Земетресенията в Япония: Когато извънредното се превръща в ежедневие

Йорданка Терзиева е студент по International Communication and Media в Белгия. През последния семестър тя учи в японския Toyo University по програма за студентски обмен. След няколко месеца живот в Япония тя ни разказва как японците се справят със земетресенията и какво е да живееш с тях като част от ежедневието.

• Япония отвъд стереотипите: 7 неща, които не очаквах (СНИМКИ)
  

„Преди да замина за Япония, знаех, че страната е една от най-сеизмично активните в света, като около една пета от всички земетресения с магнитуд над 6 се случват именно там. Въпреки това, останах изненадана колко спокойно живеят хората, макар и при честите трусове.“

Още през първата ми вечер в Япония е имало земетресение, но след дългото пътуване бях толкова изморена, че дори не съм го усетила. По-късно осъзнах, че те се случват постоянно, просто някои са по-слаби и невинаги активират алармите на телефоните.

Спокойствие при 6,3 по Рихтер

Спомням си няколко седмици по-късно, когато усетих първото по-силно земетресение. Бях в метрото и влакът внезапно спря. Не бях сигурна дали е земетресение, имайки предвид, че бях под земята, се усети доста по-слабо. Направиха някакво съобщение с причината за спирането, но не разбрах абсолютно нищо на японски, а всички бяха изключително спокойни и просто реших, че е поредното забавяне. Чак по-късно научих от социалните мрежи, че имало земетресение с магнитуд 6,3.

Най-интересно за мен беше усещането в сградата, в която живеех. Бях на 11-ия етаж и при по-силните трусове можеше ясно да се усети как цялата сграда се люлее. Вече не се впечатлявах особено от самите земетресения, а по-скоро ми беше интересно как е възможно толкова висока сграда да се движи, без това да означава, че конструкцията е нестабилна. Именно тогава започнах да се интересувам повече от начина, по който в Япония строят сградите си.

Строги изисквания при строителството

Оказа се, че това люлеене всъщност е напълно нормално за високите сгради в Япония. Заради честите земетресения там има строги изисквания към начина, по който се строят сградите. Те са проектирани така, че да могат да се движат при силен трус, без конструкцията да се разруши. При някои сгради се използват специални системи и амортисьори, които намаляват движението и поемат част от силата на земетресението.

Ранно предупреждение за земетресения

Освен самото строителство, Япония разчита и на система за ранно предупреждение за земетресения. Именно така телефоните могат да изпратят сигнал за предстоящ по-силен трус, а транспортът и други системи автоматично да предприемат мерки за безопасност. Всичко това допринася до голяма степен за спокойствието на хората и превръща това, което ние виждаме като извънредна ситуация, в нормално природно явление.

Доказателство за това са земетресенията от 24 юни 2026 г. Венецуела беше ударена от земетресение с магнитуд 7,5. В резултат имаше сериозни разрушения и хиляди жертви. Почти половин час по-късно в Япония беше регистрирано земетресение с магнитуд 6,9, но последствията бяха несравнимо по-малки, а жертви нямаше. Именно тогава си дадох сметка колко различни могат да бъдат последствията от едно и също природно явление.

Имала съм дни, в които са се случвали по три земетресения дневно. Някои по-силни, някои по-слаби, но въпреки това ежедневието ти продължава съвсем нормално. Пример за това е случката ми в сградата на общината. Докато седях и чаках реда си, усетих лекото разклащане, но реших, че жената до мен се движи и клати пейката. Когато се огледах, почти никой не реагира. Служителите продължиха да работят, хората продължаваха разговорите си и всичко изглеждаше нормално. Тогава забелязах, че табелите над отделните гишета се люлеят и осъзнах, че има земетресение. В този момент за пореден път се възхитих на японците и представата им за земетресенията като нещо съвсем нормално, което не непременно трябва да прекъсне ежедневието.

Тренировките за трус започват от ранна детска възраст

И това спокойствие не идва само от сградите. Още от ранна възраст японците участват в тренировки за реакция при земетресения и са свикнали да знаят какво трябва да направят при извънредна ситуация.

Земетресенията обаче далеч не са единственото природно явление, с което японците са свикнали да живеят. По време на престоя ми в страната имаше и чести тайфуни, проливни дъждове по време на дъждовния период и множество предупреждения на телефоните за цунами. Два пъти университетът ми премина изцяло към онлайн обучение заради приближаващи тайфуни. За мен това все още беше нещо необичайно, докато за хората около мен изглеждаше като нормална част от лятото.

След няколко месеца в Япония най-силно ме впечатли не самият факт, че там има толкова много земетресения, а начинът, по който страната се е приспособила към тях. Япония не може да спре земята да се движи, но може да контролира начина, по който хората и сградите реагират на това движение. Именно тази подготовка позволява на милиони хора да продължат ежедневието си дори по време на природни явления, които ние бихме нарекли бедствия.

Автор на текст и снимки: Йорданка Терзиева