението на COVID-19, делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години се покачва до 2,8% през 2020 година при ниво от 2,2% през миналата година. Това е най-високата безработица, регистрирана сред завършилите от 2017 година насам.

В началните етапи на пандемията през 2020 година останалите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват.

Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада до близо 19% през 2020 година от над 25% през 2014 година. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до близо 51% през 2020 година от под 46% през 2014 г.

При работещите магистри през 2020 година този дял е 62%, докато при бакалаврите е 37%.

Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1373 лева през 2020 година при нива от 1297 лева през миналата година и от едва 867 лева през 2014 година. Цитираните данните за реализацията на завършилите са взети към края на февруари 2020 година с цел да се избегне ефектът от административно наложените ограничителни мерки върху определени сектори на икономиката в условията на пандемията от COVID-19.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“.

Над 90% реализация на позиция, изискваща висше образование, за първи път се наблюдава и сред завършилите направление „Теория и управление на образованието“. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите „Туризъм“ (21%).

Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“ и „Комуникационна и компютърна техника“. За поредна година най-високи доходи в страната получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията „Медицина“ (5,56), „Фармация“ (5,50), „Стоматология“ (5,49), „Математика“ (5,40) и Филология (5,22). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направление „Животновъдство“ (4,24). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 4,96.

В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2020 година СУ „Климент Охридски“ се класира на първо място в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение. Техническият университет - София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, в които подготвя студенти. Медицинският университет - София е първи в 4 направления от общо 5, застъпени във висшето училище.

Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления.