Тристранният съвет не постигна съгласие по бюджета - какви са различията между социалните партньори?

Тристранният съвет не постигна съгласие по проектобюджета, предложен от служебното правителство. Министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров коментира, че предложенията на синдикатите и работодателите по план-сметката изискват провеждане на конкретни политики, за които служебното правителство не може да поеме отговорност.

Социалните партньори обсъдиха проектобюджета за 2023 година, както и проектобюджетите на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса.

"Не постигнахме съгласие по нито един от предложените проекти. В предложенията на социалните партньори се съдържаха предложения, свързани с промяна на един или друг параметър и провеждане на една или друга политика. А ние от служебното правителство поддържаме тезата, че това е отговорност на стабилно мнозинство в Народното събрание и редовен кабинет. Поради тази причина законопроектите са в този вид", каза Лазаров.

Въпреки това проектобюджетът гарантира социалните права на гражданите и предвижда увеличение на пенсиите с 12% от 1 юли, изтъкна Лазаров.

Няма съгласие за Бюджет 2023 в Тристранния съвет

Работодателите не одобриха план-сметката заради твърде високия дефицит - повече, отколкото може да се допусне за една страна, която е тръгнала към еврозоната, коментира председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов. Според тях планираното 10-процентово увеличение на заплатите в публичния сектор във ведомствата, където не е имало повишение през миналата година, не е приемливо.

"Нека се обмислят икономии, оптимизации и усъвършенстване с цел да се намали разходната част, да не се теглят допълнителни задължения и увеличаване на държавния дълг", призова той.

Синдикатите също не са доволни от предвиденото увеличение на заплатите в бюджетния сектор, но не заради разходите, свързани с него, а защото смятат, че е недостатъчно.

Според КНСБ в бюджета има потенциал за едновременно увеличаване на доходите и намаляване на дефицита при добро бюджетно планиране и политическа воля.

"Изготвили сме подробно становище за всеки един сектор, за всяко едно министерство - къде има недофинансиране. И искаме държавата да се върне там. А държавата е конят, който дърпа каруцата. Каруцата се клати от година и половина, не защото върви напред, а защото стои на едно място. Моят апел към 49-ото Народно събрание е да чуе исканията за политика по доходите", каза Любослав Костов от КНСБ.

От КТ "Подкрепа" настояват за ръст на заплатите в бюджетния сектор с 15 - 30%. Предлагат въвеждането на 10% ставка по данък дивиденти, а не както е сега 5%. Настояват и за прогресивно подоходно облагане и необлагаем минимум върху минималната заплата. Според тях минималното възнаграждение трябва да се вдигне на 850 лв.

"Разбираме, че за служебното правителство е некомфортно да предлага политики, които не може после да изпълни, но България се намира в такава ситуация, че са необходими спешни мерки и политики сега", каза Валери Апостолов от КТ "Подкрепа".

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова уточни, че към проектобюджета има предложени мерки, които да доведат до сваляне на дефицита до 3% при наличие на политическа воля от страна на 49-ото НС.

"Проектът на бюджета е огледало на политиките и решенията, приети от предходните народни събрания и които оказват отрицателно влияние както върху приходната, така и върху разходната част на бюджета", каза Людмила Петкова, заместник-министър на финансите.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube