Възможна ли е Европа без граници след COVID-19

Днес се навършват 35 години от подписването на Шенгенското споразумение, довело до премахването на граничните и митнически проверки в по-голямата част на Европа. Заради мерките срещу коронавируса обаче, част от държавите от ЕС посрещнаха годишнината със затворени граници.

На 14 юни 1985 г. корабът "Принцеса Мари-Астрид" акостира в селцето Шенген на река Мозел в Люксембурт. От него слизат дипломати от Гермация, Франция, Белгия, Нидерландия и Люксембург. Петимата подписват споразумение за бъдещо премахване на граничния контрол. По-късно този документ ще постави началото на Шенгенското пространство.

Днес в река Мозел, където някога е спрял кораба, има знак. Той показва, че тук се събират границите на три държави - Германия, Франция и Люксембург. Граници, които за едно цяло поколение европейци вече не са физически, а само символични. Или поне така беше до появата на коронавируса.

Сара Хименес е истински гражданин на Европа - родена през 1993 г. в Люксембург в семейството на италианка и испанец. Учи икономика в Брюксел, говори пет езика и през ваканцията работи в музея на Европа в Шенген.

Сара Хименес - студентка от Шенген: За мен като млад човек беше много странно, че границите се затвориха. Само от разказите нашите баби и дядовци и на родителите ни знаем, че навремето пресичането на граница е отнемало много време, че е трябвало дълго да чакат и да си показват паспортите. Изведнъж, преди няколко седмици, когато Германия реши да затвори границите си, всичко това се върна. За мен Шенген и Европа означават преди всичко свободно движение на хората. Затова беше толкова жалко, че границите изведнъж се затвориха и не можехме да пътуваме в другите държави.

Да пътуваш в други държави за хората в Шенген означава просто са преминеш през моста или да извървиш половин километър по главната улица.

Кметът Мишел Глоден казва, че жителите са били сериозно притеснени, когато след затварянето на границите заради коронавируса на моста, който ги свърза със съседната германска община Перл, се появили германски войници с автомати. В знак на протест срещу затварянето на граници по време на карантината няколко люксембургски общини сред които и Шенген, свалили наполовина европейските си флагове.

Мишел Глоден - кмет на Шенген: Беше много странно, защото когато живееш в Шенген, си свикнал всекидневно да преминаваш в Германия или Франция. Хората вече дори не се замислят "В коя държава съм в момента - в Люксембург, Германия или Франция". И изведнъж, за една нощ границите се затвориха. Това е много тягостно чувство.

Синът на Мишел Глоден учи в училище, което е създадено и се финансира от три държави едновременно.

Мишел Глоден: Лицеят "Шенген" се намира отсреща, в германския Перл, но е създаден от съвместно от Германия, Франция и Люксембург. За нашия регион той въплъщава Европа, това е Европа във всекидневния ни живот. От десетгодишна възраст децата започват да си създават приятели от другите две държави. За бъдещото им развитие, за развитието на нашия регион това е просто прекрасно.

През март, в началото кризата европейските държави побързаха да затворят границите си, без координация помежду си и без да слушат какво казва Брюксел.

Урсула фон дер Лайен - председател на Европейската комисия: На определени граници имаме хиляди километри опашки, хората чакат повече от 24 часа. Много хора не могат да се приберат в къщи, а камионите с лекарства, основни продукти и храни са блокирани.

В разгара на карантината един журналист решава да пропътува с кола разстоянието между Брюксел до Милано. Тейн Саде търси отговори на няколко важни въпроси. От по-прагматичния - ще има ли туристически сезон през лятото, до по-сложния - какви поуки трябва да си извлече Европа от кризата с коронавируса.

Тейн Саде - журналист NRC Ханделсблат, Нидерландия: Целта ми беше за видя какво става в това наше безмитно свободно Шенгенско пространство. Исках да видя какво става по границите, как ще изглежда туризма това лято. Ще отворят ли ресторантите, плажовете, можеш ли нормално да отидеш на къмпинг, например.

Навсякъде журналистът среща угрижени и ядосани хора. Заради липсата на координация и яснота какво следва от тук нататък. Опасенията са, че хаосът ще продължи. Въпросът, който често му задават е защо Брюксел не се намесва по-категорично.

Тейн Саде: Тази криза показва, както беше и при кризата с мигрантите, че когато става дума за въпроси, свързани със здравеопазването и вътрешната сигурност, тогава Брюксел официално няма думата. Това са въпроси, за които Хага, София и останалите столиците сами решават и върху които искат да запазят контрола. Видяхме го и на практика - всяка страна избра свои правила, дисциплина и подход и това доведе до хаос. Можем само да се надяваме, че тази криза ни е отворила очите.

Европа постепенно започва да се връща към нормалността. Вътрешните и външните граници да се отварят. Но предстоят най-съществените спорове за парите за възстановяване - за размера и разпределението им.

Солидарността винаги е подложена на изпитание, когато в Брюксел заговорят за фондове. Новият план за възстановяване е свързан с взимането на общ европейски дълг, който някога трябва да бъде върнат.

Това означава, че държавите или трябва да си увеличат вноските в общия бюджет или да намалят разходите или Европа да започне да генерира собствени приходи от общи данъци, например.

Държави като Холандия не искат са плащат за възстановяването на останалите.

Тейн Саде: Проблемът е, че планът, който сега се предлага, изисква от страна като Нидерландия коренно да си промени мисленето си за сътрудничеството с останалите държави. Сега планът е да се създаде един общ съюзен дълг. Може и да се сърдите на холандците, че се противят, но трябва и да се опитате и да ги разберете. Един холандец разсъждава така: Ние спестявахме и се реформирахме през последните години, италианците можеха да направят същото. Това, което сега трябва да стане, когато Шарл Мишел събере европейските лидери, е на масата да седна един холандец, един българин, един италианец, един швед и всички заедно да бъдат принудени да осъзнаят историческата си мисия и колко е спешно и важно е да надмогнат собствените си интереси.

Кметът на Шенген също смята, че Европа трябва да си извади сериозни поуки от кризата.

Мишел Глоден Надявам се, че всичко което стана, ще е добър урок за Европа, защото видяхме как държавите гледаха само собствения си интерес. А ако се замислите, Европейският съюз всъщност беше създаден, за да говори на един глас и да действа заедно именно в кризисни ситуации като тази. Този път Европа се провали, искрено се надявам да си извадим поуките.

Музеят на Европа и площадът на звездите в Шенген отново започват да се пълнят с туристи. Тук всяка държава от шенгенското пространство има своя звезда и свое запазено място.

Мишел Глоден: България все още не е член на шенгенското пространство, но се надявам, че възможно най-бързо ще бъде приета. Виждате тук около нас знамената на държавите, всяка има и своята плоча. Готови сме да направим място и за вас. Надявам се скоро да можем да ви приветстваме с добре дошли в шенгенското пространство.

В очакване и на българската звезда, Шенген се надява никога повече да бъде затварян.