Опитите да се трансформира Руската федерация в национална, гражданска държава или в стабилна имперска държава се провалиха - пише Януш Бугайски в последната си книга. Тя може да бъде прочетена на сайта на фондация "Джеймстаун", където политологът от полски произход, е старши сътрудник. Той е автор на 21 книги за Европа, Русия и трансатлантическите отношения, водещ е на телевизионно предаване и коментатор за световни медии от САЩ и Европа.
Евгения Атанасова разговаря с него за процесите в Русия и отношенията на Москва със Запада.
-Г-н Бугайски, заглавието на най-новата Ви книга е "Провалената държава. Наръчник за разрива в Русия". А корицата показва как Кремъл се разпада. Изглеждате убеден, че този разрив се случва. Кое е най-силното
доказателство?
- Бих казал, че самопровъзгласеното величие на Русия е просто мит. Това е огромен мит, който рухва всеки ден със загубите, които търпи в Украйна, с условията на нейната армия, с нейното вътрешно политическото и социално положение, в което се намира. Всеки ден ставаме свидетели на това, че Русия е повече държава на Путин, отколкото истинска държава. Русия е много по-слаба, отколкото всяка пропаганда се опитва да я представи и, за съжаление, много хора на Запад бяха заблудени от идеята, че Русия е друг Съветски съюз в своя период на разцвет.
Мисля, че войната в Украйна разкри слабостите на Русия, нейните слаби места, нейните провали. Писах в книгата си, всъщност преди началото на войната. В нея е изследвана икономическата стагнация, огромна корупция, демографския спад в страната, регионални различия. Разказва за различията в богатството, за кражбите, измамите и така нататък. А всички тези неща бяха форсирани от тази война в Украйна, както и от санкциите, които бяха наложени от международната общност, които все повече засягат руската икономика. И така, към вашия въпрос, позволете ми да кажа, че това е третият етап от колапса на една империя, който започна с разпадането на Съветския блок и разпадането на самия Съветски съюз. Този процес все още не е завършен, но тъй като Путин отиде твърде далеч с Украйна, този процес на разпадане на Руската Федерация сега ще бъде ускорен.
- А какви бяха целите на Кремъл в тази масирана инвазия в Украйна? Вътрешните или международните са водещи?
- Мисля, че целите са както вътрешни, така и външни или международни. Вътрешни, защото вярвам, че по време на икономическа стагнация и нарастващите трудности за голяма част от населението, Путин искаше да мобилизира подкрепа, както направи през 2014 г. Спомнете си, когато завзеха Крим и заявиха - "Крым наш", казаха, че това е съдбата на Русия. Той опита да повтори същото в Киев, Харков и други части на Украйна, но не успя. Също така вярвам, че Путин сега, в последната част от своето президентство, не забравяйте, че той вече е бил там повече от 20 години, смята, че на него се пада тази историческа мисия да обедини тези традиционни митични славянски или източни земи на трите източнославянски народа. Знаете ли, това е част от кампанията, която Путин предприема, за да се опита да докаже, че е велик руски лидер.
Има и още нещо, а то е разочарованието от факта, че Украйна ставаше все по-успешна, че въпреки окупацията на част от нейната територия, тя се приближаваше към Запада. Тя беше ясно възприемана като западна страна. Това, от което Путин се страхува или Кремъл се страхува повече от всичко, е успешна постсъветска страна, която може да служи като модел срещу авторитарната държава, която режимът на Путин е изградил.
- С тази война Путин успя ли да укрепи властта си и да възстанови политическия консенсус в подкрепа на своя режим? Как можете да опишете статуса на федерацията и на путинизма, на който сме свидетели днес?
- На пръв поглед, ако разчитаме на проучванията на общественото мнение и пасивността, поне по улиците, на руската общественост, изглежда, че Путин има голяма подкрепа, че Кремъл има подкрепа. Вярвам, че тази подкрепа, обаче, може в момента да е широка, но не е много дълбока. Тази ситуация може да се промени за една нощ. Ние също забелязахме как при промяна на държавната пропаганда в зависимост от това кой е главният враг на Русия, и общественото мнение се променя веднага. Така че не бих разчитал много, на това, което показват обществените проучвания по този въпрос. Мисля, че много по-важна е тази тиха опозиция или съпротива, която смятам, че ще расте с увеличаването на руските загуби в Украйна. Не забравяйте, че числата са зашеметяващи.
