В Пловдив отбелязаха 186-годишнината от рождението на Левски

С поклонение пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика и полагане на венци и цветя в Пловдив беше почетена 186-ата годишнина от рождението на Апостола на свободата. Слово за делото и живота на великия българин произнесе журналистът от БНТ-Пловдив Владислав Севов, носител на Награда "Пловдив" в раздел "Журналистика" за 2022 г.

В Карлово е кулминацията на тържествата по случай рождението на Васил Левски

"Обръщам се към Вас с надеждата, че днес ще празнуваме. Повече радостно и чистосърдечно, отколкото със строгостта на официалното честване. Защото празнуваме раждането на най-почитания деятел от националнореволюционния ни именник, а и вероятно най-почитания от всички българи въобще. Празнуваме историческото достойнство да имаме в пантеона си архетип на единението. Празнуваме сполучливото скачване на история и предание, които извайват идеал – митологизиран, но и безспорен. Празнуваме възможността да изричаме анафорично „празнуваме“, без предубеждения.

Да се вживеем в това единствено предимство на днешния ден пред безспорния му по-мощен събрат през февруари. Мнозина виждат парадокс в по-внушителното честване на деня на смъртта, но то вероятно е последование на вековните наредби за почитане на безсмъртието. Както в християнския календар големите тържества в почит на мъчениците са именно дните на тяхната физическа смърт – на тяхното успение (дума, чието звучене препраща едновременно към заспиване, но и към успяване по пътя към вечен живот). И на двете дати, в изразите на памет за Апостола, сме призвани да припомняме градивни и приобщаващи завети.

Едва ли имаме друг исторически образ, в чието наследство с такава плът да присъства идеята за единение, посочи журналистът.

"При Левски, разбира се, тя тръгва от най-прагматични устои – единството е самосъхранително за първия ни истински строен революционен план през Възраждането – отвъд разпилените четнически погроми и отвъд покорността пред външни сили. Единението в тази апостолска мисия е уставно изтъкнато, но и ярко изричано като кредо в писма, записки, разговори... Опоетизирано после в сентенциите, изведени от там, много от които знаем от невръстни. Ето така Левски става покровител на мечтаната сплотеност. Както и на много други достойнства, но като че ли това е днес най-насъщното. И лично аз с тази мисъл ще положа днес букета си под неговия образ, така подобаващо разположен в полите на централния пловдивски хълм.

Неговото водачество в народностното съзнание е феномен, който изумява. Със сигурност много българи безусловно го поставят в челото на списъка с национални герои, без да могат да обяснят точно защо. Скоро си говорихме със спътници по един културен маршрут, че много семейни истории препредават някаква лична съпричастност към Левски и даже често посочват конкретно място на укриването му в някоя стара фамилна къща. Толкова са много тези места, че Апостола не би смогнал да ги обиколи, даже ако беше живял два пъти по-дълго. А самият той явно също е вярвал в силата на сказанието, на творчеството...

Левски за нашия народ е и реалност, и песен, с които можем да местим камъни. И ако не запращаме тези камъни едни срещу други, може и в съвременността да се роди пример за голям съвместен градеж."

Цялото слово можете да видите тук

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube