Оградена от урви, трудна за обитаване, още по-невъзможна за превземане, крепостта над Кокаляне в Лозен планина векове наред е била обект на битки, но и надеждна защита, сцена на много повратности и царско присъствие. Урвич разкрива най-важната си защитна кула.
д-р Филип Петрунов – ръководител на археологическите разкопки: "Урвич отвсякъде е с вертикални, непревзимаеми почти откоси, но точно тук от север един рид свързва Урвич с Царичина скала и Лозен планина.
- Урва, урва, но тук е слабото място, така ли?
д-р Филип Петрунов - Тук е най-равния подход, откъдето могат да дойдат нападатели."
Не е тебешир, по-странно е. Това е хоросанът, с който е построена крепостната стена на Урвич. И той би трябвало здраво да държи камъните й, а не да се рони по този начин. Но обяснението разказва важна подробност за времето, в което е построена крепостта.
Масивна триъгълна кула. Като кулите на Сердика, но и като много други за времето си. Само че тук разказва малко по-различна история и както обикновено, археологическите проучвания първо разкриват края й.
Д-р Филип Петрунов – ръководител на археологическите разкопки: "Тук сме в 14 век, последният ремонт по крепостната стена на цитаделата има и един кожух т… Едно трудно време. Филип Петрунов - Изключително тежко време на нападение на османската османска си турци. Но в същото време и благодатно за развитието на Урвич, тъй като предполагаме, че тук е настанена една от царските дъщери."
Избрана е като най-сигурна. И би трябвало да е така. Освен стръмните урви, стените й са по-дебели. Но …
Д-р Филип Петрунов – ръководител на археологическите разкопки:"В изключително тежко аварийно състояние. Самият хоросан е с много лоша… по много лоша рецепта направен. Той се разпада буквално на прах. За разлика от античния, който е много по-плътен. Вероятно, са липсвали много важни елементи от състава на тази рецепта, хоросанова, едни от които са ечемичено нишесте и белтъка от яйца. Нещо, което когато си под обсада, основно го използваш за изхранване на войската и населението, а не до такава степен за реконструкции по крепостната стена."
В дълбочина се вижда, че крепостта е преправяна. Вероятно подсилвана. Но всяка следваща поправка изглежда с по-нестабилен градеж от първия в края на втори век.
Д-р Филип Петрунов – ръководител на археологическите разкопки: "В края на 2 и началото на 3 век в Римската империя започват нашествията на Балканите… и предполагам е да, традъжите са правени сравнително в по-спокойно време, но и самата римска технология на строителство е изключително прецизна, с много по-добри материали, с много по-сериозен ресурс."
И със сигурност крепостта е изиграла своята роля. И заради нуждата от поправки, и заради множеството стрели и следи от опожаряване. Поне два пожара да били опустошителни. Първият през 5 век във времето на хунските нашествия. Но 12 век, когато се налага първото преправяне на кулата, също не е от лесните.
Д-р Филип Петрунов – ръководител на археологическите разкопки: "Направените радиовъглеродни датировки… ни дадоха… плюс-минус 23 години от 1173 година, което е малко преди въстанието на Асен и Петър, или може би скоро след самото въстание и възстановяването на българската държава."
Каква е била ролята на тази крепост в смутните исторически времена, какви битки са се водили в подножието й – когато няма писмени сведения, само археологията в дълбочина може да даде някакви отговори. Но за момента парче керамика със златна ангоба само маркира някакво обитание в 12 век.
Д-р Филип Петрунов – ръководител на археологическите разкопки: "Голямото ранно писмено сведение за Урвич е от „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Това е единственият конкретен топоним, който споменава в „История славянобългарска“. За Шишман, че е имал манастир Урвич със силна крепост, тоест малък дворец."
По-късно през 15–17 век Урвич става дом на монаси, които строят манастир. Но учените предполагат, че той е свързан с опазването на църквата, в която са погребани хора с царско потекло.
