Виктория Стойчева: Ако мога да се върна назад, не бих поела по друг път

Виктория Стойчева е една от най-добрите български баскетболистки. След края на сезона 2021/2022 тя прекрати състезателната си кариера.

Започва да се занимава с баскетбол в родния Сливен, когато е на 11 години. Играе за отборите Тони 7, Асеновец, НСА, Берое, Левски, но най-много сезони прекарва в Монтана 2003, където се утвърждава като един от лидерите на отбора. Тя беше с голяма заслуга за успехите на тима и се превърна в любимка на публиката в града. Виктория е неколкократен шампион на страната с отбора на Монтана. Сребърен медалист с Левски.

Тази година вицешампионът на България за 2022 г. Монтана 2003 се раздели също с Димана Георгиева и Христина Цонкова.

Виктория Стойчева дебютира в националния отбор на 15.06.2014 г. в мача България - Израел. Споделя, че се чувства отлично на поста плеймейкър. Ш

Със сигурност 167-сантиметровият плеймейкър ще липсва и на националния ни отбор жени, на когото този месец предстоят квалификации за Евробаскет 2023.

В специално интервю за БНТ, Виктория казва, че ако реши да се завърне на терена като състезател би го направила единствено за любимия Левски. В момента е треньор на момичета в столичния Септември. Работи заедно с Борислава Мандур, която я привлича в клуба и с още едно известно име
в баскетбола Теди Буков.

-Виктория, ако трябва да се представиш в едно изречение, какво би било то?
Позитивна, всеотдайна и страшно амбициозна личност.

-Смяташ ли, че си родена да побеждаваш, носейки името Виктория?
Сигурна съм, че съм родена да побеждавам, не се предавам пред нищо. Както казва мама "нещата винаги ти се получават, но по най-трудния начин", явно такъв ми е късметът. Знам че винаги има начин, стига да искаш. Не само името ми, но и характерът не ми позволят да се предам.

-Кога започна да тренираш баскетбол и има ли някаква по-специална причина?
Баскетбол започнах да тренирам на 11 години, съвсем случайно. Първият ми треньор Ивайло Христов дойде в училището, което учих да събира деца и се записах. Всичко беше като на шега. Когато се прибрах вкъщи и казах на родителите си, че ще тренирам баскетбол бяха в шок. До тогава никога вкъщи не се е гледало баскетбол. Естествено физиката ми не предполагаше да играя този спорт, но както всичко в живота ми, нещата се получиха по трудния начин.

-Кога разбра, че баскетболът е твоето нещо?
Много бързо се запалих. Може би заради момичетата от отбора в началото, исках нон стоп да сме заедно в залата. След това амбициите ми бяха да се докажа, че мога да стана добра баскетболистка. И така се влюбих в играта.

-Когато започваше да тренираш, имаше ли големи мечти свързани с баскетбола или просто се забавляваше?
В началото мечтите ми бяха от салона в училище да отида в залата по баскетбол. Естествено след това имах идол от женския отбор в Сливен и исках да стана като нея. И така постепенно мечтите ми ставаха все по-големи, като последната беше да отидем на Европейско първенство с женския национален отбор, но не успях да я изпълня.

-Играла си за много отбори, кой е отборът, в който би отишла да играеш отново?
Левски си остава отборът, който ми е най на сърце. Винаги бих се върнала да играя за него, дори и сега. Треньорите успяха да възпитат в мен тази любов към клуба.

-Колко дълъг е пътят от Сливен до националния отбор?
Доста дълъг път съм извървяла. Тогава конкуренцията беше много голяма. В началото дори не попадах в състава за подрастващи, но това само ме амбицираше да тренирам повече и да се доказвам. В крайна сметка от моя набор професионален състезател станах само аз, което е много тъжно, защото имаше много талантливи момичета. Много труден беше преходът от старша възраст към женски отбор, което днес младите не оценяват и не разбират.

-Спомняш ли си момента, в който разбра, че си повикана в националния отбор на страната?
Спомням си, когато треньорът дойде на тренировка и каза кои момичета от отбора сме попаднали в разширения състав на националния отбор. Тогава не попаднах в 12-те за европейското, но бях решила, че ще стигна и до там. Това беше следващата ми цел. В женския национален отбор Георги Божков ме извика за пръв път и бях на седмото небе.

-Кои са хората, които стояха зад теб в кариерата ти - в клубните отбори и в националния отбор?
Разбира се родителите ми винаги са стояли зад мен и са ме подкрепяли, като изключим моментите, в които не съм била права. Бях доста труден характер, по гръб не исках да падам и със сигурност е било много трудно за треньора ми. През много перипети сме минали с Ивайло Христов, заради нрава ми, но винаги е стоял зад мен. При отиването ми в Левски Маргарита Папазова беше човекът, който винаги е знаел как да ме успокои или да ме мотивира. Стефан Михайлов, с който съм работила над 10 години също винаги е стоял зад мен. Благодарна съм,че имам такива хора в живота си.

