Третият международен конгрес по българистика ще събере учени - изследователи на езика ни от Европа, Азия и Америка. Форумът се организира от Софийския университет, като чрез него най-старото висше училище у нас отбелязва своята 125-та годишнина. Президентът Росен Плевнелиев е почетен патрон на събитието.
Третият международен конгрес по българистика ще събере учени - изследователи на езика ни от Европа, Азия и Америка. Форумът се организира от Софийския университет, като чрез него най-старото висше училище у нас отбелязва своята 125-та годишнина. Президентът Росен Плевнелиев е почетен патрон на събитието.
Близо 500 изследователи от 34 държави, сред които Австрия, Беларус, Белгия, Великобритания, ще представят на форума антропологични и исторически изследвания.
"Идеята е да направим една световна Асоциация по българистика, която да обедини усилията на институти, научни центрове, библиотеки на колеги, които да развиват българистиката както у нас, така и по света", заяви доц. д-р Тодор Попнеделев - заместник-декан на Историческия факултет в Софийски университет "Климент Охридски".
Участниците във форума ще опознаят страната ни по един един различен начин. Инсталацията "Искони бе слово" е посветена на 1150-тата годишнина от създаването на славянската азбука. Изложбата "Младежката контракултура в България през 70-те и 80-те години на ХХ век", пък, показва опитите за протест на младите срещу ограниченията на една епоха. Третят Конгрес по българистика си е поставил важна цел.
"Да представи един конкретен период, както от нашата история - българската, така и от европейската", каза авторът Кирил Кузманов.
Силната емоционална връзка на един чужд голям творец с нашата страна може да се усети в документалната фотоизложба "Италианският скулптор Арналдо Дзоки и българското освобождение". В нея авторът на паметника на "Цар Освободител" и още много други монументи, издигнати в различни градове у нас, е представен като добър познавач на народа ни.
"В тях е интересно, че един италианец успява по един безспорно талантлив начин да усети духа на следосвобожденската емоция на всичко това, което свързва българите след Руско-турската война, когато получават своето освобождение и да го претвори в своето творчество", коментира гл. ас. д-р Радослав Спасов от Историческия факултет на СУ.
Учените - българисти ще участват в археологически разкопки на антична Сердика, ще посетят Боянската църква и криптата на катедралния храм "Св. Александър Невски".