Босна и Херцеговина очаква през юни да проведе първата си междуправителствена конференция с ЕС, което ще отвори пътя на балканската страна към членство в организацията. На този път обаче Босна и Херцеговина е изправена пред редица проблеми заради действията на местния сръбски лидер Милорад Додик, който беше осъден за неуважение към решенията на Върховния представител на международната общност. Вижте интервюто на Николай Кръстев със заместник-министъра на външните работи на Босна и Херцеговина Йосип Бъркич.
- Николай Кръстев, БНТ: Къде е днес Босна и Херцеговина по пътя към членството в Европейския съюз?
- Йосип Бъркич: Босна и Херцеговина се опитва да проведе първата си междуправителствена конференция, за която вярваме, че може да се случи през юни тази година. Технически ние трябва да приемем два закона от областта на правосъдието. Законът за съда на Босна и Херцеговина и законът за висшите прокурорски и съдебни съвети и да назначим главен преговарящ в структурата за преговори с Европейската комисия. Това е техническата част. Има друга, политическа част, защото днес в Босна и Херцеговина, 30 години след подписването на Дейтънското споразумение, се намираме в дълбока политическа криза, от която вярвам, че можем да излезем, ако форсираме европейския път и реформите, които трябва да направим в Босна и Херцеговина.
- Г-н Бъркич, но този път, за който говорите, Босна и Херцеговина се изправя с най-голямата си криза с нарушаването на конституционния ред и заплахите от страна на Милорад Додик?
- Всички наши партньори от Европейския съюз призовават политическите лидери в Босна и Херцеговина, онези, които имат политически капитал, да фокусират цялата си енергия към европейския и атлантическия път на Босна и Херцеговина. Не става дума за никакъв вид разграждане на институции в Босна и Херцеговина. Не може да става въпрос за териториалната цялост и суверенитета на Босна и Херцеговина. Просто трябва да се използват правните възможности, които господин Додик има пред съда на Босна и Херцеговина, да се продължи правосъдният процес до окончателна присъда, а политическата криза колкото може по-бързо да намалее, за да не се превърне, не дай Боже, в криза на несигурността.
Но международната общност, в лицето на мисията на ЕУФОР в Босна и Херцеговина следи ситуацията. През изминалите 30 години от подписването на Дейтънския договор ние сме имали твърде много кризи, защото ако питаха трите основни народа на Босна и Херцеговина - сърбите, хърватите и босненците и другите граждани, живеещи днес в нея, щяха да ви кажат, че не са си я представяли такава, каквото е днес, след войната и когато сблъсъците бяха прекратени.
Трябва да се фокусираме върху промяната на изборното законодателство, както и върху промяната на конституцията на Босна и Херцеговина, за да може присъдите на Европейския съд за правата на човека да бъдат приложени в изборната система и за да може присъдите на Конституционния съд на Босна и Херцеговина да бъдат прилагани в изборната система. Едната защитава правата на индивида и гражданина, а другата защитава правата на конституционните народи, защото Босна и Херцеговина е страна на три конституционни народа и останалите граждани, живеещи в нея.
- Може ли да се стигне до разпад на Босна и Херцеговина?
- Аз твърдо вярвам, че Босна и Херцеговина ще остане и ще оцелее, въпреки политическата криза. Няма капацитет, нито воля сред повечето граждани на Босна и Херцеговина, нито сред който и да е от конституционните народи - и сърби, и босненци, и хървати да се стигне до някакъв сблъсък. Аз не вярвам, че може политическата криза да премине в заплаха и криза на сигурността, по простата причина, че военната мисия на Европейския съюз ЕУФОР присъства в Босна и Херцеговина, като гарант на мира и сигурността.
- Виждаме, че Германия и Великобритания въведоха санкции срещу Додик, но Хърватия и Унгария не са го направили – защо е така?
- Това очевидно говори, че Европейският съюз в своята цялост, не вярва в политиката на санкции и това не може да се проведе срещу господин Додик или срещу някой друг. Не са само Унгария и Република Хърватия, много други страни членки не вървят в посока за налагане на санкции, а имат абсолютно право и Австрия, и Германия и по този начин да упражнят натиск над господин Додик да не поставя под въпрос институциите и териториалния интегритет на Босна и Херцеговина.
- Русия се намесва във вътрешните процеси в Босна и Херцеговина и застава на страната на босненския сръбски лидер Милорад Додик. Как гледате на това въздействие?
- Просто като продължение на агресията на Русия в Украйна и териториите на Източна Европа са изложени на заплахи не само от Русия. Има и други страни, други региони, други идеологии, които искат по-дълбоко да се вкоренят не само на територията на Босна и Херцеговина, а и на цяла Югоизточна Европа. Отговорът е повече Европейски съюз, отговорът е след тези 22 години от Солунската среща на високо равнище да се опитаме да използваме момента и просто Югоизточна Европа, както и Босна и Херцеговина да се присъедини към Европейския съюз. Според мене отговорът на много въпроси е в основата на процеса за европейска интеграция. А това, че Русия или някой друг по политически, икономически или други причини се опитва да влияе не само в Босна и Херцеговина, а и на цялата територия на Югоизточна Европа, това е ясно, но от нас зависи доколко ще им дадем пространство.
Чуй новините
Подкаст