Д-р Филип Петрунов – ръководител на археологическите разкопки: "Тази на пръв поглед малка, характерна за Второто българско царство двускатна църква някъде в средата на 14 век е била преустроена в църква-гробница, нещо, което е изключително характерно за Второто българско царство. Известните ни църкви и гробници от Велико Търново като „Св. 40 мъченици“ и дворцовата църква на Царевец са съхранявали тленните останки на българските царе."
И до този момент не е открит запазен нито един царски гроб. Но тук късметът се обърнал.
Д-р Филип Петрунов – ръководител на археологическите разкопки: "Южно от апсидата открихме един детски гроб на 2 и половина – 3-годишно дете, положено седнало в иззидана и долепена до основите на църквата гробна камера. Около черепа открихме масивна сребърна игла, с която е била пристегната кърпата, върху която пък са били пришити един ажурен сребърен наушник и два перпендули."
Седнали се погребват само висши духовници. И дете, явно, стига да е от царското семейство. До детския гроб стоят още два. В единия откриват златен пръстен с двуглав орел.
Д-р Филип Петрунов – ръководител на археологическите разкопки: "Най-вероятно става въпрос за внучка на цар Иван Александър от неговата най-голяма дъщеря Кера Тамара, която е омъжена за деспот Константин. Деспот Константин ни е известен единствено от четириевангелието на цар Иван Александър, където е изобразен като млад мъж с дреха, цялата покрита с двуглави орли."
Предстои ДНК анализ на останките, който със сигурност може да разкрие родствените връзки между тримата. Ако тук е била резиденцията им, е интересно да проучат къде е тя. Не е зад кулата, което вероятно е добре, тъй като иманярските набези и взривовете за строежите на военните по терена в ново време не са успели да заличат и тази история.
На час път, над урвите на река Бебреш в Предбалкана, друга крепост не е предала все още цялата си история. И сега се налага известна ревизия на работните хипотези на първите изследователи на Боженишки Урвич.
Когато учените започнали проучването на крепостта, иманярите тук вече са започнали да копаят в търсене на съкровище. Злато не са намерили, но са били прави. Тук са пазили най-важното за всички, заради него са построили и крепостта.
Но изглежда първите изследователи не са успели да приключат докрай с работата си и разкопките сега на един непроучен участък ще внесат известни корекции в хипотезите на археолозите.
Гл. ас. д-р Mетоди Златков – Ръководител на археологическите разкопки: " Като датиране на крепостните стени: Те датират едната от крепостните стени, външната, че са от средновековния период, че вътрешната е най-ранната, пък според нас е различно. Според нас средната крепостна стена е първа и след това са построени вътрешната и външната едновременно пак през късната античност."
Кога и кой може би е строил и достроявал тази крепост не е без значение. Когато липсват каквито и да било писмени сведения, всяко камъче може да е ключово. На пръв поглед личат три стени и е логично да се мисли, че всяка следваща употреба на крепостта през вековете би усвоила повече пространство. Но се оказва, че в средновековието не са строили нови, а само са ремонтирали и укрепили античните зидове.
Гл. ас. д-р Mетоди Златков – Ръководител на археологическите разкопки: "Сега имаме наблюдение, че вътрешната крепостна стена през средновековието също не е била използвана, понеже върху нея имаме средновековно жилище. Ето това е част от средновековно жилище, което се е развило в тази посока и то е точно върху крепостната стена, т.е. няма как тя да функционира през този период, през 14 век."
За разлика от стабилните и добре подредени зидове от античността, каменните основи от кал от средновековието се открояват без грешка. Предстои да се уточнят със сигурност периодите й, но вероятно и тази твърдина следва големите заплахи по земите ни. Построена вероятно в 5 век.
Гл. ас. д-р Mетоди Златков – Ръководител на археологическите разкопки: "След това в един момент по-късно, поне 50 години по-късно, най-вероятно 6 век, по времето на Юстиниан или неговия предшественик, се построяват нови крепостни стени – две нови крепостни стени, вътрешна и външна, които отговарят и на модата на строителството тогава.
Стената всъщност опасва само едната страна на скалния рид, където скалите са стръмни, но не и отвесни. И очевидно не са били съвсем непристъпни.
Гл. ас. д-р Mетоди Златков – Ръководител на археологическите разкопки: "Било е трудно, но е било възможно – в смисъл крепостта най-вероятно е била опожарена през 60-те години на 6 век, защото ние намираме опожарени пластове от този период. Нали така, че означава, че крепостта е загинала отново при нападение? Тоест ако са превзели крепостта, как са успели?"
Ами с обсадна техника, нали със стълби, просто нападение от повече места.
Непрекъснатите нападения по земите ни принуждават хората да напуснат домовете си в ниското и да се установят по скалите. В малкото пространство на височината никак не е лесно, но се налага да се приспособят. Но това щеше да е невъзможно, ако нямаха вода. И заради нея са изградили още една кула.
Гл. ас. д-р Mетоди Златков – Ръководител на археологическите разкопки: "Не е случайно, защото тук реално има кладенец. Ако няколко метра от крепостта станат, и реално е направена допълнителна кръгла кула, за да може да укрепи този кладенец, от където са черпели защитниците вода."
Вероятно заради водата и непристъпните скали, през 14 век крепостта е избрана за щаб от управителя на областта. Разбираме от надпис, изсечен в скалата – единственият от това време запазен до този момент.
Гл. ас. д-р Mетоди Златков – Ръководител на археологическите разкопки:"Той започва от тук, където има малко като увод, който се казва „Аз Драгомир писах“, тоест това е името на този, който е направил надписа, и след това… пише, аз Севаст Огнян бях кефалия при цар Шишман… понеже държах на вярата на цар Шишман и много зло патих от турците, понеже държах на вярата на цар Шишман."
Това свидетелства за борбите на българите срещу турците в края на 14-ти век.
Името Огнян е изписано върху друга скала, над северната кула. Макар и на високо, цялата е изсечена за различни опори, което подсказва, че скалният рид е бил застроен от дървени постройки. Трудно е било, но сигурността на местните е била преди всичко. Без вода не може, но и без вяра също. И като няма къде, са изсичали скалата, за да отворят дом на вярата си.
Гл. ас. д-р Mетоди Златков – Ръководител на археологическите разкопки: "Скална църква, издялана в скалата най-вероятно през средновековието, която е изцяло продукт на човешка дейност, не е пещера, която е дооформена."
Още едни изсичания в скалата подсказват част от църква. Но и тя не е била достатъчна. Шестте декара на пространството зад крепостта са побирали към 500 човека и затова се наложило да построят по-голям храм извън крепостните стени.
Гл. ас. д-р Mетоди Златков – Ръководител на археологическите разкопки: "През 5–6 век построяват този целия храм, а през средновековието, през 14 век, те си построяват едно малко параклисче. Вътрешността на църквата е била използвана като некропол."
Ако освен отделеното от Историческия музей в Ботевград получат и държавно финансиране, археолозите биха проучили и некропола в двора на средновековния параклис, да разберат повече за хората, които са се съпротивлявали до последно и не са предали вярата си.
Изходът от последната битка можем лесно да предположим. Дори и само заради намереното съкровище от 1340 сребърни монети.
Гл. ас. д-р Николай Димитров – специалист нумизмат, НАИМ-БАН: "Едно от предположенията е, че може да са били парите на управителя на крепостта, който е трябвало да се разплаща с тях със войниците или с хората, които са живеели там".
Дълго тук крепостта е била необитаема, много пръст е затрупала скалата с надписа, до толкова, че да порасне дърво. Но една буря го отнася с корените му и го разкрива отново, за да разберем сега част от тази история.
Чуй новините
Подкаст
