Изкуствена кръв са на път да създадат румънски учени. Изследователите твърдят, че вещество, извлечено от морски червеи, би могло да бъде надежден заместител на човешката кръв.
Изкуствена кръв са на път да създадат румънски учени. Изследователите твърдят, че вещество, извлечено от морски червеи, би могло да бъде надежден заместител на човешката кръв.
Недостигът на кръв от години кара учените да търсят заместител на кръвта, чрез който да се поддържа животът на хора със силно кръвотечение. Румънският екип вижда решението на този проблем във веществото хемеритрин. Това е протеин, който може да бъде добит от морски червеи и бактерии. Според изследователите изкуственият продукт, чиято основна съставка е именно това вещество, показва обещаващи резултати при мишките и може да има същия ефект и при хората.
Досега проучванията бяха съсредоточени върху откриването на заместител на хемоглобина, който да изпълнява неговите свойства на преносител на кислород в тялото. Те обаче срещаха сериозни критики заради възможните токсични реакции на тези заместители при взаимодействието им с другите химикали в кръвта. Хемеритринът обаче засега не показва подобни странични ефекти.
"Той е много по-устойчив на стресовите агенти в кръвта ни. Тези агенти унищожават хемоглобина за секунди. Хемеритринът остава непроменен в продължение на минути, дори часове", посочи проф. Раду Силаги-Димитреску от Университета Бабеш-Боляй.
Продуктът, създаден от румънците, се състои от хемеритрин, вода и сол. За разлика от истинската кръв той не е червен на цвят, а прозрачно жълт. Освен стабилността си, хемеритринът има и друго голямо предимство - дългия си срок на годност.
"Човешката кръв може да стои в хладилник до един месец и след това е неизползваема, а хемеритринът на практика може да бъде съхраняван вечно. Не ни е необходим хладилник, което означава, че можем да го носим навсякъде. При нужда го разтваряме в стерилна вода и получаваме "мигновена кръв", обясни проф. Раду Силаги-Димитреску от Университета Бабеш-Боляй.
Учените планират да продължат тестовете върху мишки и се надяват до две години да започнат клинични изследвания и с хора.