В началото на новия ЕП: Разходите за живот са основна грижа на европейците

Европейският парламент публикува днес ново проучване на Евробарометър, в което се разглежда поведението на гражданите на ЕС при гласуването на европейските избори и основните им приоритети. Нарастващите цени и разходите за живот (42%) и икономическата ситуация (41%) са основните теми, които са мотивирали европейските граждани да гласуват на европейски избори през юни тази година. Една трета от гласоподавателите (34%) заявяват, че международната ситуация е била тема, която ги е насърчила да гласуват, като подобен дял споменава като причина защитата на демокрацията и върховенството на закона (32%).

Българските респонденти също са посочили нарастващите цени и разходите за живот (56%) и икономическата ситуация (53%) като основни теми, които са ги мотивирали да гласуват на европейските избори. Темата за социалната закрила, благосъстоянието и достъпа до здравеопазване (41%, при 24% средно за ЕС) е посочена на трето място по важност като мотивиращ фактор от българските гласоподаватели, следвана от темата за международната ситуация (35%) и за защитата на демокрацията и върховенството на закона (24% с 8 процентни пункта по-ниско от средното за ЕС).

Респондентите, които не са гласували, също споделят, че разходите за живот (46%) и икономическата ситуация (36%) биха могли да ги мотивират да участват в изборите. Подобни са резултатите в България където гражданите, които не са гласували посочват разходите за живот (40%) и икономическата ситуация (38%) като водещи теми, които биха ги мотивирали да гласуват на европейските избори.

Подкрепата за ЕС остава висока въпреки икономическите проблеми. Резултатите от проучването показват, че гражданите са оптимистично настроени за бъдещето на ЕС (65%) и че продължават да имат положително отношение към Съюза (48%), като само 16% заявяват, че имат негативно отношение. Българските респонденти също споделят оптимистични нагласи за бъдещето на ЕС (60%), като резултатите относно положителна (51%) и негативна (19%) представа за ЕС леко надвишават средните за Съюза. Членството в ЕС също се възприема положително от европейските граждани.

Седем от всеки десет европейци (70%) смятат, че страната им се е възползвала от членството си в ЕС — ниво, което остава постоянно през последните години. Националните резултати по този показател сочат, че 53% от българските респонденти са съгласни, че членството в ЕС има полза за страната им, като това е най-ниският резултат в ЕС, следван от Австрия (58%), Франция (58%), Италия (63%) и Чехия (63). Проучването показва четири основни фактора защо членството в ЕС се счита за ползотворно: засилено сътрудничество между държавите членки (36%), защита на мира и укрепване на сигурността (32%), приносът на ЕС за икономическия растеж (28%) и създаването на нови възможности за работа (24%).

Делът на българските граждани, които посочват създаването на нови възможности за работа (47%) като водеща причина, поради която членството в ЕС се счита за полезно, е значително по-висок от средния за ЕС (24%), като по този показател страната попада в една група с Хърватия (51%), Словакия (44%), Унгария (40%) и Литва (40%). Следващите по важност фактори за българските респонденти са засиленото сътрудничество между държавите членки (28%), защита на мира и укрепването на сигурността (26%) и подобряване на стандарта на живот (21%) и приносът на ЕС за икономическия растеж е по-малко изявена причина (20%).

Доверието в европейската парламентарна демокрация е особено високо в началото на десетия парламентарен мандат на ЕП: 42% от гражданите имат положителна представа за Европейския парламент — най-високият регистриран досега резултат за този показател. Нагласите в България са над средните за ЕС, като 48% от респондентите имат положителна представа за Европейския парламент.

Европейците потвърдиха подкрепата си за демокрацията в ЕС по време на изборите за Европейски парламент през юни. Избирателната активност от 50,74% е най-високата за последните 30 години, и подобна на тази от европейските избори през 2019 г. Тя се е увеличила в 16 от 27 държави в сравнение с европейските избори през 2019 г. Това че гласуването има значение, се потвърждава и от 56% от гражданите, които са съгласни, че гласът им има значение в ЕС — увеличение от 8 процентни пункта в сравнение с февруари/март 2024 г. (48%). Сравнително по-нисък е делът на българите, които смятат, че гласът им има значение в ЕС (42%), като избирателната активност в страната е значително по-ниска от средната за ЕС (33,78%), с един процентен пункт по-висока от предходните избори през 2019 (32,64%).

Анализът на това проучване на общественото мнение показва също така, че гласуването на европейските избори се превръща в навик за много граждани. На въпроса защо гласуват, 46% от гласоподавателите заявяват, че винаги го правят, 42% - че това е техен дълг като граждани, а 20% споделят, че искат да подкрепят политическата партия, чиито политически възгледи са близки до техните. Сред българските анкетирани, 39% споделят, че винаги гласуват, 38% заявяват, че да гласуват е техен граждански дълг, а 26% гласуват, за да подкрепят политическата партия или кандидат с подобни възгледи. Решението на гласоподавателите за кого да гласуват на изборите за Европейски парламент през 2024 г. се е основавало главно на това колко близки са били предложенията на партиите до техните идеи и ценности. Предложенията на дадена партия как ще се справи с определени европейски въпроси са най-честата причина да бъдат избрани по време на изборите, посочват 47% от гласоподавателите (+4 процентни пункта в сравнение с 2019 г.). Българските гласоподаватели са гласували основно партията, за която гласуват обикновено (51%), докато влиянието на това, предложенията на партиите по национални въпроси (43%) и по европейски въпроси (40%) да бъдат сходни с техните виждания и ценности, остава на по-заден план.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News