Руснаците са загубили някъде между 60 000 и 90 000 войници, които са загинали. Това означава, че три пъти повече са ранените и небоеспособните. Това е най-голямото поражение на Русия след първоначалното поражение на СССР от нацистка Германия през 1941г. По-голямо е от Афганистан, Сирия и всички други конфликти, взети заедно. Това има огромно отражение върху руското общество и мисля, че ще доведе до нарастваща съпротива. Вече започваме да виждаме признаци за това. Тези събития се случват в момент, в който икономиката започва да затъва и на хората им е много по-трудно да поддържат жизнения си стандарт.
- Знаем, че в миналото идеологията и репресиите са помогнали да се запази целостта на държавата и да се укрепва върховната власт, но днес изглежда, че няма достатъчно привлекателна идеология. Какъв е най-вероятният политически изход от тази ситуация? Ще управлява ли Путин до 2036г.?
- Да, това са два въпроса. Що се отнася до идеологията, бих казал, че в момента тя е много еклектична. Очевидно не се основава на марксизма, ленинизма и пролетарския интернационализъм, които се оказаха пълни провали. Тя се основава на държавата като велика сила - Силата на руската държава. Лансира се идеята, че Русия е равна на САЩ и Китай. Тя се основава на този анти-западен дух, утвърждава тезата, че Русия е много традиционно, силно религиозно общество, което, разбира се, е абсолютна глупост, ако погледнете статистиката за ходенето на църква, за абортите, за семейните разводи и за насилието срещу жените в руското общество. Това са пълни глупости. Освен това се основава на панславизма - на идеята, че три славянски народа са една нация, което, разбира се, е огромен мит, защото всъщност най-старата част от това славянско семейство са украинците, които доказват и възвръщат своята история и своята идентичност, която до голяма степен Русия им е откраднала.
Колкото до втората част от вашия въпрос - колко дълго ще издържи Путин... Не мисля, че той ще издържи до 2036г. Не мисля, че дори може да изкара докрай сегашния си мандат, който, както всички знаете, изтича през 2024г. и той изкуствено уреди да го продължи с още два мандата. Не мисля, че Путин ще се задържи толкова дълго на власт, защото дотогава Русия ще бъде победена във военно отношение, ще бъде притисната много силно икономически и хората ще се обърнат навътре срещу силите, които са ги довели до това бедствие.
-Голям ли е ефектът от санкциите? Как икономическите трудности влияят на регионалната изолация? Виждате ли потенциал за социални експлозии на места, където хората понасят цената на войната и санкциите?
- Да, определено. Мисля, че има нарастващ натиск върху икономиката. Все още не сме видели окончателните резултати. Икономиката все още се държи заради големите приходи от продажба на енергия - от продажбата на нефт и газ. Цените им бяха високи, но ще започнат да падат, особено когато Европа се отдалечи от руската енергия, а Китай и другите страни започнат да искат значителни отстъпки от енергийните доставки. Потребителите ще търсят тези суровини другаде, от други източници. Различни видове натиск от икономически санкции също ще станат по-очевидни - като недостиг на технологии, финансиране, проблеми с веригата за доставки - вече сме ставали свидетели на много от тях, на невъзможност дори да се произвеждат оръжия. Видяхме колко зависими са руснаците от компоненти от Запада и от други страни, дори включително Китай, които сега няма да могат да си набавят. Така че Русия няма да може да произведе дори оръжията, които изразходват във войната в Украйна в момента. И в отговор на въпроса Ви, социалният натиск ще продължи да нараства и ще има някои регионални вълнения. Вече започваме да виждаме това в някои от републиките - в Дагестан и други места и ще се разпространи в цялата страна. В един момент регионалните лидери, и аз говоря за това в моята книга, ще трябва да решат дали са на страната на имперската, експлоатираща ги Москва или на страната на собствения си народ. С други думи, голяма част от ресурсите на различните региони, които са присвоявани от Москва, ще трябва да си останат в републиките. Републиките ще искат да си запазят някаква икономическа база за препитание, но това е валидно и за богатите региони на Русия. Мисля, че това е нещо, което трябва да се следи внимателно, връзката между Москва и, не забравяйте, 83 много различни републики и региони в страната.
- Миналата седмица Владимир Путин предложи 2025г. да бъде обявена за година на единството в борбата срещу нацизма в ОНД в чест на 80-ата годишнина от победата във Втората световна война. Нуждае ли се от платформа за укрепване на ОНД? Възможно ли е?
- Не, аз не смятам, че Русия може да укрепва международни съюзи. Ние видяхме миналата седмица, че ОНД умира, това е едно толк шоу, но то дава възможност дори на президента на Таджикистан, президента Рахмон да се оплаче срещу руското господство, за опитите да пресъздаде Съветския съюз, Руската империя. Така че Русия няма съюзници, тя има клиенти и има зависими държави, които все повече се възмущават от контрола на Москва и с отслабването на Русия, те ще стават все по-смели в това да демонстрират своята независимост.
- Пишете, че Русия е тест за Запада. Изглежда, че Западът има своите страхове от държавния колапс на Русия. Такова събитие със сигурност ще има голям резонанс. Как бихте коментирали това?
- Мисля, че в Запада има много страх от това, както имаше преди разпадането на Съветския съюз. Тогава се страхувахме, че по някакъв начин това ще доведе до хаос, световна война, ядрени оръжия, но нищо от това не се случи. Всъщност Съветският съюз се разпадна по доста по-мирен начин от Югославия. Въпреки това мисля, че в този колапс в Русия ще има вътрешно насилие, независимо дали е провокирано от Москва, дали е срещу Москва, дали е между някои етнически групи, някои републики, които се бият за граници. Мисля, че ще бъде смесица от югославския и съветския сценарии. Може би в даден момент Москва може да се опита да изнесе този конфликт в съседните страни, но не мисля, че ще успее и не мисля, че ще искат да предизвика някакъв вид конфликт с НАТО. Президентът Байдън и други лидери на НАТО показаха много ясно, че всяко руско нахлуване на територията на Алианса ще бъде още по-голямо бедствие за Русия.
- Москва разполага ли все още с достатъчно военни инструменти, за да бъде заплаха за своите съседи и международната общност? За какво трябва да бъде подготвен Западът?
- Мисля, че може да има провокации, но не очаквам някакъв голям военен ход от страна на Москва. Вижте колко е слаба срещу Украйна! Да предизвика страна като Полша ще бъде катастрофа за Русия или дори някоя от прибалтийските държави, те много скоро и много бързо ще потърсят помощ от НАТО. Мисля, че Русия може да се опита да създаде някоя ситуация за отвличане на вниманието, те са много добри в това, някакво маскиране, някакъв конфликт, някаква провокация някъде, но като цяло те ще бъдат толкова съсредоточени върху вътрешните си проблеми, вътрешната си имплозия, че няма да има толкова голям ефект. Въпреки това, аз все още смятам, че трябва да се подготвим за най-лошото и всички страни от НАТО трябва да бъдат много по-мощно въоръжени, отколкото са сега.
- И накрая, как може страна като България, която беше в орбитата на Русия десетилетия наред, да се защити от проникващо руско влияние в наши дни?
- Мисля, че има редица неща, които България може да направи и трябва да направи. Тя трябва да гледа към съюзниците си от НАТО, като Полша, като прибалтийските държави, като Чехия. Трябва да ограничи своята енергийна зависимост, да елиминира руската дезинформация, особено в медиите, които имат за цел да настроят българските граждани срещу Запада. Трябва да изкорени корумпираните руски пари от своята политическа система и икономика и най-вече да обясни на обществеността какъв е нейният залог във войната в Украйна. Когато Русия започне да се разпада, България трябва да бъде част от Западния съюз. Тя трябва да бъде част от алианса, който управлява и се възползва от последиците от колапса на Русия. В противен случай се опасявам, че България отново ще бъде на грешната страна на историята. През 20-и век България два пъти се съюзи с губещата страна - в Първата световна война с Германия, а във Втората световна война с нацистка Германия.
Това не бива да се повтаря, не може България да застане на страната на имперска Русия в началото на 21-и век.
Гледайте повече от "Светът и ние"
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube