За птичия свят на Антарктида или защо пингвините не могат да отидат на гости на белите мечки

Гл. ас. д-р Боян Мичев – Институт по биоразнообразие, БАН: Гледай си в краката, моля, ако видиш яйце и ми кажи... Търсим следи от скуата, как е малтретирала пингвините.

Калета Аржентина е малко заливче, но все пак е приютила колония от папуа, които Боян иска да огледа. А има ли пингвини, казва той, има и следи от скуи.

Гл. ас. д-р Боян Мичев: Скуите обикновено влизат в гнездата на пингвините, взимат им яйцата и ги ядат встрани. И аз искам да ги намеря. И оставят едни пробити черупки.

Стеркуариус или скуата е един от най-интересните обекти за изследване. Южношетландските острови са зона на смесване на два вида – антарктикус и макромики. Двата вида все още са много близки и трудно се разграничават – единият е по-северен, другият по-южен. Зоните им на размножаване са доста отдалечени и затова чисто репродуктивно, двата вида започват лека полека да се разделят. И процесът на видообразуването им все още не е завършен. Затова тук може да се наблюдава как двата вида се отдалечават. На островите все още те се смесват и е интересно да е види - дали се кръстосват помежду си, дават ли плодовито потомство.

Гл. ас. д-р Боян Мичев: Ето я скуата, можеш да я снимаш скуата! Виждаш ли?

Скуата със сигурност са видели и пингвините. Бързо се скупчват около малките да ги пазят. Но едно тях, най-хилавото, става лесна плячка. Скуата не пропуска възможността. Защото определено пингвинчетата не са в основно меню на морелетника. Той е известен с това, че е хищно паразитен – казва другият в екипа, който изучава птиците – проф. Илия Ватев

проф. Илия Ватев – ембриолог: Скуата, тя е пират. Тя преследва другите птици. Обикновено ги хваща за опашката, перата, за да повърнат каквато риба носят. Това е трикът на скуата, но яде и отпадъци, мърша.

Или най-често атакува някои по-дребни птици като доминиканските чайки. Но в Антарктика чайките са малко и им се налага да се хранят с каквото им падне. И с яйца на пингвини, ако имат късмет. Непрекъснато кръжат и около нашата база, без никакъв страх от хората и не им е проблем да се задоволят с всякакви остатъци от нашата храна.

Гл. ас д-р Боян Мичев: Тук имаше едно парче стъкло и е хубаво да го вземем. Ето ги бурканите, ужас!

Останките от постройката са много стари, вероятно от времето на китоловците, които дълго са доминирали в района.

Гл. ас. д-р Боян Мичев: То е само един вид пингвин. Тази колония е само Папуа. Малко са, като гледам 40 - 50 птици има. Ще вдигна дрона от високо да не ги притеснявам и искам да видя колко са малките, младите. Да оценя популацията - дали се развива, намалява.

Пингвините са най-многобройните тук, около 90% от всички птици. Въпреки че не се държат съвсем като птици, което прави впечатление и на Антония Пигафетта, картографът и естествоизпитател на Магелан, който за първи път ги описва като – „странни гъски, които се държат изправени и не знаят как да летят“. Но ако Антонио ги беше видял какво правят под вода, щеше да разбере, че греши. Знаят те как да летят, но във водата. Където са фурии. И където килограмите и плътните им и тежки кости не са проблем. Точно обратното.

Д-р Илия Ватев: Под водата, ако знаете какво правят под водата... Те приличат на торпила, с човка и опашка отзад. Те са шампиони. Отиват на сушата само когато се размножават. Целият им живот е под водата. Там спят, там живеят, там ловят риба.

На Хана Пойнт вече е истински пренаселено. Колониите са много, пингвините делят територия с тюлените и петрелите.

Гл. ас. д-р Боян Мичев: Има различни колонии. На места има папуа, на места антарктически пингвини. Искам да видя числеността им, искам да видя гнездовия успех тази година, колко малки са имали, или колко яйца са се излюпили и да ги сравня с друга година, с предишни наблюдения. По този начин ще видим дали се развива, дали намаля и ако намаля, ще търсим причината защо намаля.

От две години тук е засечен птичи грип, но видимо не е повлиял колониите на пингвините. Малките вече са поизраснали, изглеждат добре охранени. Предстои им труден период, в който ще сменят пуха с пера, които са видоизменени, за да осигурят плътен термоизолационен слой. Освен това кръвоносната им система е изменена по устроена така, че топлинните загуби да се сведени до минимум и вените и артериите са разположени много близко. Така артериалната кръв прехвърля топлина към венозната.

проф. Илия Ватев: Тялото е аеродинамично и представлява мазнина, в която има череп и храносмилателна система. Всичко е пакетирано в дебел слой мазнина.

И, разбира се, са снабдени със специална жлеза над опашката, която отделя мастен водоустойчив секрет. И сутрешният им тоалет докато покрият перата си с този секрет отнема часове. Но термоизолацията е толкова ефективна, че се налага от време на време да настръхнат, за да освободят топлина. И прегряването е една от причините, поради която пингвините не са в състояние да пресекат екваториалните области и да преминат в северното полукълбо на гости на белите мечки.

гл. ас. д-р Боян Мичев: Сега ще видим една малка колония от гигантски петрел. Би трябвало вече малките да са се излюпили.

Много са тежки и им е трудно да излетят. Затова гнездата им са на високо, за да планират.

проф. Илия Ватев: Петрелите са водни птици. Те краката им са една педя човешка, грамадна. Имат така големи плавателни ципи между пръстите. И са доста тежки. На сушата вървят съвсем кратко и клякат лягат. Тежки са и не могат.

Всъщност гигантският буревестник или петрелът, по подобие на албатросите, е машина за пасивно летене и пестене на енергия. Планира ниско над водата и използва въздушната турбуленция, която генерират вълните. И може да мине хиляди километри, без да размаха криле.

Гл. ас. д-р Боян Мичев: Те ловуват и после си почиват във водата.

- Риба?

Гл. ас. д-р Боян Мичев: Риба не точно, но по повърхността каквото намерят. И една от целите на нашия проект, но отпадна, може би в бъдеще ще го направим, да сложим GPS предавател на такъв гигантски петрел и да му видим целия цикъл на развитие. От младо да му сложим, да видим къде скита до полово зряло.

Рибарките не са от най-многобройните, но пък са най-шумните. Винаги вдигат голяма врява, когато някой доближи до гнездата им. Гнездят на земята по равни участъци и бранят територията си много агресивно. И Антарктическа рибарка е тук за размножителния си период и тя привлечена от богатите по това време води на крил. Тук се среща и с арктическата си братовчедка, звезда в птичия свят – тя е най-големият пътешественик въобще – мигрира от Арктика до Антарктика ежегодно. По два пъти.

Оператор: Анна Андреева