-Смяташ ли, че си направила достатъчно като състезател и липсва ли ти играта?

Със сигурност не съм направила достатъчно като състезател, но все пак се гордея с кариерата си като баскетболистка. Честно казано ежедневието ми е толкова заето, че няма време да ми залипсва това да съм състезател.

-Защо решиш да спреш на 30 години и окончателно ли е решението ти?
Много неща ме подтикнаха към това решение, както в личен, така и в професионален план. Изведнъж се появиха толкова много причини, заради които си
направих равносметка и пренаредих приоритети си. Щастлива съм от избора си и знам, че е правилният. Вярвам, че всеки човек има път, който трябва да извърви, а
това е моят. А за това дали е краят на професионалната ми кариера като професионален спортист, мисля че да.

-Има ли още нещо, които искаш да сбъднеш, би ли се върнала отново на терена, като състезател?
Мечтите и целите ми вече са насочени в други посоки. Наистина бих искала да отида на Европейско първенство, но това може да се сбъдне и като треньор.

-Все пак на кое предложение не би отказала?
Не съм се замисляла за оферта, която не бих отказала. На този етап няма такава.

-Гардът е диригентът в един отбор, харесваше ли ти тази роля?
Плеймейкърът е любимата ми позиция във всички спортове. Ти си треньорът на терена, ти определяш ритъма на играта. Поставяла съм винаги другите пред себе си. Мислите ми бяха насочени към това как да разиграя даден състезател и как да го поставя в най-добрата ситуация.

-Има ли нещо, което си пропуснала заради баскетбола?
Пропуснала съм много празници и време прекарано със семейство и приятели, но не съжалявам. За сметка на това срещнах стойностни хора, които ще останат
в живота ми завинаги. Ако мога да се върна назад не бих поела по друг път.

-От няколко месеца си треньор на момичета в БК Септември, как се озова там?
Благодарение на президента на БК Септември Борислава Мандур започнах като треньор в клуба. Първия път когато ми предложи бях сигурна, че ще се състезавам още една година и ми е рано за тази крачка. Това беше първоначалната ми реакция, но след това помислих над цялата ситуация в живота ми и в женския баскетбол, и както вече казах решението само си дойде. Изключително съм щастлива, че започнах като треньор точно в този клуб. Няма по-подходящи хора,
с които да започна кариерата си като треньор от колектива, който създадохме тук.

-С какви очаквания влизаш в тази професия?
Много съм обнадеждена за бъдещето. Разбиранията и идеята за клуба на Борислава Мандур много ми допадат и се надявам да променят изцяло
качеството на състезателките и отношението на хората към женския баскетбол. Знам, че има какво да дам на младите момичета, затова се надявам заедно да вървим напред.

-Има ли талантливи момичета в баскетбола?
Аз съм впечатлена от 12 годишните момичета на БК Септември. Страшно талантливи, умни и работливи деца. Технически са на много високо ниво, не съм си мислела че толкова малки момичета схващат и попиват всичко толкова бързо. И когато попаднеш на такива деца и треньор като Теди Буков бъдещето е светло.

-Какво най-често те питат те?
Въпросите са им детски, което е напълно нормално. Питат ме къде съм играла, с кой номер съм играла, на коя позиция и много други важни неща за тях.

-Ако сега беше на тяхно място, какво би попитала ти треньора си?
Наистина нямам представа какво бих попитала треньора си. Може би бих задавала същите въпроси. Децата отдават важност на много странни неща.

-Кои са най-големите трудности, с които се сблъскваш вече като треньор на подрастващи?
Забелязвам, че е доста трудно да стоят концентрирани дълго време и вниманието им да бъде върху треньора и тренировката. За мен винаги най-важна е била дисциплината в отбора и много съм се ядосвала на своеволия на състезателите. Затова винаги имам забележки за нея, тя се гради от
най-ранна детска възраст.

-Това ли е нещото, което искаш да правиш занапред?
Със сигурност не си се представям в каквато и да е друга сфера. Харесва ми да съм треньор, на този етап от живота си, мисля, че това е моето нещо.

-Най-смелите ти мечти са свързани с ...?
Най-смелите ми мечти на този етап са свързани с личния ми живот. Разбира се много съм амбицирана да се уча и да се доказвам в новите начинания. Мечтая да стана добър треньор.

Автор: Вяра Илиева

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok