Златото на Вълчитрънското съкровище е добивано от най-старите в Европа златни мини

Златото на Вълчитрънското съкровище е добивано от най-старите в Европа златни мини, които се намират в източните Родопи. Това показва анализът на състава му, сравнен с проби от кварцовите златоносни жили там. След 15 години проучването на най-стара златна мина до Крумовград приключи. Учените представиха резултатите си в интерактивна изложба в музея на града.

Доскоро науката приемаше, че до времето на елинистическата епоха преди 2500 години златото се е добивало единствено от речни наноси. Но проучванията на Ада тепе доказват, че поне хилядолетие преди това е имало технология и рудари, които са добивали злато и от скалите.

"Интересни са резултатите, дават Тракия от един момент насетне през ранната бронзова епоха е била разпозната от тогавашния егейски и средиземноморски свят като място, откъдето може да бъде доставено злато", разказа доц. д-р Христо Попов, ръководител на археологическите проучвания.

И днес от Ада тепе все още излиза злато. Но най-богатите залежи са били експлоатирани от древните рудари преди повече от 3500 години.

"Съобразно радио карбонните дати, които имаме рудникът през късната бронзова епоха е функционирал в рамките на 150 - 200 години. В началото си мислехме, че този период е много по-дълъг, но конкретните дати в определени стратиграфски позиции сектора на обекта показват, че хълмът е бил буквално преобразен от тогавашните рудари за няколко поколения така в рамките на век и половина, максимум два", заяви доц. д-р Христо Попов.

Следите на рударите са навсякъде и ясно разкриват уменията им, далеч изпреварили времето си. Подчинили са твърдите кварцови скали, като са ги загрявали и след това рязко са ги охлаждали с вода. Станала по-трошлива, скалата лесно се обработвала дори с примитивни дървени клинове. После се стривала на брашно отново примитивно, но ефективно с камъни.

"Тук виждаме камъни хромели и чукалки, кварцови чукалки, които буквално са изтрити някои от тях в следствие на дългата употреба и натиска, който е упражняван, за да бъде счукана смляна златоносната руда", заяви доц. д-р Христо Попов.

Имали знанията и уменията да откриват и обработват най-богатите жилки, намерените планински кристали вероятно са използвали като лупа. Но скоро се наложило да напуснат златния хълм.

"По-богатите жили от повърхностните части на находището са били изчерпани и е възможно по тази причина рударите да са напуснали да се преместят на друго място", заяви доц. д-р Христо Попов.

Вероятно в източни Родопи е имало и други рударски общности обработвали не едно златно находище, предавали уменията си от поколение на поколение. Анализите на химичния състав на златните родопски жили показват ясно съвпадение с това на вълчитрънското съкровище. Което ще стесни диапазона на възможния му произход.

"За Вълчитрън се спори много по въпроса, точно защото е открит без контекст. Но Вълчитрън се така поставя от археолозите между 15-и век пр.Хр. и 8 - 9 век сл.Хр.

И със сигурност Бронзовата епоха време на разпространение на нови технологии и идеи, в която се раждат цивилизациите, разпознава източните Балкани като важен източник на злато.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube