Великден във фургон: Как посрещат празника хората с изгорели къщи в село Воден

За празника се готвят и хората, които останаха без домове заради природни стихии. Опустошителните пожари миналото лято оставиха няколко семейства без покрив над главите им. С едно от тях ви срещаме днес - за Великден във фургон и надеждата. След опустошителните пожари миналото лято, по Коледа ви разказахме за семействата в село Воден, които посрещнаха празниците във фургони, но с надежда – защото държавата отпусна средства за възстановяване на домовете им. Сега, по Великден, се връщаме там, за да видим какво се е променило и докъде е стигнало строителството.

През лятото огънят отне дома им, но няколко седмици по-късно съдбата им донесе най-ценния подарък - малкия Ники. Осиновеното момченце, което върна надеждата в сърцата и им припомни, че могат да мечтаят.

Даниела Николова, майка на Ники: "Живеем за него. Сега вече проходи, годинка и три месеца, сега на 28-и ще направи годинка и четири. Най-вече да сме здрави, то като има здраве, другото се постига. Да няма вече такива лоши бедствия."

Семейството все още живее във фургон. Ще посрещне Възкресение скромно, но изпълнено с вяра, че по-добрите дни предстоят.

Даниела Николова, майка на Ники: "Сега ще направим козунаци, ще боядисаме яйца. Ще боядисаме на Никито една червена точка за здраве. Купих му поставка за яйца, да му украся поставката, да си има и той поставка, да не е лишен от нищо. Той ни крепи, той ни е най-голямото щастие, което дойде след пожара."

За бабата на Ники - Калинка Ковачева, споменът от ужаса на онзи ден не избледнява. Мъката ѝ е жива, а тревогата не си отива:

"От този пожар такъв стрес получих – нито разсъждавам, нито мога да кажа имената на хората. Толкова съм стресирана. Много е трудно, много е тежко, има още ремонти по къщата. И така. Ще стане, ама кога ще стане?"

Страхът също е там - наред с притесненията за идващото лято и ненаучените уроци.

Калинка Ковачева, баба на Ники: "Искам вече да свърши лошото тъй вече да мине. Да си влезнем в къщата и дано да няма повече пожари. Просто се страхуваме, защото много е голяма пак тревата по улиците, покрай асфалта и ако пламне това нещо, пак ще изгорим. Все това си мисля."

Единствената утеха за баба Калинка е малкият ѝ внук. Ники, който все по-уверено стъпва наоколо. В близост до фургона е и новият им сглобяем дом. Мястото, в което семейството се надява да го отгледа.

Даниела Николова, майка на Ники: "Къщата... трябва вече да сложим гипсокартона, мазилката е направена отдолу, балатум и да се настаняваме. ВиК-то да пуснем. Обзавеждане от общината, които ни отпуснаха 2500 лева, мебелите са в Ямбол във фирмата, още не сме ги взели, защото няма къде да ги сложим."

Въпреки липсите, фамилията е готова да посрещне Великден. С боядисани яйца и тиха благодарност. За Ники, който осмисля празника дори между ламаринени стени. И за усмивката му, която кара болката да отстъпва, а чудесата да се случват. Точно навреме.